За култа към преподобна Стойна в Югоизточна България

        Случайно в ръцете ни попадна “Житие на преподобна Стойна от град Серс”. Малка, непретенциозна книжка от около двадесетина страници, на евтина жълтеникава хартия. На корицата стоеше информацията, че е издадена с финансовата помощ на един свещеник. На фона на общото безпаричие – акт повече от благороден и заслужаващ насърчение. Още първите редове на увода започнаха да чертаят образа на пламенно вярващ в светостта на Църквата човек. Лекият полъх на провинциализъм, усещащ се в изказа, техническото оформяне, дори и грешките в правописа, някак се губеше и оневиняваше пред ентусиазма на автора да направи и други хора съпричастни на радостта от Божието присъствие сред нас. Читателят е склонен да прости дори твърдението, че “в нашите земи, предимно в Македония и Тракия, са живели много свети люде, между които и ... св. Серафим Сяровски и св. Йоан Кронщадски”.

        Искахме да прочетем книжката без предубеждения, да се опитаме да погледнем на “преподобна Стойна”, неповлияни от включването й в групата на “пророчицата Кортеза Стефания от Сливен, Влайчо Жечев от Конево, света Бона Велинова от Григорево, известната наша майка Евангелия – Ванга Пандева”. За да не би, изхвърляйки плевелите, да изпаднем в хула срещу Духа и да отхвърлим и драгоценното Божие зърно.

        Беше видно, че авторът на “житието” е изразител на онази силна, широко разпространена духовна вълна на парацърковен мистицизъм, която е характерна за сектата на добросамаряните, но и за мнозина дълбоко религиозни люде, които не откриват в “нормалния живот” на Църквата онзи дух и атмосфера, които струят от житията на светиите, от патериците и подобната църковна литература. Но знаейки, че и за мнозина православни мъченици и преподобни първо са били създавани т. нар. “народни” или апокрифни жития, които Църквата е отхвърляла и на тяхно място създавала други “съобразни на техния ангелски живот” (според тълкуванието на Валсамон на 63 правило от Трулския събор, в което той говори за съществуването на подобно неправославно житие на света Параскева-Петка), и ние прелистваме следващата страница на книгата с надеждата да открием в житието й образа, бил той и замъглен, на една Божия угодница и съсъд на Светия Дух.

        Сведението, което веднага и най-силно смущава православното съзнание, е фактът, че “много народ идвал при нея за помощ, съвет, утеха и изповед.” Става дума не за споделяне на духовните проблеми като пред духовна  майка, което е възможно и често явление в православния духовен живот (форма на духовно старчество), а за изповед с опрощаване на греховете и допускане до свето Причастие. Една жена отишла при нея “през някакъв пост, та ако й разреши да се причасти, да не умре без изповед и причастие”. Друга жена отишла при нея с болно дете, на което никой не можел да помогне. Стойна й казала: Изповядай се за греховете, които си сторила!” И жената... “започнала да се изповядва”(!). Посочените в житието примери са многобройни и недвусмислени.  Тази жена е била изповедник на отиващите при нея.

        Вече 2000 години Православната църква ръководи чедата си към спасение и през целия този тъй дълъг период няма нито един случай православен светец, който не е свещеник, да изповядва и прощава греховете на духовните си чеда. В предишните броеве на “Църковен вестник” бяха поместени материали за същността на духовното отчество. В тях се говореше, че нашата Църква познава и явлението “духовно майчинство”, макар то да се среща по-рядко. Но един от критериите за истинския духовен старец е, че ако той самият не е духовник, след като изслуша духовните проблеми на чедото си и му даде нужните наставления, ще го изпрати при свещеник да се изповяда и да получи прощение на греховете. Стойна е изповядвала хората и е прощавала греховете им от името на “свети Георги” –  недопустимо и непознато на православното християнство поведение. Може би то говори, че уважаваната като светица жена просто е била църковно необразована? Откъде да знае какво е правила Църквата преди 2000 години? Нима това изключва вероятността да е светица?

        Ние не знаем кой какви заслуги има пред Бога, но вярваме, че Светият Дух изписва Божието слово в сърцето на човека, стига той да Го е допуснал там. Затова отшелници и светци от различни краища на света вярват и изповядват едни и същи неща, завещали са ни едни и същи духовни завети. Откъде са прочели те какво учи “официалната” Църква? Как във времето без печатни книги и бързи съобщения те са уеднаквили толкова много представите си за духовния свят? За рационалиста е необяснимо. Християнинът обаче от опит знае - в скрижалите на техните сърца е записано едно и също, защото Един е авторът на тези слова. Затова преданието на Църквата е единно, близко и познато на всеки вярващ християнин, стига той да живее наистина в Църквата.

        За съжаление в жизнеописанието на преподобна Стойна не откриваме образа на една православна светица. При все че текстът изобилства от характерни за агиографската литература твърдения – Стойна е усърдна постница, има божествени видения, често се причастява, със сълзи се моли, върши чудеса - те съвсем не са белег единствено на светостта, както доверчиво вярват немалко хора. Аскетично битие и чудотворство се среща и при индийските аскети, и при будистките монаси, и при много окултисти, и при изпаднали в прелест православни християни. А освен тях Стойна е имала и други навици, които е срещаме в никое православно житие – така например тя често “примирала”, т.е. в продължение на седмица лежала в подобно на кома безсъзнателно състояние, разпространявала апокрифна лъжецърковна литература като известните “Сънища на света Богородица”, много от съветите й към християните имали магичен характер (“целуни тоя камък и ще оздравееш”).

        Най-вероятно живялата в началото на 20 век Стойна е принадлежала към сектата на добросамаряните. Неслучайно култът към нея е разпространен най-вече в техните среди. Днес, няколко десетилетия по-късно, този култ се влива в общия “духовен поток” на една нездрава, но изключително витална религиозност, чиито приемници са ясновидци, контактьори и други подобни “духоносци”. Опасността от заблуда е голяма, защото това течение се появява и действа в православна окраска, присвоявайки си атрибутите на православната святост, бидейки в същността си заблуда и ерес.