Видение

за човешките дела

(Древно сказание)

        Един съкровен старец, живеещ в пустинно уединение, изпаднал в униние и бил изкушаван от мисълта правилно ли се подвизава, и има ли надежда, че трудовете му накрая ще се увенчаят с успех? Старецът седял с наведена глава. Сърцето тъгувало, но очите оставали без сълзи. Суха скръб го измъчвала.

        В този миг пред него застанал Божий ангел и казал: “Защо се смущаваш и защо такива помисли влизат в сърцето ти? Нито пръв, нито последен вървиш по този път. Мнозина вече са минали по него и са влезли в светлите райски обители. Ела, ще ти покажа различните пътища, по които вървят човешките синове, и къде отвеждат те.”

        Старецът станал и тръгнал след ангела; но едва направил няколко крачки, и пред духовния му взор се открило дивно видение. От лявата страна видял гъст мрак, непроницаем като стена, сред който се чувал шум, тревога и смут. Като се вгледал внимателно в мрака, видял широка река, в която вълните се движели напред и назад, наляво и надясно и всеки път, когато пред него се появявала вълна, чувал някой да му казва: “Това е вълната на неверието, безгрижието и хладността; това на немилосърдието, разврата и грабителството; това на развлеченията, насладите, завистта и раздора, а това на пиянството, нечистотата, леността и съпружеската невярност” и т.н.

        Всяка вълна носела върху себе си несметно множество хора, повдигала ги нагоре и отново ги потапяла в дълбините на реката. Ужасен, старецът възкликнал: “Господи, нима всички те ще загинат, няма ли за тях надежда за спасение?” Ангелът му отговорил: “Гледай по-нататък, и ще видиш милостта и правдата Божия!”

        Старецът отново погледнал към реката и видял по цялата й ширина и дължина малки ладии, в които седели светли юноши с всякакви оръдия за спасяване на потъващите. Те призовавали към себе си всички: на едни подавали ръце, на други спускали дъски, на трети хвърляли въжета, а понякога потапяли в дълбочината дълги пръти с куки на края няма ли да се залови и там някой. И какво? Рядко, все по-рядко някой откликвал на призивния им глас, и още по-малко имало такива, които се ползвали както трябва от подаваните им средства за спасение. Повечето от тях с презрение ги отхвърляли, и с някаква дива наслада се потапяли отново в реката, от която се носел дим и тежка смрад. Старецът прострял погледа си в далечината и видял бездната, в която реката пропадала. Много юноши стремително плували в различни посоки в самия край на бездната и загрижено се мъчели да помогнат, но въпреки това хиляди хора заедно с реката потъвали в бездната, откъдето се чували само отчаяни стонове и скърцане със зъби. Старецът закрил лицето си и заридал. И тогава чул глас от небето: “Тъжно е, но кой е виновен? Кажи, какво още бих могъл да сторя Аз за спасението им, което да не съм направил? Но те с ожесточение отхвърлят всяка помощ, която им се предлага. Те ще отхвърлят и Мене, ако сляза да им помогна в най-безотрадните места на тяхното страдание.”

        Старецът обърнал очи надясно, към светлия изток и видял радостна гледка. Тези, които се вслушвали в зова на светлите юноши и им подавали ръка или се залавяли за някое спасително средство, били извличани на десния бряг. Тук ги приемали други лица, въвеждали ги в неголеми, стройни здания, разположени по цялото протежение на брега там ги умивали с чиста вода, обличали ги в чисти дрехи, препасвали ги, обували ги, давали им тояги и, след като ги подкрепяли с храна, ги изпращали на път по-нататък, на изток, като им заповядвали да не се обръщат назад, а внимателно да гледат пред себе си, за да не пропуснат нито едно подобно здание, без да влязат в него и да се подкрепят с храна и съвет от тези, на чиито грижи били поверени зданията.

        Старецът огледал брега и видял, че по цялото му протежение тези избавени се готвят за път. Лицата им излъчвали радост и въодушевление, всички те били изпълнени с една особена лекота и сила, и с някаква неудържимост поемали по пътя, началото на който било осеяно с цветя. Старецът устремил погледа си по-нататък, на изток, и ето какво му се открило: слънчевата поляна свършвала недалеч от брега, в далечината започвали планини, разпростиращи възвишенията си в различни посоки. Те се издигали все по-високо и по-високо и били пресичани от пропасти ту голи и скалисти, ту покрити с храсти и лесове. Навсякъде по тях се виждали пътници-труженици. Един се катерел нагоре по стръмния склон, друг седял уморен или стоял, потънал в размисъл, трети се борел с някакъв звяр или змия; един вървял право на изток, друг встрани, а трети пресичал пътя им всички те били в труд, в борба и напрежение на силите, душевни и телесни. Рядко някой от пътниците виждал пътя през цялото време често той съвсем се изгубвал или се разделял на различни пътеки, на едно място го скривали мрак и мъгла, на друго го пресичала пропаст или стръмна скала, на трето го преграждали горски зверове, или отровни влечуги, които изпълзявали от доловете. Но кое било удивителното? Навсякъде по планините се издигали красиви здания, подобни на тези, в които били приети за първи път спасените от реката. Пътникът влизал в тях, но колкото и да бил изморен, излизал бодър и изпълнен със сили. Тогава зверовете и влечугите не можели да понасят погледа му и бягали от него; нищо не било в състояние да го спре задълго и той успявал да открие скрилия се по някакъв начин път чрез указанията, които получавал в тези здания. Всеки път, когато някой преодолявал препятствие или побеждавал враг, ставал все по-крепък, по-висок и строен; колкото по-високо се издигал, толкова повече просветлявал и се разхубавявал. Към върха на планината местността отново ставала равна и изпъстрена с цветя; но стъпилите на нея скоро влизали в светъл облак, от който не се показвали повече.

        Старецът вдигнал очи над този облак и видял зад него или зад планината чудна светлина, от която дочувал сладостни звуци: “Свят, Свят, Свят, Господ Саваот!” Старецът паднал на колене в умиление и над него прозвучало слово Господне: така тичайте, за да постигнете.

        След като станал отново на крака, старецът видял, че от различни височини на планината множество пътници стремително бягали към реката ту мълчаливо, ту с обидни, хулни думи. Към всеки от тях, и отгоре, и отстрани някой призовавал: “Спри се, спри се!” Но те, преследвани от някакви дребни на ръст черни хора, не се вслушвали в предупрежденията и отново се потапяли в мръсната, смърдяща река. “Господи, какво е това?”, възкликнал старецът в изумление и чул отговор: “Плод на своеволие и непокорност към богоустановения порядък!”

        С това видението свършило. Ангелът, който го показал на стареца, го попитал: “Утешен ли си?” Старецът се поклонил до земята.

        Ето какъв е смисълът на това видение. Реката е светът; потопените в нея са хората, живеещи по духа на света в страсти, пороци и грехове; светлите юноши в ладиите са ангели, и въобще, призоваващата към спасение благодат; бездната, в която се спускала реката с хората вечната погибел; красивото здание от дясната страна на реката Църквата с нейните тайнства; изкачването на планината с различните препятствия различните усилия за очистване на сърцето от страстите; зверовете и влечугите враговете на спасението; равната местност към върха умиротворението на сърцето; светлият облак, скриващ пътниците спокойната смърт; светлината зад планината блаженият рай. Който влиза в зданията, разположени по пътя и на планината, т.е. който участва в свещенодействията и молитвите на Църквата и се ползва от съветите и ръководството на нейните пастири, той с лекота преодолява всички препятствия и скоро достига до съвършенство. А който самочинно ги отхвърля, като не се подчинява на указанията и съветите на пастирите, той скоро пада, и духът на света го повлича отново.