Нашият народ има щастието - не без Божие благословение - да обитава дивен кът от земята. Всред прекрасния свят от линии, форми и багри възвишава своя могъщ масив величествената Рила. В цяла Югоизточна Европа, от Алпите до Кавказ, няма по-висока планина от нея. През всички сезони хиляди туристи бродят из нейните дебри, изкачват скалистите върхове и намират физическа и душевна отмора посред планинските простори. Рила е вече достъпна от всички страни по маркираните й пътеки, които пък естествено водят до нейния истински център - Рилския манастир. Благодатното сияние на тази чудна лаборатория на духа е озарявало умовете на около тридесет поколения българи и нейният основател Рилският пустинножител се оказа най-чистият съсъд на светостта всред балканските народи от Х век насам.
19 октомври е празник на св. Йоан Рилски и в този ден стотици поклонници в хилядолетната му обител превиват колене пред мощите на светеца - покровител и будител на българския народ. Днес се възпоменава пренасянето на светите му мощи от Рила в Средец. От времето на Българското средновековие са и другите два празника в негова памет: 18 август - Успението му през 946 г., и 1 юли - Пренасяне на мощите му от Търново в Рилския манастир през 1469 г.
Десет века свети Йоан Рилски и неговото монашеско братство като добрия самарянин са се трудели да лекуват народните рани, да облекчават народната болка. Културноисторическата и народополезна роля на Рилския манастир е всеобщо признат факт. Той продължава да има голямо църковнонационално значение и е на особена почит в целия православен свят. В последните десетилетия след премахване на схизмата и възстановяване на каноническите ни връзки с всички поместни църкви пред мощите на св. Йоан Рилски се поклониха всички православни патриарси и църковни предстоятели. Всичко, което Рилската ставропигия пази като културно наследство, е дело на българската религиозност, рожба на идеите на св. Йоан, които винаги са стимулирали българина към творчество, давали са светъл поглед за живота, потискали са животинското у човека, правели са го по-добър, приближавали са го към извора на живота - Бога, осигурявали са църковнонародното единство. Народният поет Иван Вазов е могъл да каже: „Няма народ на земята, който тъй тясно да е свързан със своята църква, както е българският. Историята на Българската църква - това е историята на българската култура и държава.”
А какво трябва да мислим и чувстваме и как трябва да действаме ние, които сме под патронажа на великия Рилски светец? Нека горещо си пожелаем сиянието от Рила да осветява пътеките на нашето всекидневие, за да излезем с ведра вяра и християнска устременост върху житейския друм, за да послужим безкористно и по съвест на добрия ни народ, като го водим според Завета на свети Йоана към ливадите на благочестието, към мир и единение.
Да пребъде всред нашия народ високохуманната, народополезна и душеспасителна мисия на Рилската света обител! Преподобни отче Йоане Рилски, моли Бога о нас! София, 19 октомври 1990 г.
Ганчо ВЕЛЕВ

E-книги