Възстановяването на древната Доростолска епархия, оглавена от Негово Високопреосвещенство митрополит Иларион, бе увенчано със знаменателно духовно събитие - пренасяне мощите на св. мъченик Дасий Доростолски от София до Силистра.
На 20 ноември, в навечерието на празника Въведение Богородично в храма, с тържествена лития, водена от Негово Високопреосвещенство митрополит Геласий, Преосвещения епископ Павел и много духовници и миряни от Софийска епархия, бяха пренесени мощите на мъченик Дасий от Синодалния параклис „Св. цар Борис-Покръстител” до ПКСХП „Св. Александър Невски”. Те бяха положени за поклонение по време на тържественото всенощно бдение и по време на св. Литургия на самия празник Въведение Богородично.
На 22 ноември, веднага след утринната служба в храм-паметника, при пеенето на тропари и величания мощите на св. Дасий бяха изпратени от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим и синодални архиереи. Начело на тържественото пренасяне от София до Силистра бе Негово Високопреосвещенство Доростолският митрополит Иларион. Мощите на светеца-мъченик бяха посрещнати в старопрестолния град Велико Търново в 11,30 часа от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий и събралото се множество духовници и богомолци в катедралния храм „Рождество Богородично”. Негово Високопреосвещенство произнесе слово, в което изрази радостта от този велик момент, в който старославния град Велико Търново посрещна и се освети от духовната слава на светите мощи на един от първите български мъченици Дасий Доростолски. На този духовен празник присъства и кметът на града, който поздрави и благодари за възможността великотърновци да бъдат съпричастни на духовното тържество. Същия ден следобед шествието отпътува за Силистра.
Пренасянето на мощите съвпада с 1700 г. от блажената мъченическа смърт на св. Дасий, пролял кръвта си за Господ Иисус Христос.
В духовното празненство взе участие и кметът на града, който посрещна шествието при „градските порти” и в словото си изтъкна историческата роля на старославния град Доростол, който е първата епархия на р. Дунав от IV век.
При тържествено биене на камбаните шествието се отправи към катедралния храм на град Силистра „Св. Петър и Павел”, където архиереи и духовници от България и от съседна Румъния, монаси и монахини, богомолци от епархията и официални гости, всички с хоругви, икони и със запалени свещи очакваха литията със светите мощи. Според поетическите слова на митрополит Иларион „нощната тъма се пилееше от светлината на свещите като отблясък от славата на мъченик Дасий”.
Негово Високопреосвещенство митрополит Иларион произнесе поздравителното си слово от архиерейския трон на митрополитската катедрала, отправено към всички, които посрещнаха мощите и участваха в тяхното пренасяне. Св. мощи бяха изложени за поклонение и започна тържествена вечерня. Цяла нощ богомолният народ се стичаше, за да се докосне до благодатно озарената частица от тялото на св. Дасий.
На тържествената служба, продължила и на следващия ден със св. Божествена литургия, участваха архиепископ Теодосий от Констанца, епископ Дамаскин, епископ Епифаний от Румъния, както и архиереи от Св. Синод на БПЦ Техни Високопреосвещенства Врачански митрополит Калиник, Видински митрополит Дометиан, митрополит Геласий, Русенски митрополит Неофит, Великотърновски митрополит Григорий, Страрозагорски митрополит Галактион и Преосвещените епископи Левкийски Павел и Деволски Теодосий.
В края на службата Негово Високопреосвещенство митрополит Дометиан поздрави народа от името на Негово Светейшество Българския партиарх Максим и в словото си сравни възкресната архиерейска служба с възкресението на духовната слава на древната Доростолска епархия. Бе поднесено приветствие и от името но Негово Блаженство Румънския патриарх Теоктист, предадено от архиепископ Теодосий от Констанца.
Сред официалните гости на Доростолска епархия бе и папският нунций в България архиепископ Дж. Леанца, който изрази своята радост да присъства на това уникално тържество на православието в България, за което допринесе и папа Йоан Павел II, който по време на своето поклонническо пътуване в чест на празника на св. Кирил и Методий през май 2002 г. посети България и предаде частица от мощите на св. мъченик Дасий на Българската православна църква.
Така след дълъг период на отсъствие светите мощи на мъченик Дасий Доростолски могат да разпръскват благодатта си на родна българска земя за слава на Всесветата и Единосъщна и Животворяща Троица.

    Доростолски митрополит Иларион

Като среща на светии и архиереи определи Високопреосвещеният архиепископ на Констанца Теодосий, нашето посещение на манастира и пещерата, където св. апостол Андрей Първозвани се е приютявал по време на пребиваването си с евангелска проповед в Мала Скития - днешна Добруджа.
Това стана в навечерието на 29 ноември при стечение на хиляден народ. Отзовавайки се на поканата на владиката, с благословение на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяхме на това духовно тържество.
Минахме границата с мощите на св. Дасий Доростолски мъченик, по настоятелното желание на архиепископ Теодосий и в 15 часа се озовахме пред портала на мъжкия манастир „Дервен”, посрещнати още на границата от Високопреподобния игумен архимандрит Андрей. Манастирът е разположен на хълмисто място, на 15 километра в долното течение на р. Дунав, красив, с величествени сгради - църква и камбанария. Духовенството и насъбралият се хиляден народ ни посрещнаха на портала пред камбанарията. Забиха клепала, камбани и отпочна духовно пение. Народът се струпа с благоговейно усърдие - бързаше да се докосне до раката с мощите на св. мъченик Дасий Доростолски. Когато влязохме в храма, игуменът ни приветства и накратко преразказа житието пред богомолния народ и благодари, че имат честта да се поклонят пред мощите на тоя светец.
Историята на тоя манастир разкрива предание, свързано с ученици-добруджанци на св. Андрей Първозвани. До северната стена на църквата отвън е прилепена една крипта, в която влязохме. Пред погледа ни изпъкна мраморен камък, полиран - не знам от докосвания с ръце и целувание на вярващия народ или нарочно беше изгладен. На този камък е бил посечен един от учениците на св. Андрей. Идващите с вяра получавали изцеление от разни болести. Посочиха ни и желязна верига, окачена на стената, с която са връзвали бесновати и по вярата на близките им получавали изцеление. Игуменът, който основал манастира през 1930 г., е архимандрит Елевтерий, българин по рождение, голям постник, подвижник и молитвеник. Той се молил да му бъде открито името на пролелия кръвта си за Господа Иисуса Христа и наскоро, преди да почине през 1990 г., насън му било открито името на мъченика - Константин, ученик на св. Андрей Първозвани, може би затова и централното селище на епархията - град Констанца, напомня това име. Гробът на архимандрит Елевтерий е в двора на манастира, зад апсидата на храма, кандилото му гори ежедневно и е безмълвен кът на молитвено поклонение.
След два часа престой в тоя манастир отпътувахме със св. мощи за манастира и пещерата на св. ап. Андрей Първозвани, който е надолу към устието на Дунав, на 80 км разстояние. Пристигнахме в 17 часа. Стотици свещи блестяха в ръцете на вярващите, в очакване на пристигането на мощите и прогонваха тъмнината. Биещите камбани, дървените клепала и дългият наниз национални знамена, веещи се от тихия есенен вятър, правеха сърцата да трептят. Вляво на голям площад бе величествената църква. На хълмист терен - пещерата, в която св. ап. Андрей се приютявал в молитвен подвиг след дневна проповед. В същия час пристигна Високопреосвещеният архиепископ Теодосий, владиката на Кюстенджа. Много духовници понесоха св. мощи на мъчениците Епиктет и Астион и мощите на св. мъченик Дасий Доростолски. В лития преминахме площада при звъна на кадилниците и духовно пение. В храма ги поставиха на нарочно място за поклонение от насъбралия се за всенощно бдение народ. Архиепископът предаде благословение към народа. Изтъкна в тържествено слово значимостта на момента - молитвеното общение със светците чрез светите мощи.
После ведно с архиепископа влязохме в пещерата. Тя е западно от храма в хълмист скат, високо засводена с малък олтар, извисен отвън над земята, в който първоначално се е служило. Пещерата е украсена с икони, а иконата на св. ап. Андрей при входа бе с внушителни размери. Поклонихме се, след изпяване на някои песнопения и ектения, поменахме двамата патриарси - Румънския и Българския със Светите Синоди и честните поклонници.
На Андреевден, неделя 30 ноември, в 9 часа дойдохме отново в манастира. Полицаи ни разчистваха пътя от стотиците коли и рейсове, надошли през нощта от цяла Румъния. Хиляден народ в благоговейно молитвено настроение пълнеше просторния площад и хълмистия терен. Всички се силеха мълком да се докоснат до дрехите на архиереите и да получат благословията им.
Светата Литургия бе извън храма на висок засводен подиум. В службата взеха участие петима архиереи, 30 свещеници и 11 гласовити дякони, пя отлично и църковен хор. Имаше и ръкоположение в дяконски чин.
Архиепископът произнесе слово след евангелското четиво, по древна традиция, за да чуят и оглашените. Представителят на блажения патриарх Теоктист прочете поздравително приветствие към поклонниците, с първосветителското му благословение.
В края на службата Доростолският митрополит Иларион поздрави от името на Негово Светейшество Българския патриарх Максим богомолния народ, като произнесе и многолетие за двамата патриарси, светите им синоди, за двата народа - румънския и българския, и за всечестните поклонници, както и многолетие за правоправещия в епархията архиепископ Теодосий.
На връщане от св. Андреевия манастир със светите мощи на Доростолския мъченик Дасий отново спряхме в манастира „Дервен”, където стотици поклонници търпеливо чакаха да се поклонят пред светите мощи. Тържествено ги внесохме в храма и поклонението с вечерната служба продължи до късно вечерта, при обилна светлина на лампади и свещи, и отново забилите камбани и клепала, проблесна в Златна Добруджа жертвеният подвиг на светия мъченик Дасий Доростолски за слава на Господа Бога нашего Иисуса Христа.

E-книги