Стоян Тодоров

Към колебаещия се във вярата      

"Ето, стоя на вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене"
(Откр. 3:20)
 

   Посвещавам този малък и скромен мой труд на милите ми майка и татко, които разгоряха в мен вярата в Господа Бога още от детството ми. Бог да ги прости!

Мили мои приятели,

Приемете Господа Бога в сърцата си и имайте вяра в Него!

Той да бъде вашата надежда, и винаги следвайте Неговите слова от Св. Евангелие, които са слова за вечен и блажен живот!


    Книгата е издадена от "Синодално издателство" през 1999 година и тиражът й е отдавна изчерпан. Сега, с личното разрешение на автора, което той даде с радост, насоченият към младите читатели цикъл от есета ще бъде достъпен и за младите читатели в Интернет.

   Стоян Тодоров Мерджанинов е роден на 4 октомври 1926 г. в Цариград, в българския метох във Фенер, където баща му е бил служител в Българската екзархия. През 1934 година семейството му се преселва в София. До 1950 година Стоян Тодоров завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет. 15 години след дипломирането си работи под ведомството на Църквата (1950-1964 година). От 1965-1987 година е на гражданска служба в гр. Благоевград, но никога не се разделя с живота на Църквата. След пенсионирането си е певец в храмовете в гр. Благоевград и Рилския манастир. През 1997 година се налага да прекъсне заслужения си отдих, за да поеме административния отдел при Св. Синод на БПЦ. От 2000 година отново е пенсионер и живее в гр. Благоевград.


С голяма благодарност от автора към спомоществователите:

­ Негово Блаженство Атинския и на цяла Гърция АРХИЕПИСКОП ХРИСТОДУЛОС

­ Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевро пейския МИТРОПОЛИТ СИМЕОН и църковното настоятелст во при храма "Св. Цар Борис Покръстител" - Берлин

­ Негово Високоблагоговейнство иконом ИВАН ПЕТКИН и църковното настоятелство при храма "Св. Иван Рилски" - Виена

­ Негово Високоблагоговейнство иконом ГЕОРГИ НЕДЯЛКОВ, град Дейтон, щата Охайо - САЩ

­ и на други мои благодетели, на които Господ да даде стократно здраве и благополучие!



Библиотека

 

София, 1999 год.

ISBN: 954-8398-09-5

Меки корици

115 страници



 

ПРЕДГОВОР

Ние днес често прибягваме към светоотеческите традиции. За нас те са духовна твърд, върху която надеждно се опираме в сегашните лукави и променливи времена. Но би било грешка от наша страна да считаме, че тези древни традиции са наготово дадени. Напротив, ако вникнем в светоотеческите творения, ще разберем, че те са били актуален и навременен християнски отговор на тогавашното "злободневие". И ще проумеем, че и тогава времената са били лукави и променливи, че и тогава е имало грях и отстъпление, че и тогава се ширели ереси и заблуди, надигали се политически заплахи и пр. Просто светът от Адамови времена до днес носи белезите на тлението и греха.

По какво тогава се отличаваме съвременните християни от духа на светоотеческите времена? Може би най-вече по това, че възприемаме автоматически древното църковно предание, сякаш не забелязваме онова, което става пред очите ни днес.

Настоящата книга обаче остава далеч от този подход. Нейното голямо достойнство е ясната є християнска позиция спрямо заобикалящия ни свят тук и сега. Авторът черпи от светоотеческия опит на Православието, но не го разглежда като отживяла традиция, а го прилага като живо и непрекъснато предание.

Читателят ще срещне в тази книга православната позиция по събития от църковния живот, някои от които още не са приключили, като например разколът в БПЦ.

В своите есета и статии г-н Стоян Тодоров често се обръща и към младите хора и към неукрепналите във вярата. С болка и отеческа загриженост говори за пороците на "новото време" като проява все на същия "стар грях". И напомня, че има една здрава и непреходна ценност, основана на камък, която ни прави истински свободни и независими ­ Христовата благодат, живееща в Църквата.

Ангел ВЕЛИЧКОВ


"Пазете се, да не ви прелъсти някой, защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина" (Мат. 24:4-5).

"Ако някой ви каже: тук е Христос, или там е ­ не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат големи либчи и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:23-24).

"Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа" (Кол. 2:8).

"Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата" (Ефес. 4:14).

"И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2 Сол. 2:15).

Към колебаещия се във вярата български читател

Много пъти ми се искаше да разговарям с млади хора, увлечени от ученията на сектантите, които бликат от мътната вода на смутното наше време. Но малцина бяха тези, с които можах да установя контакт, и дано съм успял да ги убедя в истинността на светата ни православна вяра.

Затова реших да осъществя това мое желание чрез писмен разговор, като с приятели, с всички, които се лутат из дебрите на страшния и труден лабиринт на стотиците сектантски, теософски и сатанински учения. Защото, за голямо съжаление на всички ни, лъжепророците успяват да привлекат слабите във вярата, а още повече тези, които досега не са били запознати с традиционното у нас православно изповедание, поради незнанието на родителите, а и поради ограниченията на изявите на Църквата ни до преди няколко години.

Много жалко, че загубихме почти две поколения млади хора, които досега "люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата" (Ефес. 4:14), се отдалечиха от вярата на нашите предци, титаните на Българското възраждане ­ великия будител йеромонах Паисий Хилендарски, многострадалния епископ Софроний Врачански, борческите Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски, бунтовника Неофит Бозвели, просветителя Неофит Рилски. Те крепяха българския православен дух у поробения ни народ, за да възкръсне след това за нов живот в Българската екзархия, учредена през 1872 г., в която при умелото и мъдро архипастирстване на блаженопоч ившия Екзарх Антим I и още повече на Екзарх Йосиф I, при съдействието на, забележете ­ турските султани, бяха открити седем български епархии в Македония и стотици училища с родолюбиви и енергични българи, за да пребъде българщината в пределите на цялата ни Родина.

Положих този скромен труд, за да разясня най-болезнени те въпроси, които вълнуват младия, пък и всеки човек, по най-достъпен за възприемане начин, като питам и отговарям по въпросите на вярата. Защото такова четиво няма в ръцете на търсещите истината, а и за да се утвърди вярата у тези, които се колебаят и жадуват да влязат в кошарата на Добрия Пастир ­ Господ Иисус Христос (вж. Йоан. 10:1-24).

Темите, които ти предлагам, добри ми читателю, опровергават някои предразсъдъци, които произлизат:

А също и теми, които сметнах, че ще са полезни в това време.

Ако ти, както се надявам, си чужд на такива предразсъдъци, тогава отговорите ще ти послужат за предпазване и дано принесат полза и намерят достъп до твоето сърце.

Някои въпроси са развити по-кратко, но това е, за да не те затруднявам с многословие, защото ­ тежко на тая книга, която ще отегчи читателя.

Търси истината чистосърдечно и не се противи, когато се поразбуди съвестта ти, а следвай просветлението на разума, който ще ти проправи пътя до истинското служение Богу "с дух и с истина"!

Така и аз ще намеря утеха за това, че съм ти помогнал да познаеш истината, която ще те направи свободен.

10 май 1996 г.