Мисля, че за последните 25 години съм си изработил правилото никога да не чета предварително евангелското четиво, което ще се чете на службата. Разбира се, аз и без това ги знам всичките почти наизуст, така че не мога да кажа, че това е едно внезапно и напълно непознато благовестие, но аз се старая да го прочета първо на глас пред богомолците, после да продължа да служа и да оставя текста да стигне дълбоко до мен. Опитът ми показва, че всеки път евангелското слово поражда някакъв отклик. И тогава, като изляза за проповедта, аз просто казвам: „Днес четохме това и това; ето какво искам да ви кажа по този повод...” и аз говоря точно за това, което ме е докоснало.
Веднъж - как да ви кажа - имах много печален опит. Същият ден бях тъжен, уморен, прочетох текста, но той не стигна до мен. В продължение на цялата служба аз ужасен преживявах факта, че Господ се е обърнал към мен със словото Си, а в моята душа нищичко не е трепнало. Когато дойде време за проповедта (винаги проповядвам преди отпуста), излязох и казах: „Знаете ли какво се случи. Дали ще разберете колко страшно е това! Господ ми говори, а аз не мога да Му отговоря нищо друго освен: Не стигна до мен, нямам какво да Ти кажа. Думите Ти сякаш падаха върху камениста почва...” Така го казах и това също беше проповед, при това такава, която съответства на опита на мнозина от нас. Няколко души от енориашите после ми казаха: „Благодарим ви, че го изрекохте, защото и с нас се случва, само че ние никога не бихме се осмелили да си го признаем.”
За проповедта човек се готви не просто като седне на писалището и се заобиколи с тълкуванията на светите отци. Отците са говорили и думите са излизали направо от сърцата им; те са викали от дълбочината на своя опит. Ако ние просто повтаряме това, което са казали те, техният вик няма да достигне до никого. Само ако словото на твоята проповед отекне в душата ти, ако прониже дълбоко като стрела собственото ти сърце, само тогава то ще отекне в душата на другия, ще прониже сърцето му. Но ако проповедникът говори на хората това, което си мисли, че „е полезно да знаят”, то в по-голямата си част то ще е безполезно, защото вероятно ще докосне съзнанието им, но не ще преобърне ничий живот. Разбира се, знания трябва да има, естествено, че трябва да се разбира за какво се говори в Евангелието или в съответния откъс от Свещеното Писание, но това не е достатъчно. Ако твоята проповед не отваря рана дълбоко в теб самия, ако ти не предстоиш в трепет пред Бога и не говориш в Негово име (може би за съд или осъждане на самия теб, но за спасение на другите), то такава проповед няма да промени ничий живот.

E-книги