Нашият център се нарича „Център за рехабилитация на лица, пострадали от псевдорелигиозни секти и окултизъм”. На пръв поглед изглежда, че тук няма място за наркомани. Миналата година през нашия рехабилитационен център премина голям поток от сектанти-сатанисти. И ние приобщихме към Църквата около двайсет човека бивши активни сатанисти.
Преди това не сме се занимавали специално с наркомания. Но от миналата година започнахме активно да работим за решаването на този проблем, разработвайки собствена програма за рехабилитация на наркотично зависимите, която бе утвърдена от Светейшия Патриарх Алексий II.
Без да познавам наркологията, изхождайки от опита си на невропатолог и главно като свещеник съм организирал рехабилитация на наркомани по следната триетапна система.
На първия етап основен момент е свободното решение на самия наркозависим да дойде в Центъра за духовно обгрижване. Съвсем наблизо е църквата „Воскресение Словущего”. Всеки вторник отслужваме молебен с водосвет. Наркоманите обикновено идват със своите родители. Затова преди молебена провеждаме кратка беседа, на която говорим за това какво е наркоманията.
Ние, както и всички православни християни, смятаме, че тя не е просто физиологична болест. Наркоманията е духовна болест. Тя е следствие от греха, а той не може да бъде излекуван. С греха може да се бориш и да го победиш или да бъдеш победен.
След молебена се провеждат по-обстойни беседи на присъстващите със свещеника, лекаря-нарколог и психотерапевта.
Освен това, всеки вторник от три до пет часа изповядваме младежите. Изповедта има огромно значение за промяната на греховния начин на живот, който е в основата на наркоманията. Рехабилитационната програма в Центъра за духовно обгрижване не се изчерпва с медицинското лечение, а цели имен-но промяна на начина на живот. Във вторник вечер се служи вечерна служба, а в сряда - св. Литургия.
Първият етап при нас продължава от 7 до 14 дни. Той съответства на дезинтоксикационната терапия на т. нар. постабстинентен синдром. След беседите с лекарите нарколози, психиатри и психотерапевти става ясно от какво терапевтично лечение се нуждае болният. Ние не лекуваме самостоятелно, защото нямаме лиценз за лечение. Но съветваме родителите какво да правят, къде и към кого да се обърнат.
Дезинтоксикационната терапия, за съжаление, струва много скъпо. Но в Москва има православни дезинтоксикационни лечебници, където това лечение струва минимално. Ние самите работим изцяло безплатно.
Провеждаме сериозна работа и с родителите. Защото, ако не се промени отношението на родителите към техните деца и не настъпи промяна в семейната среда, не е възможно да се решават положително въпросите, свързани с рехабилитацията на наркоманите. Работим съвместно с лекари. Например една от нашите лекарки, фитотерапевт, направи специална комбинация от билки, която помага да се премине абстиненцията доста безболезнено. Тя създаде и препарат, който се нарича „Етадез”, позволяващ да се преодолее абстиненцията за три, максимум за четири дни.
Той се употребява при хероинова зависимост, а в Москва, както е известно, се разпространява предимно хероин, като най-тежък и скъп наркотик.
Но по-важното е, че когато хората идват в Църквата, те вярват в Бога, чакат помощ и спасение от Църквата Божия, и в такива случаи абстиненцията протича бързо и безболезнено. Ние самите сме свидетели на това.
Има случаи, и то не рядко, когато младежите престават да се инжектират с наркотик след първия молебен. Понякога абстиненцията изобщо не настъпва.
Спомням си за едно момче Валери от Самара. Той ни посети и от влака отиде направо на молебена. След това се прибрал в наетата квартира заедно с майка си, легнал да спи и спал почти цяло денонощие. И по-нататък се случи това, което почти никога не се случва на наркоманите - събужда се и престава да се инжектира. Това беше около 2 февруари. Оттогава не се е инжектирал нито веднъж и вече не изпитва никакво желание за това. Такива неща се случват често.
Вторият етап е по-тежък, по-важен и по-отговорен. Той представлява първоначалната ремисия, която е състояние на неустойчиво възстановяване. За този етап имаме различни варианти. Или младежите и девойките остават в нашия Център за духовно обгрижване към храма, или си живеят у тях, но ползват консултациите на лекарите специалисти.
В този период особено значение придаваме на работата на свещениците, на пастирската грижа за душата. Работата е строго индивидуална - при всеки болен състоянието е различно.
Моят работен ден, например, започва с това, че ставайки от сън, след молитвата аз сядам до телефона и от осем и половина започвам да се обаждам на моите наркомани, за които се грижа. А те, за съжаление, не са малко. Всички привикнаха към този ред. Ако в осем и половина звънне телефонът, значи това е отец Анатолий. В последно време свикнаха и ме изпреварват, като сами ми се обаждат у дома: „Отец Анатолий, добре съм, не се притеснявайте.” Или: „Отец Анатолий, провалих се.” Впрочем това рядко се случва.
Активната пастирска грижа за душата представлява индивидуална работа с всеки наркозависим дори и по телефона. Освен това разговаряме и в Центъра за духовно обгрижване, и в няколкото храма, където служим. Според мен основният момент е активната пастирска грижа за душата на наркозависимия.
Работата с психотерапевта е също много важна част от нашата дейност. При нас работи известният психотерапевт - Д. А. Авдеев, когото мнозина познават от неговите книги. Нашата цел е въцърковяването на страдащия, приобщаването му към Църквата с ежедневно присъствие на богослуженията, на изповед и на катехизаторските занимания.
Следващият етап е приучване към молитва. Свещеникът обяснява, че молитвата е задължителна и че целият ден трябва да се посвети на молитвата. Подкрепят го и лекарите нарколози, психотерапевти, психолози... При който и лекар да отиде лекуващият се, навсякъде се подчертава голямото значение на молитвата. Без молитвата не може да се получи истинска помощ.
Имаме още и група за подкрепа. В нея участват психотерапевт, психолог, а също така и бившите зависими от наркотиците, намиращи се в състояние на устойчива ремисия. Именно те оказват огромна помощ в нашата работа. Наркозависимите виждат примера на тези двайсетина човека, които вече половин година не се инжектират. Те разказват на новодошлите колко е важно да промениш начина си на живот, говорят им за промяната на собствения си мироглед. Това често има по-силно въздействие и от беседата със свещеника.
Вторият етап включва промяната на начина на живот. Постигаме го по различни пътища.
Първо, организирахме терапевтична общност за духовна и социално-трудова рехабилитация на наркозависимите. Тя се намира в северната част на Ярославска област, на границата с Вологодска област. Там за половин година младежите от рехабилитационната общност построиха голям двуетажен дом. Освен него получихме още две сгради. Младежите работят там и се молят, редувайки молитва с работа.
Когато съм при тях, денят ни започва с молебен, утринни молитви, една глава от Апостола и една глава от Евангелието. Когато са сами, вместо молебен изчитат полунощницата и утринните молитви, по една глава от Апостола и от Евангелието, след което закусват и започват да работят. Работата е много. А вечер, когато съм там, отслужваме вечерното молитвено правило, донякъде по манастирски образец - Малко повечерие, вечерни молитви, една катизма от Псалтира, чин на опрощаването и три канона с акатист. И момчетата така свикнаха, че и сега, когато са сами, те продължават да живеят по установения ред. И най-страшна за тях е заплахата: „Ще те отстраним от общността.”
В терапевтичната общност, както показва опитът, не бива да има много хора. Максимум 10-12 човека. Нашата е предвидена за 12 души. Но имаме възможност и за разширяване на дейността. Именно затова получихме тези две сгради. И сега можем да имаме три рехабилитационни общности по десет човека.
Както вече казах - вторият етап е най-същественият и най-важният. Това е етапът, който дава на нашата работа окончателните плодове. По-голямата част от наркоманите престават да се дрогират.
Започнахме да се занимаваме с тази работа през октомври 1997 година. Работим вече 14-15 месеца. За това време при нас бяха около 40 човека. От тях в състояние на устойчива ремисия се намират 35. И само с шестима се борим, борим, борим... Но какви са тези шестима души? Това основно са хора, които са преминали през така нареченото „лечение” при Маршак, при Назаралиев, т.е. при окултистите - йога, кундалини и т. н.
Голямо значение на този етап, както и в първия, има приобщаването на човека към физически труд, хигиена и физкултура. Това помага през първия период, както и в началните моменти на втория. При нас в общността младежите работят много. За една година те построиха няколко дървени сгради. Построиха и дървен храм. Отглеждат цяло стадо от гъски, около 200 птици, т.е. те работят, работят и пак работят. Не им остава време да мислят за наркотиците. Но има и провали и това са случаите, когато се пие водка... Може много да се говори как и защо се случва това, но ще се ограничим дотук.
Третият етап включва устойчивата ремисия. Това вече е период от 7-8 месеца до година и повече. На този етап те се връщат при нас, в енорията. Идват на църква и се намират около храма: и отново молитвата, храмът и Центърът за духовно обгрижване. В това време се опитваме да съдействаме за тяхното трудоустрояване. Този проблем е много сложен. И тук отново е голяма ролята на групата за подкрепа: на свещеника, психотерапевта, на някои други лекари и на бившите наркозависими. Няколко души при нас вече се записаха във ВУЗ. По-точно в юридическия факултет на Руския православен университет.
Други продължиха учението си в осми, девети и десети клас, защото не всички са завършили училище.
В последно време Институтът по наркология на Министерството на здравеопазването на Русия се обърна към нас с молба да им помогнем в организирането на рехабилитацията на наркозависимите. Сега изграждаме храм в Института по наркология, обмисляме план за работа, програма на филиал за рехабилитация. Планираме съвместна дейност с Института по наркология. Освен това предвиждаме да проведем съвместно семинар по наркология за свещеници. Самите те обикновено се боят от наркоманите, странят, дистанцират се, дори ги избягват. И това е един горчив факт.
Ако от тези 40 души, които дойдоха при нас преди година и половина, сега 35 човека се намират в състояние на устойчива ремисия, това говори вече много. Защото медицината може да излекува само от 2 до 5 % от наркозависимите.
А това означава, че не ние ги лекуваме. Лекува ги Божията сила и любовта на обкръжаващите ги хора.

Из доклад, произнесен във Воронеж, 1999 г.

E-книги