ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ФИЛИПЯНИ



1

[1:1]  Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, - до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони:
[1:2]  благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
[1:3]  Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас,
[1:4]  (като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,)
[1:5]  именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега,
[1:6]  като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа,
[1:7]  както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.
[1:8]  Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова.
[1:9]  И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко,
[1:10]  за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов,
[1:11]  изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия.
[1:12]  Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието,
[1:13]  тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други,
[1:14]  и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие.
[1:15]  Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други - от добро разположение.
[1:16]  Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми;
[1:17]  другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието.
[1:18]  Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам,
[1:19]  защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов,
[1:20]  според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт.
[1:21]  Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка.
[1:22]  Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.
[1:23]  Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;
[1:24]  но да оставам в плътта е потребно за вас.
[1:25]  И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата,
[1:26]  та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас.
[1:27]  Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,
[1:28]  и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам - за спасение. И това е от Бога,
[1:29]  защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,
[1:30]  като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене.

2

[2:1]  И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, -
[2:2]  направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;
[2:3]  нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.
[2:4]  Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
[2:5]  Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
[2:6]  Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
[2:7]  но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
[2:8]  смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
[2:9]  Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
[2:10]  та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
[2:11]  и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
[2:12]  Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,
[2:13]  защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.
[2:14]  Всичко вършете без ропот и съмнение,
[2:15]  за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,
[2:16]  имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.
[2:17]  Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;
[2:18]  тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.
[2:19]  А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.
[2:20]  Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,
[2:21]  защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;
[2:22]  а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.
[2:23]  Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;
[2:24]  и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.
[2:25]  Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,
[2:26]  понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.
[2:27]  Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.
[2:28]  Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.
[2:29]  Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,
[2:30]  понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

3

[3:1]  Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.
[3:2]  Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване,
[3:3]  защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме,
[3:4]  макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз,
[3:5]  обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин,
[3:6]  по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен.
[3:7]  Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда.
[3:8]  Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,
[3:9]  и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра;
[3:10]  за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му,
[3:11]  та дано някак достигне възкресението на мъртвите.
[3:12]  Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.
[3:13]  Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене,
[3:14]  тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса.
[3:15]  Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие.
[3:16]  Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило.
[3:17]  Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас.
[3:18]  Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов;
[3:19]  техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното.
[3:20]  А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа,
[3:21]  Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.

4

[4:1]  И тъй, възлюбени и многожелани мои - братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господа, възлюбени.
[4:2]  Моля Еводия, моля и Синтихия да имат единомислие в Господа;
[4:3]  па моля и тебе, искрени сътруднико, помагай тям, които се подвизаваха в благовестието заедно с мене и с Климента и с другите ми сътрудници, чиито имена се в книгата на живота.
[4:4]  Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.
[4:5]  Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо.
[4:6]  Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, -
[4:7]  и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.
[4:8]  Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете.
[4:9]  Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.
[4:10]  Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по-преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време.
[4:11]  Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам:
[4:12]  знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение.
[4:13]  Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.
[4:14]  При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб.
[4:15]  А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички;
[4:16]  защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми.
[4:17]  Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза.
[4:18]  Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу.
[4:19]  Бог мой, по Своето богатство, да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христа Иисуса.
[4:20]  А на Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин.
[4:21]  Поздравете всеки светия в Христа Иисуса. Поздравяват ви братята, които са с мене.
[4:22]  Поздравяват ви всички светии, а особено които са от кесаревия дом.
[4:23]  Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.