Митрополит Антоний Сурожки

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух - с тези думи започва всяка проповед на Божието слово и всяко обяснение на Господните думи, на словото на Самия Бог, станал човек. С какво благоговение трябва да изрича тези думи проповедникът, с какво благоговение трябва да произнася той всичко, което би поискал да сподели с паството на нашия Един Пастир, Един Бог и Господ. Но какво трябва да е и нашето благоговение, когато слушаме това слово! В Евангелието Спасителят казва: по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден. А на друго място в Свещеното Писание е казано: внимавайте (тоест, пазете се) как слушате Словото Божие, защото не слушащите словото, а вършещите словото Божие ще се спасят и те са достойни да се нарекат християни, сиреч Христови, собствени ученици на Христа, Негови приятели, Негови близки.
Днес ние празнуваме деня на св. Йоан Златоуст. В едно от своите поучения той говори, че не е достатъчно да въздаваш чест на светец само с молитви и с църковни песнопения. Ако наистина сме поразени от величието на неговия живот, от неговия свят облик, то ние трябва да се поучим от него как да живеем, а не само да го възхваляваме за това, че той е успял да бъде верен последовател на Христос. Това се отнася еднакво до нас - пастирите - и до вас - чадата на Христовата Църква. Страшни думи са казани в Свещеното Писание за недостойните пастири: проклет е всеки, вършещ делото Божие с небрежение! Колко е страшно за пастирите да се изправят и пред тези думи да изпитват своята съвест. Колко е страшно да знаеш, че макар и думите ти да са силни и истинни, но животът ти свидетелства, че си изменил на Христа, че заблуждаваш хората. И колко страшно е да чуваш думите, които току-що споменах: по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден. На Страшния съд всеки от нас - пастирите - ще застане пред Господа, Пастиреначалника, Който е проповядвал с живота Си, а не само със словото Си, и ще чуе: колко истина изрече, какви дълбочини позна в Евангелието и в светоотеческото учение, но живя ли ти самият според това слово, поразило те в сърцето ти, което ти самият проповядваше на другите? Страшно е да се помисли, че всеки път, когато свещеникът провъзгласява Божието слово, Божието благовестие за спасението, той застава пред Божия съд и или бива оправдан, или бива осъден пред Христа за това, как живее самият той.
Но това се отнася в същата степен и за слушащите това слово: внимавайте как слушате Словото Божие! В Евангелието има една притча за това как Сеячът излязъл да сее. Едни семена паднали на каменистата почва край пътя, където птиците веднага ги изкълвали, те не покълнали и пропаднали, те загинали и били безполезни. Възможно ли е някой от нас, който слуша думите на Христа за това колко Бог възлюби света и как ни учи да живеем, да не тръгне по пътя на Божиите заповеди, да не направи всичко, което е по силите му, за да покаже на Бога с живота си, че Христос не напразно е страдал и умрял на кръста за всеки един от нас? Целият ни живот трябва да стане знак, свидетелство за нашата благодарност към Господа за Неговата любов, за Неговите страдания, за Неговото разпятие, за слизането Му в ада, за да спаси погиналите - в ада земен и в ада преизподен.
Други семена паднали там, дето нямало много пръст. Те бързо поникнали, защото почвата била влажна и веднага ги напоила с влагата си, но тя не била дълбока; корените им бързо стигнали до камък и кълновете, които можели да дадат такава богата жътва, изсъхнали и загинали. Други пък семена паднали сред тръни и плевели и слабите кълнове били заглушени. Тези плевели, разбира се, не са действителните плевели по нашите поля и дерета, а са плевелите, прораснали в нашите сърца от нечистия ни и недостоен живот: злобата, завистта, ревността, хладните ни сърца, студенината ни, разсеяността, небрежността - и какво ли не още - просто страшно да ти стане! И ето тези наши страсти, преживявания, на които ние непрестанно се предаваме, за които отваряме сърцето и ума си, на които услужливо предлагаме паметта си и от които волята ни става зла - тези плевели толкова лесно могат да задушат живоносното, чисто и прекрасно Божие Слово. Защото Божието Слово не е обикновено слово. Божието Слово не съответства на ежедневните наши мечти и желания. Бог ни призовава да бъдем велики, чисти, святи, достойни за любовта, която Господ е проявил към нас чрез Кръста.
Нека станем тази добра почва, за която говори Господ - всички ние: и пастири, и пасоми. Всички ние сме Божии чада, за всички нас Господ е живял, учил е и е умрял. Нека станем почвата, в която всяка дума, като попадне в нея, да бъде възприета не с възторг, а с любов, и да пусне дълбоки корени. И когато се покажат първите кълнове на вечния живот: чистота, святост, любов, вяра и надежда - нека с всички сили пазим тези кълнове, каквото и да ни струва това. А понякога това ни струва много! Но вижте живота на светците: колко много са се потрудили те, как героично като светиня са пазили Божието слово. Нека и ние се поучим от тях. Едно помнете: пастирът ще бъде такъв, каквото е стадото, и стадото ще е такова, какъвто е пастирът; защото ние сме едно тяло, един живот, една душа. Ние, пастирите, сме длъжни да подкрепяме всеки от вас с живото слово на истината, и сме длъжни с целия си живот: и с открития си за всички живот, и със скрития, протичащ в дълбините на сърцата ни, да бъдем достойни за това Слово Божие, което провъзгласяваме. Но и вие, като знаете, че пастирът е човек като вас, че и той е слаб, вие трябва с всички сили да го защитавате от падение, от съблазън, от раздразнение преди службата, от горчивото чувство, когато му се струва, че може би трудът му е напразен, напразна е проповедта му. Апостол Павел говори за това, че вярващите така трябва да се грижат за своя пастир, че той да върши делото си с радост, а не с въздишка. Нека си помагаме един другиму: пастирите - със своя свят живот, който да им дава сила за животворно слово, за словото на Христа. А вие им помагайте да израснат така, както ни призовава нашият Пастиреначалник Господ - да станат като икони на Спасителя Христа, да живеят такъв живот, та и вярващи, и невярващи да могат да видят в пастира образа на Спасителя, сеещ доброто слово и отдаващ собствения си живот - изцяло, без остатък - за тези, за които умря Господ. Амин.!
Митр. Антоний СУРОЖКИ,
9 февруари 1983 г., Ростов на Дон

E-книги