ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО РИМЛЯНИ



1

[1:1]  Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
[1:2]  което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
[1:3]  за Своя Син (роден по плът от Давидово семе
[1:4]  и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,
[1:5]  чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
[1:6]  между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, -
[1:7]  благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.
[1:8]  Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
[1:9]  Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
[1:10]  и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
[1:11]  защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,
[1:12]  сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя.
[1:13]  Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
[1:14]  Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
[1:15]  тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
[1:16]  Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
[1:17]  Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".
[1:18]  Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;
[1:19]  тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
[1:20]  Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
[1:21]  Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
[1:22]  наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
[1:23]  и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, -
[1:24]  затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
[1:25]  те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
[1:26]  Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
[1:27]  също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
[1:28]  А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича,
[1:29]  бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
[1:30]  бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
[1:31]  безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
[1:32]  Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.

2

[2:1]  И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
[2:2]  А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.
[2:3]  Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?
[2:4]  Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?
[2:5]  Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,
[2:6]  Който ще въздаде всекиму според делата му:
[2:7]  живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;
[2:8]  ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.
[2:9]  Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,
[2:10]  а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;
[2:11]  защото Бог не гледа на лице.
[2:12]  Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени
[2:13]  (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;
[2:14]  защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;
[2:15]  че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),
[2:16]  в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.
[2:17]  Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш,
[2:18]  и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,
[2:19]  и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,
[2:20]  наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.
[2:21]  Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?
[2:22]  който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?
[2:23]  който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?
[2:24]  "Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано.
[2:25]  Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.
[2:26]  И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?
[2:27]  и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?
[2:28]  Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;
[2:29]  а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

3

[3:1]  И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?
[3:2]  Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.
[3:3]  Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?
[3:4]  Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд".
[3:5]  Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?
[3:6]  Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?
[3:7]  Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?
[3:8]  Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
[3:9]  И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
[3:10]  както е писано: "няма нито един праведен,
[3:11]  няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
[3:12]  всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един".
[3:13]  "Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова;
[3:14]  устата им пълни с клетва и горчилка.
[3:15]  Нозете им бързи за проливане кръв;
[3:16]  пустош и неволя по техните пътища;
[3:17]  те не познаха пътя на мира.
[3:18]  Страх Божий няма пред очите им".
[3:19]  А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,
[3:20]  защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
[3:21]  А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
[3:22]  Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:
[3:23]  всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,
[3:24]  оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
[3:25]  Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,
[3:26]  за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.
[3:27]  Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.
[3:28]  И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.
[3:29]  Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;
[3:30]  защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.
[3:31]  И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.

4

[4:1]  И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?
[4:2]  Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.
[4:3]  Защото, какво казва Писанието? - ";Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание".
[4:4]  На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.
[4:5]  Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.
[4:6]  Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:
[4:7]  "блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;
[4:8]  блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".
[4:9]  И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.
[4:10]  Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.
[4:11]  И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,
[4:12]  и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.
[4:13]  Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
[4:14]  Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
[4:15]  защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
[4:16]  Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
[4:17]  според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
[4:18]  Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти".
[4:19]  И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;
[4:20]  а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,
[4:21]  напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.
[4:22]  Затова му се вмени за праведност.
[4:23]  Но не само за него е писано, че му се е вменило,
[4:24]  но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,
[4:25]  предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.

5

[5:1]  И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
[5:2]  чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
[5:3]  Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
[5:4]  търпението - опитност, опитността - надежда,
[5:5]  а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
[5:6]  Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
[5:7]  За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
[5:8]  Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
[5:9]  Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
[5:10]  Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
[5:11]  и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
[5:12]  Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - *
[5:13]  защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон.
[5:14]  Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.
[5:15]  Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.
[5:16]  И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.
[5:17]  Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.
[5:18]  И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.
[5:19]  Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.
[5:20]  А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,
[5:21]  та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.

* Втората част на сравнението, която не е на лице, трябва да се подразбере тъй: "така чрез един Човек сега влиза в света оправданието, а чрез оправданието - животът, и по такъв начин животът влиза във всички люде чрез един Човек, в Когото всички се оправдаха".


6

[6:1]  Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.
[6:2]  Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?
[6:3]  Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
[6:4]  И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
[6:5]  Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
[6:6]  като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
[6:7]  защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
[6:8]  Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
[6:9]  знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
[6:10]  Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
[6:11]  Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
[6:12]  И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;
[6:13]  и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си - Богу, за оръдия на правдата.
[6:14]  Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.
[6:15]  Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
[6:16]  Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или - на послушанието, за оправдание?
[6:17]  Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.
[6:18]  А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.
[6:19]  Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.
[6:20]  Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.
[6:21]  А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
[6:22]  Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен.
[6:23]  Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.

7

[7:1]  Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?
[7:2]  Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
[7:3]  Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.
[7:4]  Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.
[7:5]  Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;
[7:6]  но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.
[7:7]  Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай".
[7:8]  Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
[7:9]  Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,
[7:10]  пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,
[7:11]  защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
[7:12]  Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра.
[7:13]  И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
[7:14]  Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
[7:15]  А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
[7:16]  Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
[7:17]  а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
[7:18]  Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
[7:19]  Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
[7:20]  А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
[7:21]  И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
[7:22]  Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,
[7:23]  но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
[7:24]  Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
[7:25]  Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

8

[8:1]  И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,
[8:2]  защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.
[8:3]  Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,
[8:4]  та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.
[8:5]  Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно.
[8:6]  Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир;
[8:7]  защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.
[8:8]  А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.
[8:9]  Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.
[8:10]  Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.
[8:11]  Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.
[8:12]  И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;
[8:13]  защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,
[8:14]  понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;
[8:15]  защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!
[8:16]  Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.
[8:17]  Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
[8:18]  Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.
[8:19]  Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
[8:20]  защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,
[8:21]  с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
[8:22]  Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;
[8:23]  и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло.
[8:24]  Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
[8:25]  Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
[8:26]  Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.
[8:27]  А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.
[8:28]  При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;
[8:29]  защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.
[8:30]  А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил.
[8:31]  Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?
[8:32]  Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?
[8:33]  Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава.
[8:34]  Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.
[8:35]  Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?
[8:36]  както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане".
[8:37]  Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби.
[8:38]  Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще,
[8:39]  ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.

9

[9:1]  Истина говоря в Христа, не лъжа, - свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, -
[9:2]  че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;
[9:3]  молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,
[9:4]  които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;
[9:5]  техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
[9:6]  Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,
[9:7]  нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име".
[9:8]  Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.
[9:9]  Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син".
[9:10]  И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;
[9:11]  защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),
[9:12]  беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия",
[9:13]  както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих".
[9:14]  Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.
[9:15]  Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля".
[9:16]  И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.
[9:17]  Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя".
[9:18]  И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.
[9:19]  Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?
[9:20]  Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?
[9:21]  Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна?
[9:22]  Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?
[9:23]  и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,
[9:24]  помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?
[9:25]  както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената".
[9:26]  "И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог".
[9:27]  А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
[9:28]  защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята".
[9:29]  И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора".
[9:30]  Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.
[9:31]  А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.
[9:32]  Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,
[9:33]  както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".

10

[10:1]  Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.
[10:2]  Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.
[10:3]  Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,
[10:4]  понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
[10:5]  Моисей пише за оправданието от закона: "който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него".
[10:6]  А оправданието от вярата казва тъй: "да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?" сиреч, да свали Христа,
[10:7]  "или: кой ще слезе в бездната?" сиреч, да изведе Христа от мъртвите.
[10:8]  Но какво казва Писанието? "Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце", сиреч, словото на вярата, което проповядваме;
[10:9]  защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,
[10:10]  понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.
[10:11]  Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".
[10:12]  Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.
[10:13]  Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.
[10:14]  Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
[10:15]  И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!"
[10:16]  Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?"
[10:17]  И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие.
[10:18]  Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената".
[10:19]  Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ".
[10:20]  А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене".
[10:21]  За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".

11

[11:1]  И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
[11:2]  Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:
[11:3]  "Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата".
[11:4]  А какво му казва Божият отговор? "Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала".
[11:5]  Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.
[11:6]  Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.
[11:7]  Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,
[11:8]  както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват, дори до днешен ден".
[11:9]  И Давид казва: "трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;
[11:10]  да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги".
[11:11]  Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
[11:12]  Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
[11:13]  На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,
[11:14]  та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.
[11:15]  Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
[11:16]  Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.
[11:17]  Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
[11:18]  то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе.
[11:19]  Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.
[11:20]  Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.
[11:21]  Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
[11:22]  Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдещ отсечен.
[11:23]  Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.
[11:24]  Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.
[11:25]  Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
[11:26]  и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова".
[11:27]  "И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им".
[11:28]  Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
[11:29]  Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
[11:30]  Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
[11:31]  така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
[11:32]  Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
[11:33]  О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
[11:34]  Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
[11:35]  Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
[11:36]  Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.

12

[12:1]  И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
[12:2]  и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
[12:3]  По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.
[12:4]  Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,
[12:5]  тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.
[12:6]  И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;
[12:7]  имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението;
[12:8]  наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце.
[12:9]  Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;
[12:10]  бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
[12:11]  в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;
[12:12]  бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни;
[12:13]  помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
[12:14]  благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
[12:15]  Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.
[12:16]  Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;
[12:17]  не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.
[12:18]  Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
[12:19]  Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ".
[12:20]  И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
[12:21]  Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.

13

[13:1]  Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.
[13:2]  Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане.
[13:3]  Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея;
[13:4]  защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.
[13:5]  Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.
[13:6]  Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети.
[13:7]  И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък - данък; комуто берия - берия; комуто страх - страх; комуто чест - чест.
[13:8]  Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.
[13:9]  Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си.
[13:10]  Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.
[13:11]  И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.
[13:12]  Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.
[13:13]  Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;
[13:14]  но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.

14

[14:1]  Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
[14:2]  Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
[14:3]  Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
[14:4]  Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
[14:5]  Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
[14:6]  Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
[14:7]  Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
[14:8]  но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме.
[14:9]  Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
[14:10]  А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
[14:11]  Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога".
[14:12]  И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
[14:13]  Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
[14:14]  Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.
[14:15]  Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.
[14:16]  Да се не хули, прочее, вашето добро.
[14:17]  Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
[14:18]  Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.
[14:19]  И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
[14:20]  Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;
[14:21]  по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.
[14:22]  Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.
[14:23]  А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
[14:24]  А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,
[14:25]  а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, -
[14:26]  на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.

15

[15:1]  Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:
[15:2]  всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.
[15:3]  Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене".
[15:4]  А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
[15:5]  А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,
[15:6]  та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.
[15:7]  Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.
[15:8]  И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците,
[15:9]  а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: "за това ще Те прославя, Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име".
[15:10]  И пак е казано: "развеселете се, езичници, с Неговия народ".
[15:11]  И пак: "хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи".
[15:12]  Исаия също казва: "ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите".
[15:13]  А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда.
[15:14]  И аз сам съм уверен за вас, братя мои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго;
[15:15]  но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат
[15:16]  да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.
[15:17]  И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога,
[15:18]  защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело,
[15:19]  със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик.
[15:20]  При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,
[15:21]  а, както е писано: "ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят".
[15:22]  Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас.
[15:23]  Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас,
[15:24]  кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко.
[15:25]  А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите,
[15:26]  защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим.
[15:27]  Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага.
[15:28]  След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания.
[15:29]  А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.
[15:30]  Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога,
[15:31]  за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите,
[15:32]  та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас.
[15:33]  А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.

16

[16:1]  Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея:
[16:2]  приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене.
[16:3]  Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса
[16:4]  (които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.
[16:5]  Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия.
[16:6]  Поздравете Мариам, която се много труди за нас.
[16:7]  Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа.
[16:8]  Поздравете обичния ми в Господа Амплия.
[16:9]  Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия.
[16:10]  Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов.
[16:11]  Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа.
[16:12]  Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.
[16:13]  Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка.
[16:14]  Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя.
[16:15]  Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии.
[16:16]  Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.
[16:17]  Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях.
[16:18]  Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.
[16:19]  Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото.
[16:20]  А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин.
[16:21]  Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър.
[16:22]  Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание.
[16:23]  Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник. Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт.
[16:24]  Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.