Вяра, Църква, Общество

Училищните програми за полово възпитание

През последните няколко години в българските училища значително се умножиха мероприятията, програмите и проектите, които под различна форма и наименования дават знания на нашите ученици в областта на т. нар. репродуктивно здраве - част от глобалната стратегия на здравното образование.
Най-напред, нека видим по какви начини се реализира тази здравна политика. Ежегодно, по повод на 1 декември - Ден на борбата против СПИН, 14 февруари - т. нар. „Ден на влюбените” и 17 май - Ден за възпоменание на жертвите на СПИН, се организират масови мероприятия във всички големи български градове - концерти, хепънинги, викторини, дискотеки под егидата на Българската асоциация по семейно планиране (БАСП) и ХЕИ. Издигат се лозунги като: „Важно е какво правиш, а не кой си”, „Прави го безопасно”, „Всичко, от което се нуждаеш, е любов” (по едноименната песен на Бийтълс). Принцип на организация на тези прояви е младежкото „да става шоу, да тече купонът”, т.е. голяма взискателност относно сценария и провеждането им всъщност няма. Обикновено се завършва с раздаване на брошури, реклами на контрацептиви и ... презервативи. Това са епизодичните, развлекателни, доста масови, но и по-стихийни прояви.
Междувременно, във и извън училище, се финансира провеждането на образователни програми с различна продължителност, които обхващат предимно учениците от горния курс, т.е. между 14 и 19 години. Тези програми обикновено са изградени по
метода „Връстници обучават връстници”
Основната група, „ядрото” на проекта, се състои от преподавател и 10-15 момичета и момчета, които се обучават при специални условия. Най-често това става на тренинги и семинари извън училище, под ръководството на психолози и лекари. Първоначално с помощта на специални техники се постига единодействие на групата, осигурява се доброволното сътрудничество на всички участници, отстраняват се психичните бариери и защити. Така съзнанието се отваря за безкритично възприемане на информацията. Едва тогава се преминава към усвояването на специфичните знания. След като по този начин програмата вече е стартирала, се пристъпва към прилагането на наученото, т.е. към същинската й част - разпространение на знанията.
Идеята, учениците сами да преподават на връстниците си, е доста сполучлива. Тя има няколко основни предимства.
Първо. По този начин задръжките и съпротивите, които се задействат при класическия тип урок в ситуацията учител-ученик, отпадат.
Второ. Когато деца говорят пред съучениците си, това се възприема по-скоро като споделяне, а не като преподаване. При формирането на мнения, нагласи и поведение, колкото повече харесваме даден човек и можем да се идентифицираме с него, толкова по-голямо влияние има той върху нас. Едно съобщение става по-убедително тогава, когато е представено от експерт в дадената област, когато той е симпатичен и когато няма видими облаги за него като носител на информацията. В случая всичко това е налице: учениците са експерти (обучени са специално), връстниците им се отъждествяват с тях и се предполага, че са безкористни. И макар изложението на знанията да страда от недостатъчната компетентност или от липсата на педагогически умения, това се компенсира от тийнейджърския език и от по-голямото доверие, което събуждат.
Трето. Обучението на връстници има и още едно предимство - чрез него става възможно обхващането на максимален брой ученици, без да се ангажират допълнително специалисти.
Всъщност, тези програми съвсем не се отказват и от помощта на лекари тогава, когато това е необходимо. Във всеки регионален клон на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве и отдел „Профилактика и промоция на здраве” при ХЕИ има определен контингент от специалисти акушер-гинеколози, които изнасят безплатни лекции и беседи и консултират класните ръководители. Те могат подробно и компетентно да обяснят на децата всичко: от анатомичните особености и болестите, предавани по полов път, до най-съвременните средства за предпазване от нежелана бременност, включително и видовете аборти. И там някъде, в подробростите на тази компетентна информация, се губи
мярата
Дали наистина на учениците са необходими всички тези сведения и доколко е уместен механицизмът и физиологизмът при разглеждането на тези проблеми? Все пак съществува известна разлика между изчерпателната лекция пред студенти по медицина и беседата пред ученици на 14-15 години. Езикът понякога е наситен с непознати за децата термини, а изброяването на видовете контрацептиви - твърде досадно. Но когато именно от позицията си на експерт лекарят намеква за връзката на усещането за пълноценност с воденето на сексуален живот; когато твърди, че не е важно кога ще започнеш (което, разбира се, е въпрос на избор), а дали си добре подготвен, за да се предпазиш от нежелана бременност и болести; когато „сигурността” се изтъква като едва ли не единственото условие, за да се изпита „пълно удоволствие” - посланията вече са съвсем ясни и прекалено директни. Такива са и в листовките, и в брошурите, посветени на проблемите на сексуалното възпитание.
Факт е, че проследявайки източниците на проектите за сексуално обучение, стигаме до същите организации, които работят за снижаване на раждаемостта. Както е факт, че на фона на финансовите проблеми в българското образование пари за провеждането на такива програми винаги се намират.
Какви са целите?
Тези, които се афишират, са привидно благородни:
1. повишаване на здравната (вкл. и сексуалната) култура на учениците;
2. съхраняване на ре-продуктивното здраве на момичетата и жените;
3. намаляване на броя на абортите и на злополучните последствия от тях;
4. ограничаване на разпространението на полово-преносимите заболявания и преди всичко на СПИН...
Дотук всичко звучи добре, ако не се вземат предвид някои факти. Навсякъде, където действат такива програми в т.нар. страни в преход, включително и в Русия, данните сочат увеличаване на броя на заразените със СПИН, процентно нарастване на престъпленията на сексуална основа, извършени от непълнолетни, намаляване на раждаемостта, поради нежеланието на младите хора да сключват брак и да отглеждат деца. В България прирастът на населението от 1990 г. насам е отрицателен. За 2000 г. той е 5,1 на хиляда, а за 2002 г. - 5,6 на хиляда (данни на НСИ). И в същото това време Фондът за народонаселение на ООН „допринася за националното развитие”, като „оказва съдействие за създаване на функционираща система за снабдяване на населението с контрацептиви”. И другите фактори за демографския срив - емиграцията и застаряването на населението, разбира се, също имат значение, но основният в действителност е ниската раждаемост.
Една от най-важните последици на семейното планиране и сексуалното образование е постепенното развращаване на децата и младежите чрез прилагането на принципите „Правете каквото искате, само се пазете” и „Всеки има право на избор”. Предоставянето на правото на избор на младите хора е съвсем в духа на новото време, но ако вземем под внимание особеностите на тази възраст, би трябвало сериозно да се замислим дали това е редно. Банално е да се повтаря, че това е
кризисен период
но той наистина е такъв. За няколко години детето се превръща в младеж и измененията, които настъпват, са действително драстични, непридвидими и най-важното - неконтролируеми. За всички е ясно, че младежите на 14-16 години, все още са в периода на интелектуално, емоционално и социално съзряване. Но това е процес, развитие, ставане... Кой би могъл да твърди, че решенията, взети в състояние на преход или на криза, са достатъчно зрели и отговорни, че за тях после младежите няма да съжаляват. Не е ли по-добре изборът да се отложи за времето, когато преходът е завършил, вместо да се допуснат непоправими грешки в резултат на подражание или емоционална лабилност. Но за съжаление, препоръчва се обратното на логиката на растежа: изборът да се прави точно тогава, когато не може да бъде направен зрял и пълноценен избор.
Често като оправдание на тази пропаганда се изтъква основанието, че щом всичко е разрешено и достъпно, то става безинтересно и по-малко примамливо. Но това е спекулация, блъф. Така само се оттласква границата на любопитството към отклонения като хомосексуализма и сексуалните перверзии. Всеки, който се е опитвал да се бори с някое изкушение или страст, може да потвърди, че приемането им постепенно подчинява и отслабва волята на човека, а не ги унищожава или отблъсква. Подчинението на властта на изкушението в случая съвсем не носи победа, а поражение и поробване на човешката свобода.
Постепенното
отпадане на задръжките
се поощрява и от средствата за масова информация (преди всичко от телевизията), от младежката мода и попкултура. (Достатъчно е да си припомним рекламите и клиповете на скандалния руски дует „Тату”.) Изчезването на „лъжливия” срам е всъщност изгубване на естествения младежки свян и сваляне на естествените морални бариери. Но бариера означава не само препятствие, а и защита! Впрочем, за морал никъде нищо не се споменава. В случая това би било излишно, дори вредно за успеха на здравните програми. Абортите са нежелани само защото могат да доведат до фатални последици за здравето, но никой никъде дори не загатва, че те са убийство, т.е. изключително тежък грях, за който се носи отговорност пред Господа. Сексуалното общуване при взети предпазни мерки се рекламира като част от пълноценния живот на човека, но никой не говори за него като за блуден грях. Дори хомосексуализмът - един от содомските грехове, според новите тълкувания на проблема е само алтернативно общуване и резултат на избор, който сме длъжни да приемем с разбиране. Учениците открито се поощряват към преждевременни контакти, като се разпалва любопитството им чрез брошури, плакати и филми, повечето от които прекалено откровени, като им се обещава да изпитат едно ново удоволствие и като открито се омаловажават въздържанието и девствеността.
Странно, меко казано, е това твърде леко и спокойно разрушаване на чистата и невинна представа за любовта в съзнанието на младежите и подменянето й с механицистични образи. Твърде груба е тази намеса в неукрепналата още душа. Твърде, твърде цинично е това „благородно” просвещение... Стремежът е тези програми да станат максимално ефективни. Спор за необходимостта от тях няма. Дискусия за вредата от тях няма - пътят е набелязан и връщане назад не е възможно. Получава се омагьосан кръг - предизвиква се интерес, а след това, според апологетите на сексуалното образование, се налага да се отговори на този интерес. Но в случая те допускат една основна грешка (дали е съвсем невинна): смесват провокираната потребност от информация и необходимостта от нейното директно задоволяване. Всеки здравомислещ човек знае, че не всичко, което буди интерес и любопитство, е полезно за усвояване или познаване. На децата много неща не се разрешават, за да бъде съхранено тяхното физическо здраве, от други ги предпазват, за да не се наруши емоционалното им равновесие, трети им се спестяват, защото още не могат да ги разберат... Но това се отнася не само за децата в по-ранна възраст, а и за човека изобщо, защото не всичко, което е желано и дори възможно, е полезно. Свободата да избираш предполага и възможност да преценяваш резултатите от избора си.
Работя в училище и виждам реалните последствия на тази привидно благородна дейност - да се обучат децата в областта на сексуалните знания. Както когато им се говори за наркотиците - видове, начин на приемане и ефект върху психиката и организма, само се предизвиква нездраво любопитство, така и при преподаването на тези знания, вредата е по-голяма от предполагаемите ползи. Мисля, че дори някои ученици да имат определен интерес към такива знания, на други дори не би им хрумнало да се задълбочават до подробностите в лекциите и учебните помагала. Как бихме могли да отделим едните от другите, когато се препоръчва това обучение да започне още в V клас, когато децата са едва на 10 - 11 години?
Ние, възрастните, тряб-ва да се запознаем с фактите, свързани със семейното планиране, за да видим на какви „атаки” са подложени нашите деца, за да бъдем по-търпеливи и по-разбиращи към техните лутания и грешки и в крайна сметка, за да им помогнем.
Какви са
алтернативите
Явно без такъв вид образование на сегашния етап не може да се мине, но поне да бъдат извадени от него всички сугестиращи и развращаващи елементи. Да се постави акцентът върху отговорността и последиците от избора, върху моралната и духовна преценка най-вече на собственото поведение и върху готовността за бъдещата роля на съпрузи и родители.
И все пак какви са целите на сексуалното образование? Ако тръгнем от неговите резултати, става до болка ясно, че истинският „план” е свързан главно с две неща: намаляване на раждаемостта и развращаване на младежите. И е трудно да се каже кое е по-страшно: духовното или физическото унищожаване на една нация.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Маргарита ХРИСТОВА  

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!