От 29 септември до 1 октомври в Самоков и Боровец се проведе международна конференция на тема „Манастирската култура на Балканите” по случай 230-годишнината от основаването на манастира „Покров Богородичен”. Организатор на изявата беше Центърът за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Конференцията беше научен форум от висока класа, в който взеха участие изявени изследователи на манастирската култура от България, Ватикана, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Украйна, Франция, Швейцария и Япония.
В днешните тъй трудни за българската култура времена е наистина забележително безупречното провеждане на такъв представителен международна научна изява, което е голям успех за екипа на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев” и лично за неговата директорка проф. Аксиния Джурова.
Впечатляващо беше участието на Българската православна църква. Негово Светейшество Максим, патриарх Български и митрополит Софийски, произнесе приветствие при откриването и благослови работата на конференцията. Той остана да присъства и на пленарните заседания, заедно с Техни Високопреосвещенства Врачанския митрополит Калиник, Видинския митрополит Дометиан, Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, бившият Нюйоркски митрополит Геласий, Русенския митрополит Неофит, Техни Преосвещенства Драговитийския епископ Йоан, игумен на Рилския манастир, Смоленския епископ Нестор, Знеполския епископ Николай, викарий на Софийската митрополия, Техни Високопреподобия архим. Борис, главен секретар на Св. Синод, архим. Сионий, ректор на Софийската духовна семинария, архим. Йоан, протосингел на Софийската митрополия, Нейно Всепреподобие монахиня Гавриила, игумения на манастира „Покров Богородичен” в Самоков, както и другите монахини от обителта.
Тук бе и д-р Слободан Милеуснич, пратеник на Негово Светейшество Павле, патриарх Сръбски.
Работата на конференцията започна с обобщаващи доклади в пленарните сесии, сред които направиха впечатление разработките на проф. Петер Шрайнер (Германия), президент на Международната асоциация на византинистите, за „Монашеската култура на Византия”; проф. Георги Бакалов за „Институционализирането на монашеството в Православната църква”; проф. Аксиния Джурова за „Застъпничеството на светиите”; проф. Михаил Бибиков (Русия) за „Реликвите от Светата земя и руските поклонници в Палестина”.
Заседанията в секциите включваха няколко десетки доклади, разделени в няколко тематични кръга: „Манастири”, „Манастирски библиотеки”, „Поклонничество и реликви”, „Самоков - градът на българските зографи” и „Женско монашество”. Трудно може да се отдаде дължимото на ценните и разнообразни приноси на многобройните докладчици. Представени бяха както нови открития в областта на археологията, изкуствознанието, музикознанието и т. н., така и теоретични разработки.
Като пример за широкия обхват на представените разработки и без претенции за изчерпателност сред тях можем да споменем няколко измежду най-интересните доклади. Д-р Паскал Андрудис (Гърция) показа нови археологически данни за изоставените средновизантийски манастири в Света Гора, включително примери от Зографския манастир. Проф. Патрик Льокак (САЩ) предложи нови датировки за стенописи в скалните манастири край Иваново. Д-р Николай Овчаров показа нови открития, свързани с византийски киновиални манастири в Източните Родопи. Проф. Христо Матанов обори с факти някои митове относно съдбата на българските манастири в началото на османската власт. Проф. Алексей Лидов (Русия) представи своя амбициозен проект върху византийската „йеротопия” с пример за участието на чудотворни икони в изграждането на свещено пространство. Проф. Евтимиос Цигаридис показа важни новооткрити икони от ХIV век от атонския манастир Великата Лавра. Д-р Елени Иконому (Гърция) говори за жени-светици на Балканите. Интересният доклад на д-р Христо Темелски разгледа възникването на женските манастири във Великотърновска епархия по време на Възраждането. А разработката на японката д-р Юми Ниномия беше посветена на темата за хармонията между Бог и човека в исихасткото учение.
На 30 септември в Градската художествена галерия „Захарий Зограф” в Самоков се откриха три изложби като съпътстващи изяви на конференцията: Гравюри на Христофор Жефарович и Захарий Орфелин (нови отпечатъци от оригиналните плочи ) - дар от Музея на Сръбската православна църква; Гравюри от Света Гора (Хилендар и Зограф) на съвременния сръбски график Велко Михайлович; и фотоизложбата „Манастирската култура на Балканите” на проф. Михаил Енев.
Конференцията беше тясно вплетена с църковното и богослужебно честване на 230-годишнината на Самоковския манастир, чиято кулминация беше тържествената св. Литургия на храмовия празник на обителта на 1 октомври (вж. ЦВ бр. 18).

E-книги