Из живота на православната енория в Мексико Християнството идва в Мексико през ХV в. с испанските колонизатори, които донасят в новия свят и своята вяра и Църква римокатолическата.
Хората от нашата енория живеят като едно голямо задружно семейство. Към храма ни се организират различни дейности и мероприятия, в центъра на които е нашият свещеник отец Косме Андраде. Всеки понеделник, сряда и петък привечер група доброволци се занимава с бедните деца от енорията. Обикновено те са от многодетни семейства, състоящи се от 10-11 членове. На децата се осигуряват както игри и занимания, така и вечеря. За тях е истински празник да седнат на сервираната специално за тях, макар и скромна, трапеза. Най-важното за децата, а и за нас е съвместното общуване, общата молитва, разговорите, споделените проблеми, възможността да ги научим на някои норми на поведение и обноски, което не могат да им дадат техните родители поради липса на време или знания за това. Между шегите, смеховете и играта има възможност за контакт между нас, възрастните, и децата. Особено внимание се обръща на възпитанието им в християнските добродетели скромност, трудолюбие, честност. В срещите винаги участва и енорийският свещеник. Малчуганите постепенно свикват с енориашите и все по-активно участват в различните дейности към храма. Вторник вечер са срещите за възрастни хора, които се водят от свещеника. На тях се извършва обща молитва, четат се подбрани от свещеника християнски текстове, които са подходящи за дискусии, изясняват се религиозни понятия или черти от човешкия характер, което дава добра възможност за размисъл и контакти между присъстващите и свещеника. Малка закуска с кафе и бисквити помага за създаването на уют след работния ден и братско общество, предразполагащо към споделяне на лични проблеми, търсене на утеха или съвет. В четвъртък са срещите на свещеника с младежите от енорията. За тях се организират беседи за сексуалното развитие, за християнското семейство, за обществото, в което живеем. Срещата завършва с обща молитва и скромна трапеза, организирана от самите младежи. В съботните дни в храма идват както деца, така и младежи. Тогава се провеждат беседи върху библейски текстове, репетира детският хор към храма, организират се занимания по ръчен труд. Отскоро с доброволната помощ на един от енориашите се провежда и курс по карате за децата. Вечерта понякога е пълна с изненади и мероприятия, организирани съвсем спонтанно, което позволява всички да се чувстват като част от едно голямо семейство. Разбира се, най-чаканият ден е неделя, когато в 10 ч. започва св. Литургия. Преди началото й хората се събират в църквата и се поздравяват с усмивки и ръкостискане. След богослужението всички се събираме в двора или в столовата на храма на кафе, сладки и бисквити, донесени от енориашите. Така нашето голямо църковно семейство прекарва заедно 2-3 часа. Последната неделя е посветена на тези, които са имали рожден ден през месеца. Тогава се прави голяма торта със свещи и всички заедно празнуваме. Обикновено някое семейство от енорията кани свещеника на обяд. Следобед децата от хора се водят на разходка и на сладкарница като награда за хубавото им пеене по време на Литургията. Понякога те гостуват на някое семейство, в което се организира почерпка за тях. Така седмиците се редуват, празниците също и енорията на нашия православен храм живее като едно голямо семейство.
| |||||||||
| Лаура Перез де РИВЕРО Превод Люсиен ВЕЛЕВА
| ||||||||
Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа! |