В първите времена на християнството езичеството е било в безпримерно нравствено падение. Езическите божества постоянно се умножавали. Каква заблуда! - Боготворили всичко в природата. Божества, идоли от дърво и камък, се срещали у всички народи. Рим владеел почти целия тогавашен свят и сенатът издал наредба, по силата на която никой нямал право да почита други божества освен тия, които били законни в Рим. При това неверието в религиозно отношение нараствало и в Рим и Атина сред гръцките философи, а от Рим и Гърция преминавало и в други страни. Катон и Цезар открито заявявали в сената на Рим своето неверие. Лукреций с ненавист преследвал всяка религия. Учените не вярвали, но гледали да прикриват неверието си, за да не бъдат линчувани от народа. В онова време хората боготворили владетелите, императорите си. В Египет Птолемей Епифан бил почитан като божество, считали го за син на бог и богиня. В храмовете стояло неговото изображение и в религиозни процесии го носели ведно с идолите на разни божества.
В Рим на император Август приживе издигали жертвеници. Войниците гледали на императора като на бог, в ръцете на когото е била тяхната съдба. Култът към императора бил тъй силен, че всяка година избирали един от първите сенатори за първосвещеник. Всеки град имал свое божество, почитано от народа. Император Клавдий умрял от отравяне с гъби и бил причислен към божествата. Нерон казвал, че гъбите са божествена храна, защото благодарение на тях императорът ставал божество. В провинцията издигали и храмове на императорското божество. Император Веспасиан на смъртния си одър с насмешка казвал, че и той ще бъде прогласен за божество... При едно такова положение на религиозен упадък св. ап. Павел, като се явил в ареопага в Атина, заявил: „Мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. Защото като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова, прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам. Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко” (Деян. 17:22-25). И като чули проповедта му за възкресението на мъртвите, едни се присмивали, „а други думаха: друг път щем те послуша за това” (Деян. 17:32).
В нравствено отношение в ония времена имало пълно падение. Животът на хората от ония времена бил насочен изцяло в устройване земното им живеене. Думата „грях” била неизвестна, непонятна за хората от онова време. „Хляб и зрелища” - това е било, което ги задоволявало. Светът съвсем не познавал цената на човешката душа.
Човеците търсили щастие само в земното, временното. Такава била и философската мисъл. Епикур казвал: „Наслаждавайте се!” Целта на всяка философия, говорил Сенека, е да научи хората да презират живота, а това води към отчаяние и позорно бягство от живота.
Милиони хора били без права, роби без собственост, без семейства. И тия хора гледали с безразличие към живота. Имало ненаситен стремеж към кървавите представления на арената, разпътства и всякакъв порок. Над всичко това стоял императорът, който по израза на Гибън бил едновременно и жрец, и бог, и безбожник. Развратът достигнал до такава степен, че римските матрони изчислявали годините си по числото на своите мъже, с които са се вече развели. Накратко казано, светът представлявал един грамаден некролог, на който пишело: „Падение, безнадеждност, отчаяние!”
При един такъв мрачен поглед на живота постепенно се зараждала щастливата идея, че от Изток ще дойде обрат в живота. Светоний и Тацит споменавали за широко разпространяващата се мисъл, че това ще стане от юдеите. Това предчувствие чудодейно прозвучава в четвъртата еклога от поезията на Вергилий. Там той възпява Младенеца, Който ще възстанови „Златния век”. Като че ли Вергилий взаимствал това си предчувствие от книгата на прор. Исаия, гл. IХ и ХI. Тоя Младенец ще слезе от небето и на земята ще въдвори мир, и ще изсипе Своите дарове, тъй че хората не ще се боят от лъва, яремът ще се снеме от шията на вола и земеделецът не ще работи повече с пот на чело. Така Вергилий като че ли възпява Месия Спасителя Христа, очакван и предсказан от пророците. Явно, пророческите предсказания намерили отглас у езическите писатели. Идеята, че от юдеите „ще изгрее зората за нов живот” усилвала враждата към тях. Това особено проличало по време падането на Йерусалим при римския император Тит през 70 г. Затова и се разпръснали хилядите юдеи като роби в Рим и другаде по света. Идеята, че от Юдея ще изгрее зарята на новия ден, се е носила далеч из Изтока и затуй като изгряла Витлеемската звезда при рождението на Богомладенеца Иисуса Христа, мъдреците от Далечния изток, съгласно своите астрономически книги, тръгнали по нейните лъчи и дошли в Йерусалим и Витлеем да Му се поклонят. И колко мъдро, благодатно озарени, почувствали Неговата велика спасителна мисия на света, което личи от даровете, които са Му поднесли - символичните си дарове: злато, ливан и смирна. Злато като на надмирен Цар, ливан като на Бог и смирна като на Богочовек.
Църквата вече отдавна е запяла и сега пее:
Христос се ражда -
славете Го!
Христос идва от небето -
посрещнете Го!
Христос е на земята (сред нас) -
тържествувайте!
Съгласно тая тържествена прикана нека подобно на мъдреците от Изток да посрещнем празника в чест рождението на Богомладенеца Иисуса Христа и вместо злато, ливан и смирна със смирение за нашето недостойнство и греховност да Му поднесем нашата вяра, надежда и любов; в отглас на ангелската песен в Рождественската нощ над Витлеемските поля да запеем и ние: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14).
Честито Рождество Христово!

E-книги