Роден е на 24 януари 1917 г. в китното с. Либяхово (дн. Илинден) край гр. Неврокоп (Гоце Делчев). През 1928 г. семейството му се премества в гр. Св. Врач (Сандански).
Начално образование завършва в родното си село. Сред завършване на прогимназия през 1930 г. родителите му решават да го запишат в Духовната семинария. Техен съселянин, който бил бездетен, завещал цялото си имущество на Духовната семинария в София при условие - всяка година да бъде приемано по едно дете от селото със стипендия от него. Тъй като вече имало записан ученик, се наложило Ангел отново да се върне в трети прогимназиален клас, за да има правото през следващата да запише Семинарията.
От 1932 до 1938 г. учи в Духовната семинария в София. Богословския факултет завършва отново като стипендиант на този фонд за бедни деца от с. Либяхово. На 30 юни 1942 г. е ръкоположен за дякон, а на 2 юли същата година приема свещеническия сан от тогавашния Неврокопски митрополит Борис. През 1949 г. е издигнат за архиерейски наместник на Санданска духовна околия. През целия си дългогодишен свещенически живот отец Столинчев проявява голяма ревност в службата си.
През 1948 г. църковното настоятелство на църквата „Св. Безсребърници” в гр. Сандански прие статут на Строителен комитет на строежа на новата църква „Св. вмчк Георги” с редовно одобрен от Митрополията протокол. Набавихме и някои необходими материали и започнахме работа. Църквата беше като развалина. Строежът й започна през 1938 г., но поради липсата на средства в онова смутно предвоенно време остава недовършена.
Един ден отец Столинчев бе извикан в Партийния комитет в града и му бе наредено да спре строежа на новата църква. Тя се намирала в най-хубавия квартал в центъра на града, който бил определен за жилища на партийни другари. Заплашили с пистолет отец Столинчев и го принудили да отстъпи. Когато дойде в Наместничеството, беше съкрушен и пребледнял. С пресипнал глас каза: „Не може да се живее повече!” - и се строполи в леглото. Повече от два часа не мръдна. Притеснен за него, два-три пъти надничах да видя дали не е умрял от мъка. Как преживя този тежък момент, не мога да обясня. Богу било угодно и той остана жив, и църковният парцел си остана на църквата.
Каква е ревността на отец Столинчев по църковната служба, може да се види и от следния факт. В навечерието на смъртта му от този грешен свят го посещават в болницата две църковни служителки при градските църкви. Първият му въпрос към тях бил: „Отслужихте ли вечернята?”
На 7 август 2003 г. около 12,30 ч. на обяд душата на верния Христов служител предаде Богу дух.
На другия ден, 8 август, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил, при молитвеното участие на повече от четиридесет клирици от епархията, отслужи свещеническото опело.

E-книги