130 години Батошевски девически манастир Кога и къде е възникнал първият девически манастир в българските земи е трудно да се каже. Безспорно е обаче едно, че това е станало веднага след покръстването (865 г.) на българите и то по византийски модел. Броят на девическите манастири през Средновековието е бил твърде ограничен, не се знае какво е било тяхното вътрешно устройство, както и броят на монахините в тях. Съществуват данни за български царици, които доброволно или насилствено били изпратени в манастир. Като монахини постъпвали и майки и сестри на видни боляри, както и девойки от градската и селска беднота.
 В края на ХIV в. лавината на османското завладяване на Балканите помела и разпокъсаните български земи - Търновското и Видинското царство и Добруджанското деспотство. Престанала да съществува българската държава и Българската православна църква в лицето на Търновската патриаршия. Разрушени ограбени и опожарени били стотици манастири - мъжки и девически. Но още през ХV в. родолюбивото и христолюбиво кораво българско племе започнало да възобновява порутените манастири. Възобновени били обаче само някои от мъжките обители. До първата половина на ХVIII в., т. е. до началото на Възрожденската епоха не били възобновени и съответно не функционирали девически манастири в поробените български земи.
Обаче полъхът на новото време, настъпилите промени в Османската империя, материалното замогване на българите в редица селища довело на дневен ред възпитанието и обучението на девойките. По онова време семействата били многодетни (средно по 5-6 деца) и женската челяд нямало къде да получи елементарна грамотност, камо ли практически домакински и стопански навици и умения, освен в тесния семеен кръг. Ето защо някои чорбаджии и замогнали се еснафи и търговци започнали да умуват над идеята за откриване и на девически манастири, където да изпращат някои от дъщерите си. И съвсем естествено било тези обители да бъдат основани в самите населени места, за да се избегне рискът от нападения и посегателства в ония несигурни времена, а съответно и контролът на обществото да бъде по-голям.
Така през първата половина на ХVIII в. (около 1738 г.) възникнал може би първият девически манастир в българските земи - Калоферският „Св. Въведение Богородично”. Неговото начало било положено от две калоферски девойки, които били замонашени от рилския таксидиот йеромонах Доротей. Първоначално те били настанени в метоха на Рилската обител, а впоследствие бил изграден голям девически манастир с няколко десетки монахини и послушнички. Подобно било възникването на Сопотския девически манастир „Св. Въведение Богородично” и на Самоковския „Покров Богородичен”.
Първият девически манастир, който възникнал в обширната по онова време Търновска епархия, бил Казанлъшкият „Св. Въведение Богородично”. Неговото основаване станало през 1828 г. от монахиня Сусана Ганчева, която била възпитана и замонашена в Калоферския девически манастир. Известно време това било само метох и едва през 1844 г. се оформил като самостоятелен манастир. Вторият в епархията девически манастир „Св. Троица” възникнал около 1830 г. в балканското Ново село (тогава Севлиевско, а сега Троянско). Неговото начало положили дъщерите на двама местни първенци, които се научили на манастирски ред и приели монашество в Калоферския девически манастир. Като трети пореден девически манастир е Арбанашкият „Св. Никола”, който възникнал през 1833 г. със съдействието на игумена на близкия Преображенски манастир отец Зотик и на йеромонах Герасим (родом от с. Арбанаси). Негова първа игуменка станала монахиня Теодора Христова от Търново, като и повечето монахини и послушнички били от старопрестолния град. Характерното за този манастир е, че възникнал около възобновената енорийска църква „Св. Никола”, която дълго време била изоставена вследствие на кърджалийски нападения. На четвърто място се нарежда Габровският девически манастир „Св. Благовещение Богородично”, основан по инициатива на архимандрит Йосиф Соколски - игумен на съседния Соколски манастир „Успение Пресвятия Богородици”. Неговото начало положили две млади жени, които също били възпитанички на Калоферския девически манастир, където приели и монашество. Това били Ефросиния Николова (роднина на архимандрит Йосиф Соколски) и Ефросиния Попниколова (дъщеря на поп Никола от с. Гъбене). През 1834 г. двете монахини били извикани от Калофер и настанени в къщата на габровския първенец Петър Хаджихристов. Две години по-късно се сдобили със собствен двор и жилищни помещения и фактически оттогава се смята началото на тази обител. За съжаление днес тя не съществува - беше унищожена по най-варварски начин през лятото на 1959 г., когато Габрово стана окръжен град и срещу манастира започнаха да строят Окръжния комитет на БКП.
В края на възрожденската епоха в Търновска епархия възникнали и два т. нар. „семейни манастири”. Тяхното възникване е твърде необичайно и няма паралел другаде. Това са Батошевският девически манастир „Въведение Пресвятия Богородици” и Присовският девически манастир „Св. Пантелеймон”. Батошевски девически манастир "Въведение Богородично" 
Основателите
Село Батошево е разположено в началото на средното течение на река Росица, на левия й бряг, там където тя плавно обикаля хълма „Града”...
Неизвестно откога селото разполагало с храм, посветен на „Св. Димитър”. Запомнени свещеници в него са били поп Гергин, поп Илю, поп Кою и хаджи поп Станчо. В самия край на ХVIII в., по време на кърджалийските размирици в Османската империя, църквата на с. Батошево била ограбена и опожарена.
Вероятно през второто десетилетие на ХIХ в. (около 1817 г.) селяните възобновили храма си, но този път той бил малък, дървен и полувкопан в земята. Намирал се на 4-5 м източно от олтара на сегашния храм, който бил построен през 1864 г. В него служили хаджи поп Станчо, поп Кою, поп Пенко и поп Кръстю.
Интерес за нас представлява вторият свещеник поп Кою, за който липсват подробни биографични сведения. Вероятно се родил в края на ХVIII в. и като свещеник се отличавал с религиозната си строгост. През 1820 г. му се родил син Миню, който по-късно станал виден батошевски общественик, известен като дядо Миню Попов или още Попкоев. От запазени летописни родови бележки може да се проследи родословието му.
Мария, третата дъщеря на дядо Миню, е причината за основаването на девическия манастир и първа монахиня и игуменка в него.
Когато била едва седемгодишна (1858 г.), тя тежко заболяла от едра шарка. Липсата на добри лекари и ваксина поставили малкото момиче в твърде критично състояние. На изплашените й родители не останало нищо друго, освен да отправят горещи молитви към Бога, за да не отнеме свидното им чедо. При своите многобройни и горещи молитви те дали обет, че ако дъщеричката им оздравее, ще я посветят (т. е. замонашат) цял живот да служи на Бога. Не след дълго състоянието на Мария се подобрило и скоро оздравяла напълно. Богобоязливите родители благодарили на Господа за великата Му милост и на първо време помислили за правилното възпитание и обучение на любимото си чедо.
В къщи малката Мария била възпитавана в истински християнски дух и с мисълта, че нейният живот е вече предопределен на Бога. В това я насърчавали не само родителите й, но и брат й и двете й по-големи сестри. Когато брат й Коста станал учител в селото, Мария била изпратена при него в мъжкото училище да получи елементарна грамотност. Тогава с нея тръгнали на училище още няколко момичета. В края на 1860 г. брат й я завел да учи известно време и в Севлиево при учителя Марин Софрониев Калугеров. След това една година учила и в Габрово при учителя Васил Михов, след което постъпила като послушница в Габровския девически манастир при игуменката Ефросиния.
Началото
През 1865 г. Мария дошла да види родителите си, които решили окончателно да я приберат близо до себе си. След дълги увещания я склонили да не се връща вече в Габрово. За целта баща й решил тайно (плана му знаел само синът му Коста) да основе девически манастир в самото село. „Манастирите хора са ги направили, казал той, защо да не направим подобно нещо и ние?” И на следващата 1866 г., след като брат й бил ръкоположен за свещеник, Мария символично, в интимна домашна обстановка, била посветена в монашество от родителите си под името Магдалина. Дядо Миню Попкоев закупил в края на селото едно място (сега средата на манастирския двор) за 450 гроша от старата батошевска фамилия Колаксъзи.
През есента на 1871 г. родителите на Мария завели по най-тържествен начин дъщеря си в новоприготвеното й жилище. На въвеждането й в бъдещия манастир били поканени много селяни от Батошево и околните махали. След като енорийският свещеник Кръстю Иванов извършил водосвет, дядо Миню произнесъл следното кратко слово: „Чедо! Днес изпълнихме обещанието си, което бяхме дали на Бога преди време, когато ти беше болна от страшната болест шарка. Тогава те обрекохме да слугуваш на Господа през целия си живот, ако Той ти подари здраве и живот. Той послуша молбата ни. Ние Му благодарим и ето сега мястото и живелището ти, което сме ти приготвили и в което молим Бога - Той да те запазва от всички злини и те подкрепя до края на живота ти тук, та да можеш достойно да изпълниш дълга, който чрез нашето обещание ти имаш към Бога! Бъди здрава, Бог да те благослови и да ти бъде закрилник и помощник! Амин!”
Мария още от 1866 г. се считала за послушница и старателно се готвела за монашески постриг. Тя била отведена от близките си в Батошевския мъжки манастир, където на 26 ноември 1872 г. отец хаджи Севастиян я постригал за монахиня под името Магдалина.
Така от късната есен на 1872 г. започнало съществуването и на Батошевския девически манастир „Въведение Богородично” с първа игуменка монахиня Магдалина.
Обителта днес
От лятото на 1993 до есента на 1998 г. Батошевският девически манастир беше обезлюден. Поддържаше го в сравнително приличен вид ставрофорен свещеноиконом Илия Ив. Недялков, енорийски свещеник в с. Кръвеник и махала Селището, но живеещ в с. Батошево. На 21 ноември 1998 г. тук монашество приема Анка Стоянова (под името Анисия), родом от Ставрек, Еленско, а дълги години живяла и работила в Горна Оряховица. Монахиня Анисия поема и игуменството, като нейна помощничка е монахиня Таисия. Новата игуменка се оказва доста енергична и решава да обнови позанемарения манастир. Парите не достигат, но тя непрекъснато е в движение, ходи и обикаля, иска и настоява, убеждава и доказва. Постепенно севлиевската общественост се активизира и на помощ се притичват различни фирми и лица, кой с каквото може. Така за близо четири години игумения Анисия прави следните подобрения и преобразования: ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда; ремонт по стаите за гости; ремонт на масивната ограда и нова входна врата; поставяне на оградна мрежа откъм реката; нова чешма; направа на две циментови маси, кучешки колибки и дворна настилка; нова ламаринена камбанария; нова западна врата на църквата; подмяна на електрическата инсталация на храма; нов иконостас - изработен от анонимен майстор от с. Горски Горен Тръмбеш; и редица други дребни подобрения. За предстоящия юбилей - 130 години от основаването на светата обител - отново на крак е вдигната севлиевската общественост...
|