Забравеният патриарх


„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.”
(Мат. 5:9)


Кирил II Йерусалимски (в мире Константинос Критикос) е роден в 1792 г. на остров Самос. За отбелязване е, че същият остров по-късно ще бъде даден за владение на княз Стефан Богориди, който ще прати там за управител Гавриил Кръстевич. През 1816 г. Константинос е ръкоположен за дякон, след това за презвитер, става игумен на манастир. В 1835 г. става Севастийски архиепископ, а в 1838 г. - Лидийски архиепископ. В 1845 г. е избран за Иерусалимски патриарх и остава предстоятел на Сионската църква до 1872 г. По време на това продължително светителство Кирил II развива забележителна дейност: съхранява йерусалимските светини в ръцете на православните срещу опитите на католиците, особено в 1853 г., да завладеят някои палестински светини; в 1855 г. основава Богословското училище „Св. Кръст” със задача да подготви образовани клирици за Йерусалимската църква; възстановява много храмове и манастири; основава печатница за църковна и просветителска литература, предназначена за Сирия и Палестина; основава многобройни православни гръцки и арабски училища в тези страни, включително девически училища в Йерусалим, Яфа, Цариград и пр.; поддържа многобройни стипендианти и осиновява множество сираци. Както и своите предшественици Кирил II поддържа много добри отношения с руската мисия в Св. Места и извлича от това значителни изгоди за Йерусалимската църква.
Всички тези заслуги биват забравени и отречени, когато в българо-гръцката църковна разпра той категорично се противопоставя на схизмата. Това се тълкува от всички в смисъл, че е „застанал на страната на българите” и му коства низвергването от патриаршеския престол.
На 14 септември 1872 г. Кирил II напуска събора в Цариград с параход за Яфа и Йерусалим.
Д-р Христо Стамболски, един от деятелите на цариградския български кръг и на църковната борба, отбелязва в своите мемоари един интересен факт за противобългарския църковен събор.
„Припознатият от Патриаршията за Врачански владика, извергът българин Паисий (Палисвет) за да покаже по-релефно своето усърдие и своята солидарност с гърците и своята преданост към Патриаршията им ... предлагал да се подведе под същия знаменател, както и българите митрополити и екзарха им Антим, сиреч да се низвергне и йерусалимският патриарх Кирил и неговото име да се впише в ороса, за да се схизматиса и той наред с българите.” Съборът обаче отхвърлил предложението на прекаления гръколюбец Палисвет.
След връщането на Кирил II в Йерусалим следват близо два месеца на издевателства и непрестанен тормоз върху него от страна на йерусалимското гръцко духовенство. Кулминацията на тази саморазправа - низвержението му от патриаршеския престол на 12 декември 1872 г. (н. ст.) става по особено груб начин - в негово отсъствие, като не му е дадена възможност да изложи своите аргументи.
Една неподписана брошура на френски език, издадена в Цариград в 1873 г. от печатницата на вестник „Левант Таймс” описва страданията и униженията, на които е бил подложен този многозаслужил архипастир от страна на собствените си събратя по вяра и по народност. На 18 декември управителят на Йерусалим Назиф паша съобщава на Кирил II, че Високата порта е одобрила неговото низвергване и му нарежда незабавно да тръгне за пристанището Яфа и оттам - с правителствен кораб - за Цариград. Когато старият патриарх се връща от конака на пашата в патриаршията, монасите бият камбаната „на умряло”.
Още същата вечер, по настояване на монасите, пашата отменя двудневния срок, който е дал преди това на Кирил II, и го изпраща с военен ескорт за Яфа. Авторът на брошурата описва как старият патриарх с недоумение установява, че „по един варварски начин му се отказва да отиде, може би за последен път, да се прекръсти и да се помоли в своя храм, на който се е бил посветил още от детството си. Но да последваме патриарха в Яфа; каква тъжна гледка! Верните надойдоха да го посрещнат; какво бе тяхното притеснение да видят стария патриарх об-граден с въоръжени войници, сякаш има нападение! Всички бяха изумени; сълзи се стичаха от очите им. Хлипаха и се удряха в гърдите; беше сърцераздирателна гледка. Плачът не постигна нищо; патриархът бе хвърлен в затвора като престъпник; там беше строго охраняван: едва след енергичния протест и човеколюбиво посредничество на младия американски консул г-н Хардег, беше разрешено да се влиза при затворника при двойното условие, че там ще има винаги двама офицери и че разговорите ще стават само на арабски или турски. Това позволи на хиляди верни да намокрят с горещите си сълзи ръката на знаменития затворник. Затворът му приличаше на курник, той остана там единадесет дни и изтърпя всевъзможни лишения...”
Кирил II е имал много поддръжници - особено сред арабите-християни, но също и сред по-високопоставените сановници, мнозина от които пострадват заради него. Така например гръцкият консул в Йерусалим Т. Ксенос е бил отзован от своето правителство за това, че е показал недостатъчно усърдие в преследването на патриарха. Същата съдба сполетява и каймакамина на Яфа. Кадията на Йерусалим за малко е щял да сподели същата участ.
В книгата „Видрица” на поп Минчо Кънчев срещаме неочаквано свидетелство за това как са били преследвани верните на патриарх Кирил II. По време на заточението на о. Минчо Кънчев в Диарбекир в едно свое писмо от 15 юли 1875 г. той пише, че там е пратен на заточение и един „от православните араби, от Йерусалим, от село Римя (Ариматея). Неговата погрешка, че поддържал йерусалимския патриарх Кирила, който не прие да подпише схизмата. И той при нас, има отвън 5 души слуги, които му принасят едно-друго, много богат и много мрази гърците...”
Приемникът на Кирил II на йерусалимския престол - Прокопий - се задържал там малко повече от две години. На 26 февруари 1875 г. главно под давление на православното арабско население и духовенството му той бил низвергнат. Арабските първенци от Йерусалим помолили бившия патриарх Кирил да се кандидатира за овакантения престол, но с пастирско послание, публикувано във вестниците, той отклонил тази покана под предлог на старост.
Брошурата от 1873 г. завършва с риторичния въпрос: „Цариградският патриарх Антим VI проповядваше разделението в Христа; Йерусалимският патриарх Кирил се пожертва заради мира. Кой от двамата послужи по-добре на Евангелието, човечеството и цивилизацията?”
Отговорът на този въпрос ни отпраща към блаженството на миротворците, а това е най-добрата епитафия за този достоен архипастир.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Георги Тодоров            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!