Голямото телевизионно объркване 2001

        Пред Централна баня в София може да се види странна гледка. Край чешмите с минерална вода и наредените пред тях унили пенсионери, сред боричкащи се циганета, и характерната за квартала мизерия стои изправен млад, едър мъж с костюм, в добро (физическо) здраве, говори на висок глас, ръкомаха и държи разтворена Библия в ръка. Надвиква се с шума от течащата вода, уличното движение и виковете на циганчетата. Той е проповедник и свидетелства (според него) за “Христа Разпнатия”. Чакащите да си налеят вода столичани се опитват да се абстрахират от думите му и бързат да се отдалечат от това място. Чувството за неуместност на случващото се кара някои да си говорят по-силно, за да заглушат думите му, а други се опитват да го отдалечат от изворите с минерална вода, използвайки сила. Но проповедникът се чувства длъжен да проповядва и пак се връща там, или пък повишава още повече глас, за да заглуши празните приказки и над целия шум се чуват като крясъци думите “Святия Дух”, “Исус казваше...”, “грешници като вас...” и т.н.

         Протестант- ще кажат повечето хора, - те така правят. Вярно е. Бивши протестанти са ми казвали, че едно от най-неприятните неща, които е трябвало да правят, бидейки “християни” (протестанти), е “навсякъде да проповядват за Исус”. Те самите са чувствали, че не навсякъде е било подходящо “да проповядват”, но е трябвало да вършат насилие над себе си, защото им било внушавано, че това е задължение на всеки християнин.

        В последните години все повече се поставя въпросът за църковната проповед. За нейната форма, съдържание, изразни средства и език. Но се пропуска и още един много важен елемент – нейната уместност.

        Вярно е, че християните са “светлината на света”, но трябва ли да считаме, че сме призвани да проповядваме и свидетелстваме навсякъде, без значение от мястото и аудиторията? Това идва от неправилното разбиране за свидетелстването на християнската ни вяра, което не е въпрос на говорене, а на начин на живот. Опасност от залитане в тази посока има както за протестантите, така и за православните.

        Тези въпроси са особено важни днес, когато имаме повече възможности за предаване и получаване на информация. Неведнъж сме писали, че Църквата няма достъп до медиите, няма разработен подход за работа с тях, няма средства. Но ето, че една кабелна телевизия –“Канал 2001” - щедро предоставя ефирно време за православни предавания. В първия момент всеки, който познава тази медия, настръхва. Защото на “Канал 2001” можеш да проникнеш в отвъдното, да разбереш бъдещето и на основата на рождената ти дата да ти кажат как да се справиш със семейните си и др. проблеми. Всички тези съвети са дадени от “специалисти” - екстрасенси, врачки с доказани умения, контактуващи с “Тях” (извънземните) медиуми и т.н. Сега в тази медия има три православни предавания. По този начин в програмата на “Канал 2001” “За Църквата и Държавата” (на живо) се редува с “Гадателю, кажи ми” (на живо), православното предаване “Проникване” с “Магията отвътре със сивия маг Емил Илиев” , а “Паримии” със “Звездите спят, ние не” и т.н..

        Създателите на православните предавания мотивират участието си в този канал като проповед на Православието, начин да се стигне до повече зрители. Според тях има надежда някои от гледащите окултните предавания да се обърнат към християнството, чувайки думите, изричани от православните участници в медията.

        Дали? Когато човек иска да чуе и види световните новини, той си пуска CNN или Euronews, когато му се слуша музика, прехвърля на MM или VH1, ако иска анимационни филми гледа Cartoon network. Практиката показва, че тези, които гледат “Канал 2001”, го правят заради възможността да погледнат бъдещето или да се възползват от “знанията” на екстрасенсите и контактьорите. За тези зрители духовността е общуване с духове. По тази причина те приемат и православните предавания като част от същата тази “духовност”. В думите на свещениците и богословите за православна духовност, за света на ангелите и за безсмъртието на човешката душа, те откриват доказателства на чутото от врачките и съставителите на хороскопи. За повечето зрители на “Канал 2001” всички тези неща са част от невидимото, от духовното… Затова зрителите приемат присъствието на православни предавания на този канал като съвсем логично допълнение към “духовните” проблеми, разглеждани на екрана на тази медия. Това ни навежда на мисълта, че в обърканото им съзнание Православието се смесва с окултните вярвания и съветите на врачките, образувайки една “духовна” каша, при което те не могат да разберат защо християнството е несъвместимо с окултизма...

        И все пак, ще каже някой, може да има човек, който да се обърне към Православието, след като чуе нещо от православните предавания по “Канал 2001”. Може. Примери за такива внезапни промени у хората виждаме и в Житията на светиите. Но обикновено обръщането към Христа е изключително интимен и дълбок преобразяващ процес. Той става обаче не само по волята на човека, но и чрез Божията благодат, по Божи промисъл. В такъв случай нито една медия не може нито да помогне, нито да попречи.

        При това положение можем ли да приемем “Канал 2001” като място за православна проповед или като възможност да се вкарат зрителите в изкушение?

        Категоричният отговор откриваме в Свещеното Писание, в първия от Давидовите псалми: “Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи” (Пс. 1:1-2).