Гробище за домашни любимци Отскоро в София се предлага нова услуга за гражданите - подобаващо погребение на домашния любимец. За хората, които нямат животинка в къщи тази услуга е не само смешна, а изглежда като ексцентрична прищявка. Но за мнозина в големия град домашният любимец е единственото близко същество, с което те споделят ежедневието си. За тях животното е пълноправен (а понякога и единствен) член на семейството, а смъртта му - трагедия съизмерима със загубата на любим човек. Затова не е чудно, че те ще искат животинката да бъде погребана по начин, сходен с погребението на човек. Досетливи и предприемчиви хора вече осигуряват тази утеха за опечалените собственици (или по-скоро бивши собственици) на домашни любимци. За да бъде приликата възможно по-пълна, погребалното бюро предлага различни по големина, материал и украса ковчези, урни и т.н. Върху тях старателно е изобразен и християнският кръст. Има и кръстове с името на починалия котарак или куче, които се поставят върху гроба. Собственикът на агенцията с гордост показва аксесоарите за погребението - и върху всички е изобразен кръстът като знак и символ на смъртта. В съзнанието на съвременния българин, който определя себе си най-общо като християнин, кръстът е предимно атрибут, съпътстващ погребенията и смъртта. В езическия елински свят също е било така. Кръстът е бил оръдие на смъртта, и то на дългата и мъчителна смърт. Но след Христовата кръстна смърт следва и Неговото славно Възкресение. Затова за християните кръстът вече не е символ на смъртта, а на възкресението и вечния живот, за който човекът е призван. Св. ап. Павел казва: Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия (1Кор. 1:18). Днес наистина кръстове се поставят върху гробовете, но те напомнят на хората, че смъртта е победена. Кръстовете върху християнските гробове са знак за надеждата за възкресение. Кръстът на практика съпътства не само погребалните церемонии. Той е навсякъде - и в храма, и в живота на християнина, но не за да напомня за смъртта, а за спасителното дело на Господ Иисус Христос, с което Той със смъртта Си смъртта победи и на тези, които са в гробовете, живот подари. Поставянето на кръстове върху гробовете на домашните любимци, освен че е кич, е признак на религиозна неграмотност, защото нито едно животно не умира с надежда за възкресение. Колкото и да сме привързани към нашите домашни любимци, колкото и умни и разбрани да ни се струват, те не са хора. Тъй като любовта между хората е оскъдняла, сме я пренесли върху животните, които гледаме вкъщи като членове на семейството си. Но дори да ги обличаме, храним, женим и погребваме като хора, няма да ги направим такива. Те са животни и нямат вина за греха и смъртта в света. Защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии (Рим. 8:20-21). Отговорността за греха е на човека - единствения, който е надарен от Бога с разум и нравствена отговорност. След спасителното дело на Иисус Христос човекът носи отговорността за своето спасение. Както в Едем, така и сега той е отговорен не само за себе си, но и за останалото творение, което Бог му е поверил. А грижата и отговорността на човека трябва да започне от това: да разбере защо на гроба му ще поставят кръст и дали той ще бъде за него символ на смъртта или на живота...
|