Не всяка душа е способна да се открие веднага, при това без Божия помощ съкрушението е невъзможно. Чистосърдечната изповед зависи от нас, но съкрушението е дар на Светия Дух.
Същината на изповедта е в потъпкването на гордостта, която стяга душата и й пречи да бъде откровена. Що се отнася до промяната към по-добро след изповед, то тя ни се дава според мярата на нашето смирение. Няма ли смирение, няма и общение с Бога, а човек не може да се измени сам. Няма да стигне по-далече от мекушавия сантиментализъм.
Ето и аз плача, моля се Господ да ме измени, но всичко в мене е толкова лошо, че реки от сълзи не могат да умият греховете ми. Сигурно и вие се намирате в същото положение. Искаме да се изправим, но настъпва време на изпитания и всичките ни добри намерения се разбиват на прах. Защо става така? Ами защото все още не сме придобили чрез силата на благодатта център на волята си, разпилени сме, липсва ни единство, устойчивост. Ще ви кажа кога ще се изправим - когато ни омръзне да живеем със своята бедност на добродетели, когато ни омръзне да живеем със своето безсилие да се изменим и безмълвно, но пронизително закрещим към Небето: „Боже! Няма спасение от моите беззакония. Без Тебе ще загина. На чудо се надявам. Оживи ме с Твоята сила! Спаси ме по Твоята милост!” - Тогава идва Божията благодат и изправя цялата наша греховност. Безусловно началото на спасението е в чистата съкрушена изповед.

E-книги