Свети Силуан Атонски
За любовта (продължение)

        Душата ми жадува за живия Бог. Душата ми отново търси да се наслади до насита на Господа. О, непостижима Божия милост: Господ създаде човека от прах, вдъхна му жизнено дихание и човешката душа стана родна на Бога.

        Господ дотолкова възлюби Своето създание, че даде на човека Светия Дух и човекът позна своя Създател и обикна своя Господ.

        Светият Дух е любов и сладост за душата, ума и тялото. Но когато душата изгуби благодат или когато благодатта намалее, тогава душата отново търси със сълзи Светия Дух, скърби по Бога и говори:

        „Душата ми тъгува по Бога и със сълзи Го търся.

        Как да не Те търся, Господи? Преди това Ти Сам ме потърси и ми даде да се насладя на Светия Дух. И сега душата ми скърби за Тебе. Сърцето ми Те възлюби и Те моля: дай ми заради Твоята любов да претърпя всички скърби и болки.“

        Страх и трепет обхващат душата ми, когато поискам да пиша за Божията любов.

        Бедна е душата ми и няма сили да опише любовта на Бога.

        Бои се душата и заедно с това се стреми да напише макар и няколко думи за любовта Христова.

        Духът ми изнемогва, когато пише това, но любовта го подбужда.

        О, колко немощно създание е човекът:

        Когато благодатта е в нас, духът гори и лети към Бога ден и нощ, защото благодатта кара душата да обича Бога и тя Го е обикнала, и не иска да се откъсне от Него, защото не може да се насити на сладостта на Светия Дух.

        И няма край Божията любов.

        Познавам един човек, когото милостивият Господ посети с благодатта Си. И когато Господ го питаше „Желаеш ли да ти дам още?“, поради немощта на тялото душата би казала:

        „Ти виждаш, Господи, че ако получа повече, ще умра.“ Защото човекът е ограничен и не може да понесе пълнотата на благодатта.

        Така на Тавор учениците паднали на земята, когато видели славата на Господа. И никой не може да постигне начина, по който Господ дава Своята благодат на душата.

        Никой не може да узнае какво е Божията любов, ако Светият Дух не го научи; но в нашта Църква Божията любов се разпознава чрез Светия Дух и затова ние говорим за нея.

        Грешната душа, която не познава Господа, се бои от смъртта и мисли, че Господ няма да прости греховете й. Но това е, защото не Го познава и не знае колко много Той ни обича. Ако хората знаеха, никой не би се отчайвал, защото Господ не само прощава, но и много се радва на обръщането на грешника. Макар смъртта да се е приближила, ти твърдо вярвай, че само да поискаш, ще получиш опрощение.

        Господ не е такъв, каквито сме ние. Той е много кротък, милостив и благ, и когато душата Го познае, тя безкрайно се удивлява и казва:

        „Ах, какъв е нашият Господ. Светият Дух даде на Църквата ни да познае колко велико е Божието милосърдие.“

        Господ ни обича и ни приема кротко, без укор, както бащата не е укорил Блудния син от Евангелието, но наредил да му дадат нова дреха, скъпоценен пръстен и обувки, разпоредил да заколят угоено теле и да се веселят, и в нищо не го изобличил.

        О, колко кротко и търпеливо трябва да изправяме брата си, та неговото завръщане да бъде празник за душата.

        Светият Дух учи душата да обича хората с неизказана любов.

        О, братя, нека забравим земята и всичко, което е на нея. Тя ни отвлича от съзерцаването на Светата Троица, Която е непостижима за ума ни, но Която светиите гледат на небесата чрез Светия Дух.

        А ние да пребъдваме в чиста молитва и да поискаме от Господа смирен дух, и Господ ще ни обикне и ще ни даде на земята всичко полезно за душата и тялото.

        Милостиви Господи, дари Твоята благодат на всички народи на земята, за да Те познаят, защото без Твоя Свети Дух човек не може да Те познае и да разбере Твоята любов.

        Малки дечица, познайте Твореца на небето и земята.

        Господи, изпрати Твоята милост на земните деца, които Ти обичаш, и им дай да Те познаят чрез Светия Дух. Моля Те със сълзи: чуй молитвата ми за Твоите деца и дай на всички тях да познаят Твоята слава чрез Светия Дух.

        Господ обича всички хора, но повече обича този, който Го търси.

        „Обичам, които мене обичат, говори Господ и които ме търсят, ще ме намерят.“ (Пр. 8:17) А с Божията любов е добре да се живее, на душата е радостно и тя говори: „Ти си мой Бог, а аз Твой раб.“

        В тези слова има велика радост: ако Господ е наш, то всичко е наше. Ето колко сме богати.     

        Велик и непостижим е Господ, но смали Себе Си заради нас, за да Го познаем и да Го обичаме, за да забравим земното от любов към Бога, да живеем на небесата и да видим Божията слава.

        Господ дава толкова велика благодат на Своите избраници, че тяхната любов обгръща цялата земя, целия свят, и душата им гори от желание всички хора да се спасят и да видят Божията слава.

        Господ е казал на учениците Си: „Деца, имате ли нещо за ядене?“ (Йоан 21:5) Каква велика любов има в тези ласкави думи: Господ ни нарича деца. Какво по-радостно от това. Трябва много да помислим над тези думи и над Господните страдания на кръста.

        О, как обича Господ Своето създание.

        И ето, Той ни е удостоил да говорим за това и духът ни се радва, че Господ е с нас.

        Смирено ви моля, помолете се за мен, и Господ ще ви въздаде.

        Брат Р. ми е разказвал, че когато бил тежко болен, майка му казала на баща му: „Как страда детето ни. С радост бих дала да ме режат на късове, ако това можеше да помогне и да облекчи страданията му.“

        Такава е любовта на Господа към хората. Той е казал: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ (Йоан 15:13) Господ толкова силно жалел хората, че поискал да пострада заради тях като родна майка, дори и повече. Но да разбереш тази велика любов без благодатта на Светия Дух е невъзможно. Писанието говори за нея, но и то не може да бъде постигнато с ума, защото и в него говори същият Свети Дух.

        Божията любов е такава, че Той иска всички хора да се спасят, за да бъдат с Него на небесата вечно и да видят славата Му. Ние не познаваме тази слава в пълнота, но отчасти я разбираме чрез Светия Дух. Който не е познал Светия Дух, не може да разбере тази слава, но само вярва в обещанията на Господа и пази заповедите Му. Но и те са блажени, както е казал Господ на апостол Тома (Йоан 20:29) и ще бъдат равни на тези, които още тук са видели Неговата слава.

        Ако искаш да познаеш Господа, смири себе си докрай, бъди кротък и въздържан във всичко, обичай истината и Господ непременно ще ти даде да Го познаеш чрез Светия Дух, и тогава от опит ще разбереш какво е любов към Бога и какво любов към човека. И колкото е по-съвършена любовта, толкова по-съвършено е познанието. Има любов малка, има средна, има и велика.

        Който се бои от греха, обича Бога; който има умиление, Го обича повече, който има в душата си светлина и радост, Го обича още повече, а у когото има благодат и в душата, и в тялото, у него любовта е съвършена. Такава благодат е давал Светият Дух на мъчениците и тя им е помагала мъжествено да понесат всички страдания.

        Милостиви Господи, колко е голяма Твоята любов към мене, грешния.

        Ти ми даде да Те позная; Ти ми даде да вкуся Твоята благодат. „Вкусете и ще видите колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9). Ти ми даде да вкуся Твоята благодат и милосърдие и душата ми се стреми ненаситно към Тебе ден и нощ, и не може да забрави своя любим Творец, защото Светият Дух й дава сили да обича Любимия, и душата не знае насищане и се стреми към своя небесен Отец.

        Блажена е душата, обикнала смирението и сълзите, и възненавидяла нечистите помисли.

        Блажена е душата, обичаща брата в нея осезаемо живее дух Господен и й дава мир и радост, и тя плаче за целия свят.

        Душата ми си спомни Божията любов и се сгря сърцето ми, и душата ми се предаде на дълбок плач, задето толкова съм оскърбявал Господа, моя любим Творец. Но Той не си спомни за греховете ми. И тогава душата ми заплака най-дълбоко и печално да помилва Господ всяка душа и да я вземе в Своето Небесно Царство.

        И плаче душата ми за целия свят.

        Не мога да премълча за народа, който обичам до сълзи. Не мога да мълча, защото душата ми винаги скърби за Божия народ и със сълзи се моля за него. Не мога да не ви разкажа, братя, за милостите Божии и за хитростите на врага.

        Четиридесет години минаха от това време, когато душата ми позна Светия Дух по великата Му милост. Ако душата не вкуси Светия Дух, не може да познае Господа и любовта Му.

        Господ е благ и милостив, но ние не бихме могли да кажем нищо за Неговата любов, освен това, което е в Писанията, ако не ни научеше Светият Дух.

        Но ти, брате, не се смущавай, ако не чувстваш в себе си Божията любов и се въздържай от грехове, и Божията любов ще те научи.