От 1999 г. насам братството на Зографския манастир предприе забележителна народополезна книгоиздателска дейност. В изминалите оттогава близо четири години вече се натрупаха няколко десетки издания, които превърнаха издателската дейност на зографци в първостепенно събитие в духовния ни и културен живот.
Всъщност не става дума за нещо принципно ново, а за възраждането на стародавна традиция. Повече от единадесет века българските светогорски обители са средища на книжовно дело и през тези далечни времена Зограф винаги е имал важен принос към просветата и културата в България. Най-славните периоди на това просветно влияние са свързани със средновековието и османския период. В края на ХIХ и началото на ХХ век българските светогорски монаси се заемат и с издаването на печатна книжнина. Средищата на българското светогорско книгоиздаване са три: келията „Достойно ест”, Зограф и столицата на Св. Гора - Карея, а самото отпечатване на книгите често става в Солун или дори в Цариград. Ключовите имена в тази дейност са тези на йеросхимонах Йоан Достоински и хилендарския схимонах Паисий (който изрично нарича себе си „Българин”).
Изданията са малки и скромни книжки с меки корици - всъщност брошурки от по няколко десетки странички и на цена няколко гроша. Такива са например „Житието на Алексий человек Божий” (1902 г.), издадено от схимонах Паисий Българин в Карея; „Живота, страданията и чудесата на светаго великомъченика, победоносца и чудотворца Георгия” (1911 г.), издание на Зограф; „Жития на български светци и мъченици” (1910 г.), издание на светата българска обител „Достойно ест” в Св. Гора, с настоятел йеросхимонах Йоан.
Тази книгоиздателска дейност обикновено е била подценявана от изследователите на българската култура и все още не е подобаващо проучена.
Освобождаването на Св. Гора от турско иго (1912 г.) и последвалото й присъединяване към Гърция временно слага край на това дело. Изключенията от това правило само го потвърждават. Така например книгата на Димитър Зографски „Света Гора Зограф в миналото и днес”, издание на Зографския манастир е издадена в София в 1943 г. по времето на германо-българската окупация на Атон.
Във втората половина на ХХ век обителта преживява трудни времена, когато - особено през 60-те и 70-те години - под въпрос е поставено самото оцеляване на българското манастирско братство.
И ето че от 1999 г. на книжарските рафтове започнаха да се появяват първите издания на Зографския манастир от най-ново време. Бяха малки брошурки с меки корици - сякаш продължаваха традицията от времената преди балканските войни.
После дойдоха и големите томове - петтомникът „Добротолюбие”, дванайсетте тома на „Жития на светиите”, последван от том с жития на българските светци, тритомникът на св. Ефрем Сирин, трудовете на св. Симеон Нови Богослов, св. Исаак Сирин, св. Макарий Египетски и т. н.
Всички тези издания са на много добро полиграфско равнище и на достъпни (дотирани от манастира) цени. В изненадващо кратък срок първият том на „Добротолюбието” беше изчерпан и бе направена допечатка.
В началото имах съмнения относно подхода по отношение на превода. „Добротолюбието” се превеждаше от руския превод на св. Теофан Затворник, а не от гръцкия първообраз. Имах принципни възражения към такъв подход. Колкото и да приемах, че преводът на св. Теофан е плод на боговдъхновено усилие и сам по себе си е достатъчен авторитет, бидейки творба на светец, все пак смятах, че принципно е правилно да се превежда от оригинала - т. е. от гръцки.
Но това разсъждение беше чисто умозрително. След като се появи първият том и после в неочаквано кратък срок вторият, третият, четвъртият - с тяхната веществена убедителност, когато ги вземеш в ръцете си - ясно усетих и разбрах колко не съм бил прав. Възприемането на един абстрактен перфекционизъм в подобна дейност би било погрешният избор. Той би довел само до това днешна България - за неопределено време - да няма своето „Добротолюбие”.
Вярно е, че на теория уж има кой да направи един перфектен превод от оригинала, хипотетично уж има кой да организира и финансира изданието, но на практика това не става и няма изгледи да стане в обозримото бъдеще. А времената са лукави и бързи. Дните и годините летят. Българството е изправено пред невиждани духовни и културни предизвикателства. Днес и сега. Заливат ни една след друга нови и нови вълни от „духовна” книжнина: откровен и скрит окултизъм, всевъзможни системи за „самоусъвършенстване”, далекоизточни измами, всевъзможен „ню ейдж”, противохристиянски учения с християнска маска. Срещу всичко това съвременният българин трудно може да устои, ако не бъде въоръжен със словото на светите отци, което му дава едновременно и житейски пътеводител и умствен ориентир.
Зографските монаси работят тихо и неотклонно; те не желаят да се вдига шум около тяхната дейност. Ние обаче сме длъжни да видим явлението в неговите истински значими измерения за българската култура. И да помислим за цялостната книгоиздателска църковна политика. Защото пред днешните дейци на Българската православна църква стои задачата и отговорността великото наследство на православната книжнина - светоотеческа и съвременна - най-сетне да стане достъпно за съвременните българи в своята пълнота.