Всяко име носи в себе си определена идея и притежава определено съдържание. Поради това имената са константни явления и не могат да се менят произволно. Така е още от дълбока древност, та и до сега. Както при езичниците, така и у еврейския народ, а по-късно и в християнството, даването на имена след раждане има дълбок смисъл. Името изразява специфичното у неговия носител. То се отъждествява с личността на човека. Промяната на името означава и промяна на личността.
Приемащият монашество научава и получава новото си име в момента на пострижението. Какъв е смисълът на смяната на името в такива случаи? С тази смяна се подчертава идеята, че приемащият монашество „умира” за тукашния, за светския живот и „се ражда” за нов, духовен живот. С предишния живот вече не го свързва нищо, включително и кръщелното му име. В духовен смисъл монахът става нова личност с ново име. Той губи човешкия си образ и получава ангелски.
Известно е, че приемайки християнството от Византия в неговата източна форма и традиция, ние сме приели и много гръцки имена, в това число и монашески. Последните (монашеските) при всички случаи са заменяли кръщелните имена на приемащите монашество.
Ние не знаем какво е кръщелното име на св. Йоан Рилски, но със сигурност знаем, че при приемане на монашество неговият духовен родител го нарекъл 'IwЈnnhj (тогава в употреба бил гръцкият език, особено в религиозната област). Гръцкото му име 'IwЈnnhj преминава в старобългарския език като Иwаннъ, в църковнославянския - Iwаннъ, в новобългарския - Йоан. Разликата между трите езика (старобългарски, църковнославянски и новобългарски) е само в ортографията, в изписването на думата, без нейната семантика да се измени или да се отклони от гръцката. Във всичките 15 на брой жития на Рилския подвижник, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите, посветени в негова чест и възпоменание, е употребено само неговото монашеско име Йоaн, което е безусловно правилно преди всичко от гледище на самото име. Запазена е семантиката на името и връзката му с неговия носител. Прави странно впечатление и буди сериозно недоумение това, че десетилетия наред в научната и до голяма степен в църковно-богословската литература у нас името на Рилския светец по непонятни причини е изменено от Йоан в Иван. Някои езиковеди го обясняват с развитието на езика.
В огромната наша литература (монографии, студии, речници, енциклопедии, статии) преобладава употребата на „св. Иван Рилски” вместо „св. Йоан Рилски”. В същото време пишем и казваме Йоан Предтеча, Йоан Богослов, Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин, Йоан Екзарх и т. н. Вече споменах, че името се свързва неделимо с неговия носител и никой няма право поради странно хрумване или по инерция да го променя и вулгаризира. И нека не забравяме, че в историята на Българската православна църква до днес няма монах с име Иван. Когато приел монашество и се оттеглил от „мира сего”, младежът от Скрино получил от духовния си родител името Йоан. Следователно никой не ни дава право да изменяме монашеското му име. Той е наречен Йоан и ние следва да го наричаме Йоан. Иначе без никакво основание, като сменяме монашеското му име, го връщаме в светския живот, от който той доброволно се отрекъл и се уединил в суровата планина, за да се отдаде на пост и молитва, на самовглъбяване и размисъл, да се извиси духовно и да достигне съвършенство и святост.
Дано настоящата юбилейна годишнина на Софийската духовна семинария бъде повод да отстраним допусканата десетилетия наред грешка по отношение на името на нейния небесен покровител, което не е Иван, а Йоан.

E-книги