ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ТИТА



1

[1:1]  Павел, раб Божий и апостол на Иисуса Христа за вярата на Божиите избраници и за познаване истината на благочестието,
[1:2]  с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена,
[1:3]  а в свое време яви словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога, -
[1:4]  до Тита, истинско по общата вяра чедо: благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, нашия Спасител.
[1:5]  Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:
[1:6]  който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.
[1:7]  Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,
[1:8]  но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,
[1:9]  да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.
[1:10]  Защото има мнозина и непокорни, празнословци и измамници, особено между обрязаните,
[1:11]  на които трябва да се затулят устата: те развалят цели домове, учейки на онова, що не трябва, заради гнусна печалба.
[1:12]  Един от тях, прорицател техен, бе казал: критяни са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси.
[1:13]  Това свидетелство е истинско. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата,
[1:14]  като не дават внимание на иудейски басни и на повели от човеци, които се отвръщат от истината.
[1:15]  За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.
[1:16]  Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

2

[2:1]  Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение:
[2:2]  старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението;
[2:3]  стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро,
[2:4]  за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си,
[2:5]  да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие.
[2:6]  Увещавай също младежите да бъдат целомъдри,
[2:7]  като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност,
[2:8]  слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас.
[2:9]  Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат,
[2:10]  не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.
[2:11]  Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци,
[2:12]  като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век,
[2:13]  и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос,
[2:14]  Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.
[2:15]  Това говори, увещавай и изобличавай с пълна власт; никой да те не презира.

3

[3:1]  Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело,
[3:2]  никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци.
[3:3]  Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един други.
[3:4]  А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,
[3:5]  Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго,
[3:6]  Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител,
[3:7]  та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.
[3:8]  Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците.
[3:9]  А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.
[3:10]  Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,
[3:11]  знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.
[3:12]  Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам.
[3:13]  Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда.
[3:14]  Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни.
[3:15]  Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.