Пред прага на 2000-та година от рождението
по плът на Господа нашего Иисуса Христа

Много векове и хилядолетия преминаха до Рождението по плът на Господа Иисуса Христа и всичко, което е преживяло човечеството, е описано в Стария Завет на св. Библия и Историята на древния свят.

Господ Бог, Творецът на всичко видимо и невидимо, създаде човека Адам, а сетне и Ева, за да му бъде другарка в живота. Първите човеци Адам и Ева, на които Господ вдъхна живот, даде им свободна воля, но и поръча да спазват заповедите Му, престъпиха повелите на своя Създател. Така човекът още след създаването му тръгна по нанадолнището и стана роб на греха, довел го и до братоубийството.

Господ чрез свои избраници-пророци напътстваше царете земни и народите, но грехът ги беше обладал и те вървяха към погибел.

И ето, пак снизхождението и милостта Божии слязоха от небето и Господ изпрати на земята Своя Единороден Син, Който се роди от Дева Мария и стана човек, за да посочи на хората пътя за спасение. Той поучаваше народа с проповеди, извърши чудесни изцерения и дори възкреси мъртви. Но заслеплението на иудейските първенци им попречи да осмислят всичко чуто и видяно. Те не приеха Спасителя за Месия и се стигна до неблагодарността човешка, която предпочете Варава, а издигна на Голгота Кръста, на който беше разпнат Неповинният в грях ­ Богочовекът Иисус Христос.

Но Синът Божий, Който е извор на живота, стоя в гроба само три дни, за да възкръсне от мъртвите и да покаже на света славата и силата Божия. Той разкри, че правдата и истината, любовта и доброто не могат да останат в гроба, защото са рожби на Господа Бога. И така, жертвата бе принесена, първородният грях бе заличен.

И Господ Иисус Христос след 40-ия ден от Възкресението Си се възнесе на небето пред очите на Своите единадесет ученици, като им каза: "Идете по цял свят и проповядвайте Евангели ето на всички твари... А след разговора с тях Иисус Христос се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде, а Господ им помагаше и подкрепяше словото с личби, от каквито то се придружаваше" (Марк. 16:15, 19-20).

Така Господ Иисус Христос положи началото на Църквата Си.

След възнесението на Своя Учител апостолите живеели в единомислие и прекарвали заедно в молитва. А в деня Петдесет ница, когато били събрани, "внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един от всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговорят..." (Деян. 2:2-4).

Така, след тоя паметен за тях ден, апостолите започнаха своята проповед, вършеха чудеса, с което показваха, че са ученици на Христа, и отначало десетки, а сетне хиляди приемаха Иисуса Христа в себе си, след което и те ставаха проповедници на учението Христово. Но тази тяхна проповед не се приемаше от иудеите и отначало те, а сетне и римските управници, които бяха езичници, подложиха Христовите апостоли, а след тях и всички християни, на нечувани мъчения, побоища и смърт. Гоненията продължиха близо три века, когато император Константин Велики в 313 година обяви християнството за държавна религия.

След това утихнаха гоненията, но започнаха вътрешните борби с тези, които взеха да добавят по нещо ново в учението на Господа Бога и апостолите. Свикваха се поместни и Вселенски събори, в които святи мъже съзиждаха и утвърждаваха истинна та вяра, създадоха каноните и правилата на Църквата, които и до днес Православието отстоява.

Борбите в Църквата Христова не секват ­ през вековете стана разделението (ХI век), когато Западната църква отпадна от Православието, а от ХV до ХVII век от католичеството се отделиха протестанти, водени от Мартин Лютер, Калвин, Цвингли и др., неприемащите жестокостта и високомерието на папите, за да се стигне до днешно време, когато от основните протестантски ядра се отделиха хиляди секти.

И ето сега, след 20-вековно съществуване, Православната църква е обуреваема, защото много проповедници, носители на сектантски учения и движения тормозят световното християнст во с лъжливи учения, за да се сбъднат словата на Господа Бога, че ще се явят лъжеучители, които ще прелъстяват мнозина и като вълци в овчи кожи ще започнат да унищожават стадото Божие. И ние сме свидетели днес как родната ни Православна църква също се раздира от вътрешни и външни врагове. Не стигат набезите на десетките сектантски проповедници, но сатаната ни разделя и нас, православните, както бе казал Спасителят на св. ап. Петър: "Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница" (Лука. 22:31). Така вече седем години врагът на човека и изкусител на душите и сърцата ни е обладал духовници, които забравиха християнското смирение, възгордяха се и създадоха разкола в БПЦ, който опозорява св. ни Църква.

Вместо при навлизането на 2000-летието Православието у нас да е силно и да отстоява истинната вяра от всички лъжеучители, ние се явяваме пред тази светла годишнина със разделения и смущения в живота на Църквата.

Това ли ще бъде нашият дар пред яслите на Богомладенеца Христа, или вместо дарове от силна вяра, преданост към Господа, любов към Неговото свято дело и смирение, ние ще Му поднесем раздори и вражди, грехове и пороци, гордост човешка и тщеславие, с което ще Го разпънем наново на Голготския кръст и ще чуем пак вопъла Му: "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?" (Мат 27:46). Нека се вслушаме в пророческите думи на Исаия: "Тези люде ослепиха очите и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се обърнат, за да ги изцеря" (Йоан. 12:40).

Наистина, пред нас се разкрива една тъжна картина, защото не можем да осмислим делото Христово на земята, защото наистина вкаменихме сърцата си и те не могат да приемат словото Божие с дух на кротост и смирение. При това положение какво ни остава ­ освен да усилим молитвите си, за да можем да извикаме "из глубини сердца" като ап. Петър: "При кого да отидем, Господи! Ти имаш думи за вечен живот" (Йоан. 6:68).

3 декември 1998 г.

София