Св. преподобна Параскева - Петка
Св.
преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка
Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само
в България, но и в целия православен свят. Живее през ХI век,
просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи
на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където
нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват
нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров,
които я правят своя и за българи, и за сърби, и за
румънци, и за гърци...
Освен благочестивия
й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към
св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки
означава петък. Това е денят на кръстната смърт на
Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони
и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на
Възкресението в неделния ден.
Въздигането
на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското
царство. Когато Източната римска империя пада под властта на
латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени
от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен
II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително
почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук
е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх
Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската
столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин,
столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват
и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този
път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските
земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били
пренесени в Цариград в 1521 г.
С благословението
на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св.
Петка са пренесени в новопостроения храм Св. Три светители в
Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен
от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани
в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия
пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември
1888 г. с благословението на митрополит Йосиф раката с мощите
е пренесена в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават
и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на
поклонничеството в Румъния.
|