Съзерцание

Веднъж в лунна нощ отивах към стареца да му кажа помислите си и да се причастя.

Когато приближих, се спрях тихо до един камък, за да не смутя умно-сърдечното му бдение.

И като седях и се молех в сърцето си, чух сладък глас, песен на птици.

Беше към четири часа през нощта.

И това пеене заплени ума ми.

И тръгнах след него да видя къде е тази птица.

И внимателно се вглеждах тук и там.

Накрая в търсенето си излязох на прекрасна поляна.

И като продължих, тръгнах по белоснежен път, а от двете му страни имаше стени от брилянт и кристал.

Край стените растяха различни златни цветя.

Така че умът ми забрави за птицата и се плени от този рай.

И като продължих да вървя, се приближих до един дворец, висок и чудесен, смайващ ума и разсъдъка.

И на вратите стоеше Божията Майка и държеше в Своите обятия, като младенец, Сладчайшия Иисус.

И като се приближих, ги целунах в безпределна любов.

И Младенецът ме обгърна и нещо ми каза.

Не забравям любовта, която ми оказа Тя, като истинска Майка.

Тогава без страх и стеснение се приближих към Нея, както се приближавам към иконата ИV.

И каквото прави малкото невинно дете, когато види милата си майчица, същото направих и аз.

Как съм си тръгнал от Нея и досега не зная, защото умът ми бе погълнат от горното.

И като минах по друг път, излязох на поляната.

Там имаше прекрасно жилище.

И ме благословиха и ми казаха, че това е лоното Авраамово и има обичай да се благославят минаващите оттук.

И като преминах оттам, се върнах в себе си.

И се видях седнал на камъка.

И като оставих намерението, с което бях тръгнал, се спуснах към пещерата на свети Атанасий.

И се поклоних в радост на иконата на света Богородица, защото в мене имаше голямо благоговение към Нея.