Господ ми откри - каза великият старец, - че в детството си вие усърдно сте желали да узнаете, в що се състои целта на нашия християнски живот и неведнъж сте питали за това мнозина измежду видните духовни особи...
Тук трябва да кажа, че действително от дванадесетгодишна възраст тази мисъл непрестанно ме занимаваше и аз се обръщах с този въпрос към много духовни лица, обаче отговорите им не ме задоволяваха. Старецът не знаеше това.
- Но никой - продължи отец Серафим - не ви е отговорил на това задоволително. Казвали са ви: ходи на църква, моли се Богу, изпълнявай Божиите заповеди, върши добро - ето ти целта на християнския живот. А някои дори са недоволствали против вас, задето сте били обзет от небогоугодно любопитство и са ви казвали: „Не търси непосилни за тебе неща!” Ала те не са говорили както би следвало. Ето аз, убогият Серафим, ще ви разясня сега, в що се състои всъщност тази цел.
Молитвата, постът, бдението и всичките други християнски дела са добри сами по себе си, но все пак не само в тяхното извършване се състои целта на нашия християнски живот. Макар те да са необходими средства за постигането й, истинската цел на нашия християнски живот се състои в придобиването на Светия Божий Дух. А постът, бдението, молитвата, милостинята и всички добри дела, вършени заради Христа, са средства за припечелване на Светия Божий Дух.
Забележете, брате, че само онова добро дело, което бива извършено заради Христа, ни донася плодовете на Светия Дух. А всичко, вършено не заради Христа, макар и да е добро, не ни носи награда в бъдещия век, пък и в тукашния живот също не ни дава Божията благодат...
Ако човек не започне да се труди с права вяра в нашия Господ Иисус Христос, Който е дошъл на света, за да спаси грешниците, няма право да се оплаква, че доброто му дело е пропаднало. Доброто дело не пропада само тогава, когато е извършено заради Христа, тъй като такова добро не само спечелва за човека венеца на правдата в бъдещия живот, но и в тукашния го преизпълва с благодатта на Светия Дух, както е казано: „Бог не с мярка Му дава Духа. Отец люби Сина и всичко е дал в ръката Му” (Йоан 3:34-35).
Така, Ваше Боголюбие! В придобиването именно на този Дух Божий се състои истинската цел на нашия християнски живот. А молитвата, бдението, постът, милостинята и другите вършени заради Христа добродетели са само средства за придобиване на Божия Дух.
- Как така придобиване? - запитах аз отец Серафим. - Аз като че ли не разбирам това.
- Придобиване означава същото, каквото и припечелване - отговори ми той. - Нали разбирате, що значи припечелване на пари? Същото е и припечелването на Духа Божий. Нали разбирате, Ваше Боголюбие, какво означава в светски смисъл печелене? Целта на земния живот за обикновените люде е да печелят или да трупат пари, а при дворяните, освен това - да получават почести, отличия и други награди за заслуги пред държавата. Придобиването на Духа Божий е също тъй капитал, само че благодатен и вечен. И той се придобива по начини твърде сходни с тия, по които се спечелва паричният и служебен временен капитал.
Бог Слово, Богочовекът, Господ наш Иисус Христос, уподобява живота ни на пазар, а делото на земния ни живот нарича купуване, като казва на всички нас: „Купувайте, докле дойда, като скъпите времето, защото дните са лукави”, т. е. използвайте времето за получаване на небесни блага срещу земни стоки. Земните стоки са добродетелите, вършени заради Христа, които ни доставят благодатта на Всесветия Дух.
В притчата за мъдрите и неразумни девици (Мат. 25:1-13) се казва на последните, когато не им стигнал елеят, да идат и да си купят на пазара. Но когато те си купили, вратите на брачния чертог вече били затворени и те не могли да влязат в него. Някои твърдят, че недостигът на елей у неразумните девици означавал недостиг на добри дела в техния живот. Такова разбиране не е напълно правилно. Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени, макар и неразумни, но все пак девици? Та нали девството е най-висока добродетел, тъй като е равноангелско състояние и би могло само да замени всички други добродетели. Аз, бедният, смятам, че на тях не им е достигала именно благодатта на Всесветия Божий Дух. Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели. Постигнали те някоя и друга добродетел и сметнали, че с това са извършили Божието дело, а никак не искали да знаят дали са получили благодатта Божия. Именно това придобиване на Светия Дух означава елея, който не достигнал на неразумните девици. Затова именно те са наречени неразумни, защото са забравили за необходимия плод на добродетелта, за благодатта на Светия Дух, без Който никой не получава и не може да получи спасение, понеже: „чрез Светия Дух всяка душа се оживява, чрез чистотата се възвисява и свещенотайнствено светлее чрез Троическото единство”. Сам Светят Дух се вселява в нашите души. И това вселяване на Вседържителя в душите ни и съпребиваването на Неговото Троическо единство с нашия дух ни бива дарувано само когато ние от своя страна с всички средства придобиваме Светия Дух, чрез което приготвяме в душата и тялото си престол на Божието всетворческо пребъдване с нашия дух, според непреложното Божие слово: „Ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ” (2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).
След тези думи аз погледнах в лицето му и ме обзе още по-голям благоговеен ужас. Представете си в средата на слънцето, в най-силния блясък на обедните му лъчи, лице на човек, който разговаря с вас. Вие виждате движението на устата му, променливия израз на очите му, чувате гласа му, чувствате, че някой ви държи с ръце за раменете, но не виждате не само тези ръце, не виждате нито самия себе си, нито неговата фигура, а само една ослепителна светлина, която се простира надалеч и озарява с яркия си блясък, и снежната пелена, покриваща поляната, и снежния прах, който се сипе върху вас и върху вашия събеседник. Но възможно ли е изобщо да си представи човек онова положение, в което аз се намирах тогава?!
- Как се чувствате сега? - запита ме о. Серафим.
- Необикновено добре! - казах аз.
- Но как добре? Какво именно чувствате?
- Чувствам такава тишина и мир в душата си, че с никакви думи не мога да ги изразя!
- Това, Ваше Боголюбие - рече о. Серафим, - е оня мир, за който Господ е казал на учениците Си: „Моя мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както светът дава” (Йоан 14:27); „Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази” (Йоан 15:19); „Но дерзайте, Аз победих света” (Йоан 16:33).

E-книги