Кръстова Гора: история,святост...
През последните години сред православните християни в нашата страна придоби широка известност манастирът “Св. Троица” Кръстова гора, като християнска светиня и място за поклонение. Започнаха да се организират поклоннически пътувания и днес тя е посещавана от огромен брой вярващи. За съжаление досега не е направено задълбочено изследване на тази православна светиня, а в момента това вече е невъзможно, тъй като след масовото строителство на връх Кръстов не могат да се направят археологически разкопки. Освен това голяма част от хората, които можеха да дадат някакви сведения, вече не са сред живите. В същото време в пресата се появиха много статии “за” и “против” Кръстова гора, а също и лъскави брошури, пълни с взаимно отричащи се предания и разкази със съмнителна историческа и религиозна стойност. До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси, а в тогавашния Смолян (сегашното с. Смилян) се намирало седалището на Смолянската епископия и местното богословско училище. От втората половина на ХVII и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни. Втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смоленски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.) Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. В продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. Кръстниците сами кръщавали новородените деца, а за причастяване се използвала богоявленска вода. Богослуженията-молитвени правила се ръководели от благочестив мирянин, избран от всички християни в даденото селище, т. нар. хорепископ. Извършвали се в затънтени параклиси-землянки, параклиси външно приличащи на плевници или в някоя къща. Едва в началото на ХIХ в., когато е премахнато кърджалийството, в Средните Родопи започват да пристигат светогорски монаси, преоблечени в арнаутски или турски дрехи. Мнозина от тях загиват мъченически. След изграждането на храмове в почти всички селища през 1838 г. пристига атонският йеромонах Григорий впоследствие почитан от населението като светец, а от краеведите наричан “родопския Паисий”. С малко прекъсване от три години той остава в Средните Родопи до 1872 г. Йеромонах Григорий открива почти във всички населени места училища, в които дава образование на бъдещите свещеници, учители и родопски възрожденци. В своите проповеди отец Григорий наричал Средните Родопи “Кръстогорие” или “Кръстата гора”. Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от честния Кръст и Господ и св. Богородица ще ги пазят! Този факт е потвърден в записките на неговата ученичка Рада Казалиева и в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов, Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев, свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски. В Средните Родопи е особено изразена почитта към Кръста Христов. За това можем да съдим от факта, че и у мюсюлманите като насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите и др. Христо Попконстантинов (1858-1894 г.), чийто баща свещ. Константин е един от най-ревностните ученици на йеромонах Григорий, пояснява, че названието на Средните Родопи “Кръстогорие” и “Кръстата гора” е свързано с връх Кръстов. Няма никакво съмнение, че на този родопски връх е съществувал манастир, разрушен по време на масовата ислямизация. Затова ясно говорят запазените зидове, обработени камъни, разкритите основи на старата църква, камъни със следи по тях от свещи, а също и намерените в земята кръстове от бигор. Археологът Камен Колев, посетил това място през лятото на 1986 г., пише за връх Кръстов и манастира: “Интересен обект е връх Кръстов, обвеян в много предания и легенди... Някои археологически данни слаби следи от мегалитен строеж в северната част на източното възвишение, ни дават основание да допуснем, че върхът е бил укрепен или пък старият манастир, който се издигал тук, е имал някакви укрепени пунктове за отбрана.” Трябва да се отбележи, че върху руините на почти всички църкви и манастири впоследствие родопските християни издигнали скромни параклиси, които се посещавали от тях предимно на храмовите им празници. На връх Кръстов, въпреки че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а и самият връх бил собственост на мюсюлмани, поклоненията не престанали. Нещо повече, макар че Кръстова гора остава след 1878 г. в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до връх Кръстов. Потокът от поклонници към Кръстова гора се прекратил едва през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, майсторите: Костадин Димитров Грибачев, Петър Райчев Жекин, Панайот Райчев Жекин и Димитър Стоев Данчев, с помощта на всички вярващи от селото построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на връх Кръстов. За целта преди посочената година църковното настоятелство закупило мястото от собственика му мюсюлманина Расим Гуглев от село Мостово, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г. По-късно Кръстова гора е включена в пределите на ловното стопанство “Кормисош” към ловната резиденция на Тодор Живков при село Белица. Продължителните протести от страна на група православни християни начело с Петър Тодоров от гр. Смолян се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник отец Васил Стефанов Аринински, и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно обаче православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г. През есента на 1995 г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. Много жалко е обаче, че такава светиня като манастира “Св. Троица” Кръстова гора, вместо да просвещава душите на идващите поклонници със светлината на светото Православие, се превръща в камък за препъване на мнозина немощни във вярата. Какво ли би се насърчил да върши или да вярва един немощен във вярата, като види неизброимите суеверия, заблуди и лъжеучения, разпространявани сред поклонниците на Кръстова гора! Разбира се, никой не може да ограничи насила достъпа на екстрасенси, добросамаряни и други хора, подвластни на болна мистика, но поне чрез добре подбрани проповеди може да се предпазват душите на пристигащите поклонници от заразата на техните лъжеучения. Т. нар. манастирска управа би трябвало да премахне от територията на “Кръстова гора” всякакви “свещени дървета” или “дървета на живота” (на които екстрасенси учат хората да се покланят и да се промушват през клоните им), а не да изграждат стълбички и да улесняват достъпа до тях. Да не говорим пък за скарите и разнасящата се от тях миризма на територията на манастира в определените от Църквата за пост петъчни дни!? Стефан ИЛЧЕВСКИ
| |||||||||||||
| Мария Спасова Манолова е единственият човек, дръзнал да направи някакво сериозно проучване за Кръстова гора. Тя е една невероятна личност, чийто живот представлява безкръвно мъченичество за православната вяра. След завършването на славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” работи като учителка по български език и литература, но през 1952 г. е уволнена заради религиозните си убеждения. Цели 17 години не й е позволено да работи по същата причина, въпреки малкия брой на хора с висше образование по това време в Средните Родопи. Едва през 1969 г. е назначена на работа в Историческия музей в гр. Смолян, а по-късно в Окръжния държавен архив. Православните християни от Смолянска област няма да забравят нейния непрестанен труд за изкореняването на всички секти и лъжеучения в този край. Мнозина все още пазят писаните от нея и безплатно разпространявани материали, разобличаващи различни суеверия, сектантски лъжеучения и пропаганда. Като изследовател-краевед Мария Манолова прави проучване с научна стойност, в което внимателно издирва и критично обработва всички известни материали за Кръстова гора. За целта тя предприема 10 пътувания до връх Кръстов и околностите му, където провежда много проучвания и анкети. В настоящата статия изследването на Мария Манолова е използвано като основен източник.
| ||||||||||||
Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа! |