Всички в града и района го наричат отец Столинчев.
Всъщност той е удостоен с високи църковни звания - „ставрофорен свещеноиконом”, което означава каноническо право да носи кръст и признат грижовник за Църквата.
Дълъг и изключително труден е неговият живот като човек и свещенослужител.
Роден е на 24 януари 1917 г. в неврокопското село Либяхово (дн. Илинден), в бедно занаятчийско семейство. В търсене на препитание баща му и болната му майка се преселват през 1928 г. в нашия град Св. Врач ( дн. Сандански).
Първоначалното си образование отец Столинчев завършва в родното си село. От 1932 до 1938 г. учи в Софийската духовна семинария. Богословския факултет завършва през 1942 г. като стипендиант на специален фонд към Св. Синод за издръжка на бедни деца, родени в с. Либяхово. Фондът е създаден от техния родственик Атанас Поппетров от същото село и виден възрожденски учител и кмет на София.
На 30 юни 1942 г. отец Столинчев е ръкоположен за дякон от Ловчанския владика Филарет в руската църква „Св. Николай”, а един месец по-късно, на 2 юли с. г. - за свещеник в софийската църква „Св. София” от Неврокопския митрополит Борис.
Целият живот на отец Столинчев като свещенослужител преминава в град Сандански. През 1948 г. е издигнат за архиерейски наместник, която висока длъжност заема с прекъсване от 5 години (1993-1998) и до днес.
Отец Столинчев има изключително големи заслуги към църквата в града и религиозния живот в Санданска духовна околия. Като предстоятел на старата църква „Св. безсребърници Козма и Дамян” - обявена за паметник на културата, полага грижи за нейното поддържане в автентичен вид. Председател е на Околийското свещеническо братство „Св. Иван Рилски” до закриването му през 1957 г. Секретар е на Православното християнско братство „Св. Иван Рилски”, което през 1938 г. открива в града Дневен детски дом за бедни земеделски семейства и безплатна трапезария за сираци и бедни деца. Под ръководството на отец Столинчев се набират свещенически кадри, които поддържат духовния живот в поверената му духовна околия. Тя включва сегашните общини Санданска, Кресненска и Струмянска. Но най-голямото гражданско и църковнонародно дело на отец Столинчев е доизграждането на църквата „Св. вмчк Георги Победоносец” в Сандански, която на 2 ноември т. г. навърши своята 50-годишнина.
Изграден по подобие на патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски” в София, молитвеният дом в нашия град е най-внушителната църковна сграда по долината на Струма. Дълъг е 32 м, широк 20 м и висок 25 м. Има три купола - централен, над камбанарията и над олтара. Храмът е изографисан през 1964-1967 г. от художника Николай Шелехов.
Отец Столинчев превръща двора на новата църква в парк-градина. Голямата му любов към книгата е подтик за създаване на църковна библиотека с над 6000 тома. Основател е на църковен хор и музей с над 250 експоната.
Наред с дейността си като духовно лице и архиерейски наместник, ставрофорен свещеноиконом Ангел Столинчев се изявява в града като виден гражданин и общественик. Човек с високо образование, с многостранни интереси, етичен, толерантен, отзивчив, отец Столинчев се ползва със заслужено уважение и доверие сред жителите на града и района. В условията на тоталитаризма той смело води публични диспути по въпроси на религията и вероизповеданията. Редовно изнася беседи пред миряни и членове на християнското православно братство. Активно участва в културния и духовен живот на града. Отзовава се на чествания на бележити дати в нашата национална история, на годишнини от религиозен и местен характер, на общински сесии, читалищна дейност, на лекции и беседи с научно съдържание и конференции, на форуми и културни прояви в града.

E-книги