Поучения на стареца Ефрем

        1. Самопринуждавайте се към мълчание, което е майка на всички божествени добродетели. Оставайте в безмълвие, за да казвате Иисусовата молитва, защото когато някой говори, едва ли ще може да избегне празнословието, а от него се поражда всяка лоша дума, която натоварва душата с бремето на тежка отговорност.

        Докато работите, избягвайте празните разговори, говорете обмислено и само ако е необходимо. Ръцете трябва да работят за нуждите на тялото, а умът да произнася пресладкото Христово име защото това е необходимо за душата, за която нито за миг не трябва да забравяте.

        2. Не се отчайвай, мое дете, ако не успееш, а продължавай да се бориш усърдно. Бори се в мълчание, в молитва и покаяние, и така ще откриеш образа на вечния живот. Самопринуждавай се да държиш устата си затворена и в скръб, и в радост. Знае се от опит, че така се съхранява богатството и на двете състояния, а чрез говоренето духовните богатства се разпиляват.

        Безмълвието е най-великата от всички добродетели, която дава богати духовни плодове ето защо богоносните отци я наричат невинност. Който има безмълвието, има вътрешната тишина и мир в себе си.

        Първият божествен плод на безмълвието е скръбта по Бога тази особена радост-мъка. От това сърцето се изпълва със светли мисли, от които избликва поток животворни, свети сълзи, очистващи душата като второ кръщение, и тя заблестява с ангелско сияние.

        С какво бих могъл да сравня, дете мое, духовните прозрения, които произтичат от мълчанието? Как чудно се отварят духовните очи и виждат Иисус в сладост, по-голяма от тази на меда! Какви чудеса твори в нас безмълвието и внимателното разбиране на духовните неща! Ти знаеш всичко това, следователно, самопринуждавай се към безмълвие. Само малка част от тях се е открила пред духовния ти взор, бори се и ще откриеш още, и по-големи съкровища. Както ти обещах, аз те имам в молитвите си, но не зная дали си подготвен за това.     

        3. Дете мое, не говори излишни думи те охлаждат божествената ревност в душата ти. Обичай безмълвието, което поражда всички останали добродетели и огражда душата, така че злото да не се докосне до нея.

        „По-добре да паднеш отвисоко, отколкото да сгрешиш с езика си.“ Езикът е причина за всички големи беди на хората.

        4. Спасението не може да се постигне, когато говорим излишно и прекарваме времето си, без да внимаваме върху себе си. Привиквай да овладяваш езика и ума си, защото овладяването им изпълва душата с божествена светлина. А този, който не овладява езика си, натрупва в душата си всякаква нечистота.

        5. Стреми се към мълчание то е най-великата добродетел. Избягвай празнословието и смеха, ако искаш молитвата ти да има сила чрез сълзите и благодатта.

        Внимавай върху помислите си, от които благодарение на въображението се пораждат всякакви страсти, отхвърляй нечистите помисли, веднага щом се появят задържането им в съзнанието е гибелно за душата!

        Непрестанно си казвай Иисусовата молитва съсредоточено, пламенно, с копнеж по Бога, само така тя ще има сила в душата ти. Избягвай празнословието то отслабва душата и тя губи сили да устоява и да се бори.

        Сега не е време за разсейване, а за натрупване на духовни богатства. Кой може със сигурност да ни обещае, че утре сутринта ще се събудим от сън? Ето защо нека се подвизаваме.

        6. Когато някой живее в мълчание, той има време и вътрешна свобода за молитвено съсредоточаване, а когато прекарва времето си в нехайство, без внимание към себе си, той няма време за молитва и в необмисленото си говорене натрупва множество съгрешения. По тази причина и светите отци поставят добродетелта на безмълвието по-високо от всички други, защото без него нито една добродетел не би могла да се вкорени и да израсне в душите ни.

        Следователно, ако ти с Божията помощ се упражняваш в безмълвие, в молитва и в послушание, вярвай, че Христовата светлина ще бъде в тебе.

        7. Винаги говори благоразумно, първо обмисляй внимателно и след това говори, езикът ти не бива да изпреварва мисълта. Дете мое, не бъди самонадеян в думите си, защото от този грях произлизат много злини пази се от него като от змия и от огън!

        8. Внимавай върху себе си и преди всичко се пази от самонадеяните и неуместни думи те изсушават душата, докато смирението и молитвата я поръсват с небесна роса и светла, радостна скръб по Бога.

        Отхвърляй празнословието като майка на сърдечната хладност и сухост то отнема от твоите очи дара на сълзите и с това погубва душата ти.

        9. Дете мое, имай търпение, смирение и любов, и пази езика си, защото когато той надделее над теб, се превръща в трудно победимо зло, което неусетно повлича след себе си и другите в бездната на греха.

        Да, дете мое, трябва да има стража на устните ти, за да се запази сърцето ти чисто, и когато то е чисто, Бог идва и остава в него и то става храм Божи, и в него пребъдват в радост светите ангели!

        Прогонвай нечистите помисли с гняв и молитва, тя е огън, който изгаря нечистите духове и те побягват.

        10. Пази устата си и преди всичко ума си. Не допускай лукавите помисли да влизат в разговор с тебе. Не допускай от устата ти да излизат думи, които биха уязвили твоя брат.

        Нека устата ти изричат думи, изпълнени с благоухание, думи на утешение, надежда и любов. От това, което изричат устата, проличава каква е вътрешността на човека.

        11. Дете мое, подвизававай се усърдно, като непрестанно се самопринуждаваш към добро. Принуждавай себе си във всичко и най-вече в мълчанието и сълзите. Когато с цялата си душа обикнеш разумното мълчание и сълзите, тогава ти си поставил своя монашески живот на здрави основи, върху които да се изгради бъдещият дом на душата, в който тя ще намери духовна топлина. Когато безмълвието отсъства, това не е добър знак за бъдещето на душата, защото тя разпилява това, което събира. Монахът, който не овладява своя език, бива неуреден във всичко.

        Ето защо, чедо мое, трябва да се самопринуждаваш във всичко, защото доброто начало бива достойно за похвала, а лошото за осъждане, понеже води към печален край.

        Когато оставаме в безмълвие, ние имаме време за съсредоточена и чиста молитва и светли мисли, които изпълват с вяра, светлина и радост ума и сърцето.

        За осъждането

        1. Голямо зло е клеветата. Както малкият рул на кораба го насочва натам, накъдето иска, така и езикът води човека към добро или към зло. Светите отци много са порицавали осъждането на чуждите грехове, немощи и лоши привички.

        Когато осъждаме своя брат, ние падаме в голям грях, а когато го оправдаваме и му прощаваме, Бог ще оправдае и нас и ще прости греховете ни. Когато не го защитаваме и оставяме греховете му непокрити, ние ще се лишим от Божията благодат и ще бъдем оставени да паднем в същите грехове така разбираме, че всички сме немощни, и Божията благодат е тази, която ни поддържа и пази. Който пази езика си, той предпазва душата си от тежки грехове и падения.

        Причини за осъждането и злословието са гордостта и егоизмът, когато човек вижда себе си по-добър от другите. Ето защо е много полезно да мислим себе си за по-лоши от всички, а в братята си да виждаме само доброто и така с Божията помощ ще бъдем избавени от греха на осъждането.

        2. Ако изпитваш силно желание да осъждаш нещо, което става в манастира, или някого от братята, опитай да се помолиш за това, но недей да съдиш според своите собствени разбирания.

        Ако успееш да се молиш съсредоточено и смирено да скърбиш за греховете си, тогава ще откриеш безценно духовно съкровище но нека гордостта и осъждането да бъдат далече от тебе.

        3. Внимавай, дете мое, да не осъждаш нито една душа защото Бог отстъпва от онзи, който осъжда ближния си, и той пада в грях, за да разбере, че трябва да бъде милостив към съгрешилия брат.

        Божията благодат укрепява всички нас, но ако дълбоко в себе си таим гордост, Бог ще оттегли от нас Своята благодат и така ще станем по-лоши от другите.

        Едно е да осъдиш някого веднъж, друго е да бъдеш изцяло обладан от страстта към осъждане. Тази страст е трудно преодолима, но да бъдеш нападан от нея и да й се съпротивляваш ето кое ще те удостои с венец.

        4. Когато се осъждате един другиго, вие престъпвате евангелския закон и „всяко престъпление и непослушание получава праведна отплата“. (Евр.2:2) Знаеш ли, че който съди другия, сам пада в заблужденията на своята гордост и „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен“ (Лука 14:11) от Господа чрез изпитанията, които ще му бъдат изпратени?

        5. Всеки трябва да се стреми да носи немощите на другия, защото има ли някой, който да е съвършен? Кой би могъл със сигурност да каже, че е запазил сърцето си чисто? Всички ние сме болни, но онзи, който осъжда своя брат, не забелязва, че той самият е болен: ето защо не бива да осъждаме никого.

        Осъждането е тежък грях, нещо повече: самата непоносимост към немощите на ближния е вече грях.

        Бъдете изпълнени с любов към ближния, не се гневете един другиму, прощавайте си така ще се уподобите на Христа и ще се удостоите да бъдете близо до Него в Царството Му.

        Деца мои, избягвайте осъждането този толкова тежък грях. Бог скърби за нас, когато осъждаме някого и го мразим. Нека се вглеждаме само в собствените си съгрешения и слабости, нека те ни накарат да страдаме за тях и да укоряваме единствено себе си тогава ще ни бъде простено и Божията благодат ще бъде с нас.

        6. Обичайте се едни други, освободете се от егоизма и озлоблението. Смирението ще ви изведе на правилен път то няма да позволи на този, който го има, да разбие душата си в подводните скали на немилосърдието към ближния, но като светъл фар ще го води по чисти и сигурни пътища.

        7. Най-голямото зло е егоизмът, той е причина за всичките ни съгрешения. Избягвайте го и се стремете да се очиствате от него, защото доколкото в душата остава нещо от него, дотолкова ще ни причинява страдания. Не се осъждайте един другиго това е егоизъм във всяко отношение. Прощавайте на своите братя съгрешенията това е знак, че имате смирение и любов в себе си. Братът, който постъпва така, ще има в сърцето си Божията благодат, а онзи, който осъжда и злослови ближния си, няма да я получи, или ще му се отнеме и малкото, което е имал, и така чрез скърбите и страданията ще се смири сърцето му.

        Много повече се пазете от вътрешното осъждане, което е по-страшно от изказаното с думи, тъй като остава скрито за другите и по-трудно може да бъде осъзнато от самите нас. Бъдете внимателни, за да избегнете онова осъждане в помислите, което е невидимо за другите и ни кара да грешим, и подобно на горчиво питие, отравя душите ни.

        Колко пъти светото Евангелие и светите отци говорят за осъждането? По-добре е да паднеш отвисоко, отколкото да сгрешиш с езика си. Моля се любовта и неосъждането да царят в отношенията помежду ви само така Светият Дух ще намери място в душите ви.

        8. Опитът показва, че когато някой бива осъждан, без да може да се защити (или без да бъде защитаван), това е несправедливо. И в светото Евангелие е казано: „Осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и не узнаят, какво върши?“ (Йоан 7:51)

        Ако не внимаваме над себе си, ние натрупваме множество помисли и думи на осъждане, и тогава при всички случаи е необходимо покаяние; колко пъти човек е казал или помислил нещо, без да се е разкаял след това? Да си припомним думите на авва Арсений: „Колкото повече говоря, толкова повече се разкайвам, а когато съм мълчал, никога не съм се разкайвал.“

        Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че много често се заблуждаваме, особено чрез казаното от другите, затова е необходимо голямо внимание, защото нашият враг винаги се навърта наоколо, за да ни погълне. Християните трябва да бъдат като многооките херувими, защото чрез греха на осъждането злото се умножава многократно. Нека Бог ни очисти и освети със Своята слава.

        „Слънце да ви не залязва гневни.“ (Еф. 4:26) Това означава: никой да не допуска гняв или раздразнение против брата си след залез слънце.

        Знаете ли за онзи брат, който не отивал на всенощните бдения, не изпълнявал задълженията си, и когото всички братя знаели като нехаен? Когато се разболял тежко и наближил последният му час, братята се събрали около него, за да чуят нещо поучително, или да го утешат, но видели, че той е радостен и весел. Един от братята с учудване казал: „Но какво виждаме в теб, брате? Защо си така радостен, след като си близо до смъртта? Мислим си, че ти не беше подвижник, откъде тогава имаш това дръзновение и това весело лице? На какво се дължи това? Да, братя, аз наистина бях ленив, и не изпълнявах задълженията си. Но с Божията благодат успях в едно добро никого да не осъждам и никого да не огорчавам, и да не допускам в сърцето ми да има нещо против някого от братята след залез-слънце. И доколкото не осъждах никого, вярвам, че Бог няма да съди и мен, защото Сам Той е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ (Мат. 7:1) Така и аз, когато не съм съдил другите, вярвам, че няма да бъда осъден.“ Братята били удивени: „Брате, ти много лесно си намерил пътя към спасението.“ И монахът си отишъл, изпълнен с голяма радост.

        Виждате ли как са се подвизавали отците? И как са намирали пътя към спасението?

        1. Колко величествена е Божествената литургия! Когато Бог погледне към своя смирен служител, той с цялата си душа и сърце чувства величието на светата Литургия, имат полза и онези, които той поменава. С каква почест Бог е удостоил човека да слиза с ангелските воинства на всяка Литургия и да го храни със Своите Пречисти Кръв и Тяло!

        Всичко ни е дадено. Какво ни липсва било то материално или духовно, временно или вечно! Нищо. Когато Той ни дава всеки ден Своите Божествени Кръв и Тяло има ли нещо по-велико от това? Разбира се, нищо. В какви тайнства Бог ни удостоява да участваме, ние, направените от пръст! Каква неоценима, с нищо несравнима небесна любов, която надвишава всяка телесна, земна и всяка друга любов под слънцето.   

        2. В скита „Малка света Анна“ живеел един йеромонах на име Сава, прочутият папа Сава. Той бил духовен наставник на отец Йоаким Спетсиери, както и на руската императрица Екатерина. Служел св. Литургия всеки ден, бил богоносен, прозорлив, опитен учител на умната молитва.

        Веднъж хората го попитали кое го кара да споменава толкова много имена на проскомидията. И той разказал следното: „Когато бях по-млад, бяхме поканили епископа да освети църквата, която се намираше над манастира „Св. Дионисий“ (папа Сава първо там се е подвизавал заедно със стареца си, отец Иларион, също известен духовник). След освещаването епископът каза на моя старец: „Може ли да дам на отец Сава няколко имена да ги споменава в продължение на 40 дни?“ Старецът му отговори: „Дай толкова имена, колкото искаш.“ И той ми даде 62 имена. След като бях отслужил 39 литургии и ми предстоеше 40-тата, бях се облегнал на аналоя и очаквах стареца да дойде, за да взема време*, в което да служа св. Литургия. Тогава съм задрямал и в съня си се видях облечен в свещенически одежди, застанал пред светия престол. Върху него бяха поставени св. Дискос и св. Чаша. Тогава видях отец Стефан да идва той взе от проскомидията листчето с имената и лъжичката за св. Причастие, приближи се до св. престол и сложи листчето върху него, близо до св. Дискос. След това потопи лъжичката в св. Кръв Христова и изтри едно име. Още веднъж потопи лъжичката и изтри още едно име, и така всичките, докато накрая листчето стана чисто.

        Тогава се събудих и след малко дойде моят старец. Разказах му това, което бях сънувал, а той ми отговори: „Не съм ли ти казвал да не вярваш на сънища?“ След Литургията говорихме отново и старецът ми каза: „Ние не сме достойни да се простят греховете на тези хора, но те получават опрощение според вярата си.“ Ето защо и аз споменавам имената на всички.“

        3. Огромна е ползата от Божествената литургия, от споменаването на имената на онези, които са се покаяли, които са притежавали малко от кваса и поради своята леност, нехайство и склонност към отлагане не са успели да дойдат, за да замесят хляба на добродетелния живот. Техният недостиг се допълва от молитвите на Църквата и частните молитви, и от делата на човеколюбие и милосърдие по богатата Божия милост.

        Св.Кирил Йерусалимски казва, че на всяка Литургия онези, чиито имена са били споменати, получават голяма полза за душите си.

        Новопрославената преподобна Фотиния Малоазийска в едно от виденията си се срещнала с благолепен мъж с вид на свещеник, който й казал: „Дъще, дайте имената си на свещеника да ги споменава, защото душите на починалите получават от това много голяма полза. Внимавай да не пропуснеш нито едно име!“

        4. Това, което най-много облекчава душата, намираща се в другия свят, е жертвата на Божествения Агнец върху светия престол по време на светата Литургия.

        В Стария Завет пише, че кръвта на юнци и козли и пепелта на телица са очиствали грешниците от съгрешенията им срещу закона колко повече Христовата Кръв, по думите на св.апостол Павел, ни очиства от всички грехове. (Евр. 9:13).

        Ето защо е неоценима ползата от Божествената литургия, и това е така, защото невинният Агнец Божи се е пожертвал, за да очисти човеците от техните грехове и да ги развърже от веригите на страстите, с които са свързани.

        5. „И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий.“ (Йоан 3:14) И както онези, които са били ухапани от змия, са поглеждали към бронзовата змия и всички са се изцелявали, така и всеки, който вярва в Христа и се обръща за помощ към Неговите животворни рани, който яде Неговото Тяло и пие Неговата Пречиста Кръв, получава изцеление от духовната змия на греха и чрез тази свята храна се обновява вътрешно за нов живот в съгласие с животворните Христовите заповеди.

        Колко необходимо е винаги да намираме начин да участваме в този небесен празник, който ни дарява това велико Тайнство.

        В него невидимо присъстват ангелите, в този момент свещениците, изпълнени с благоговение, принасят в жертва невинния Агнец.

        Свещеникът и верните ядат от Христовото Тяло и пият от Христовата Кръв: „Приемат Христовото Тяло, вкусват от Извора на безсмъртието“, за да не умрат в греховете си, но да живеят в Христа.

        Така че, „нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата“ (1Кор. 11:28), по думите на св.апостол, защото „който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане.“ (1Кор. 11:29) „Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме.“ (1Кор. 11:31-32)

        Когато някой иска да бъде представен на царя, той дълго и старателно се подготвя за предстоящото събитие: с дрехите, с думите, с държанието си и т.н., така че да спечели благоразположението на царя и да получи онова, за което е дошъл. По същия начин, и колко по-усърдно всеки християнин трябва да се готви за светото Причастие, като има предвид огромната разлика между земния и небесния Цар, за да бъде помилван и да получи опрощение на греховете си.

        Често пъти лукавството, ласкателството, лицемерието и лъжата съпътстват онзи, който отива при земния цар, с цел да получи онова, което му е необходимо. Затова пък светостта, чистото сърце и простотата на душата трябва да бъдат присъщи на верния християнин, който отива при Царя на царете, Който се вглежда във вътрешността на човека.

        Нека и ние се подготвим с пречистена мисъл и със стремеж към умъртвяване на страстите, заедно със светите апостоли да пристъпим към Тайната вечеря, и чрез Причастието да приемем нашия Пресладък Иисус, и Той да пребъдва в нас до края на времената. Амин.

        6. В храма трябва да стоим със страх и благоговение, защото в него невидимо присъства Христос заедно със светите ангели. Той дарява цялата благодат на онези, които благоговеят пред Него, и изобличава като недостойни онези, които нехаят за Него.

        Стремете се да се причастявате колкото е възможно по-често, защото светото Причастие е най-сигурната помощ в борбата срещу греха.

        7. Пристъпвайте към божественото Тайнство с много умиление, съкрушение и изпълнени с дълбоко съзнание за греховете си. Голяма е милостта на Бога, Който благоволява да влезе в нас, без да се погнусява от множеството ни съгрешения. Поради Своята безгранична любов към нас Той идва да ни освети, смятайки ни за достойни да бъдем Негови чеда и сънаследници в Неговото Царство.

        8. Недостойно служа Литургия на моя Бог. Длъжността ми е свята и страшна. Всеки ден аз принасям жертва, угодна Богу, Агнеца Божи, непорочния Син на непорочния Отец и Бог, за да бъде милостив към нас, грешните, огорчаващи Него, пожертвалия Своя Син заради нас. О, Господи, Ти си пожертвал Своя любим Син заради нас! „...бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му.“ (Рим. 5:10)

        Образът на Блудния син, който разпилял богатството на баща си, по-ясно от всичко показва защо е умрял Христос.

        Първородният грях е станал начало и корен на всички беди за човешкия род. От семето на едно-единствено непослушание в утробата на Ева е била зачената смъртта на душата и тялото. Как би могла злочестата Ева да си представи, че една малка хапка от забранения плод ще предизвика такива беди за човечеството и ще привлече такова наказание, че един ден Светата Троица ще трябва да изпрати един Човек, Който да пострада от творението на своите ръце, да получи плесници, удари, бичуване, оплюване и всякакви най-безсрамни неща, и разпъване на кръст като най-тежко проклятие: „Проклет да бъде всеки, който виси на дървото.“

        Кръстните страдания и даряващото живот Възкресение на нашия Господ Иисус Христос, нашето най-сладко избавление и просветление на душите ни всичко това се извършва отново и отново на всяка Литургия, така всяка грешна душа се очиства и обновява. И ако в Стария Завет кръвта на бикове и козли и пепелта на телица са очиствали онези, които са участвали, колко повече светата Кръв Христова, с която се причастяваме в светите Божии църкви, ни очиства от всякакъв грях и стопля душите ни в божествената любов на нашия Пресладък Иисус!

        Любовта е родена от мъдростта и ако не чувстваме какво ни дава Бог по голямата Си милост, ние няма да приковем душите си към Неговия страх и няма да се радваме в сладостта на любовта Му.

        Св. апостол Павел, за да предизвика още по-силна любов и благодарност към Бога, е казал на християните: „А какъв плод имахте тогава (когато се покланяхте на идолите)? Такива дела, от които сега се срамувате,... защото платката, която дава грехът, е смърт.“ (Рим. 6:21,23)

        Ако Бог не ни призове да тръгнем след Него по светия път на самопознанието и да почувстваме греховността на своя предишен живот без Бога, ако Той не освети нашия живот, ние никога няма да видим пътя на светлината и истината.

        Той призовава всички нас някои в детството, други в зряла възраст, трети в старостта им. Бидейки добър, Той се грижи за всички ни, приютява ни като птица под крилете си, за да ни направи участници в Своето вечно Царство. Бог не се отвращава от нищо в нас нито от раните ни, нито от язвите ни, нито от духовните недъзи в характерите ни, но като баща ни приема и като майка ни храни, изцелява ни като лекар без да иска нищо от нас. Бог ни облича в одеждата на синовството и благодатта, без да си спомня множеството ни грехове и за всичко това ние Му дължим своята безгранична любов и преклонение. Нека любовта към Бога живее в сърцето като непресъхващ извор жива вода, от който бликат струите на божествената любов. Не както в стария Израел когато са почитали Бога само с устните си, а сърцето им е оставало далече от Него, но като жив огън, който казва „дойдете при Отца“.

        Както арената и полето изпитват атлета, така и всеки християнин бива изпитван дали истински обича Бога с цялото си сърце и душа. На горещия последовател на Христа са присъщи търпението в борбата с различните грехове и усърдният стремеж към изпълнението на светите заповеди.

        Нека не огорчаваме със своите грехове, ропот и непослушание Този, Който ни е засвидетелствал Своята безгранична любов, но като благодарни, смирени раби нека се стремим да приемем в себе си Неговата милост и така Той да бъде утешен, според казаното от псалмопевеца: „Той ще се утеши заради Своите раби.“