Как да живеем
Идващите при стареца Амвросий често задавали общия въпрос: „Как да живеем?” Старецът обикновено под формата на шега отвръщал: „Да живеем, без да тъгуваме, никого да не осъждаме, на никого да не досаждаме и към всички да проявяваме дълбоко уважение.” „Да не тъгуваме” означава да понасяме търпеливо скърбите и неуспехите в живота. „Да не осъждаме” сочи разпространения между хората недостатък да осъждат ближния. „Да не досаждаме” - да не причиняваме на някого неприятност или скръб. Да се отнасяме към всички с дълбоко уважение и да не се гордеем. Дълбокият смисъл на тези думи е смирението.
На този въпрос старецът отговарял и малко по-различно: „Трябва да живеем нелицемерно и да се държим примерно, тогава делото ни ще е истинно, а иначе ще излезе лошо.”
Или така: „Да се живее, може и в света, само не пред очите на всички.”
„Трябва да живеем на земята така - говорел старецът, - както колелото се върти - само с една точка се докосва до земята, а с останалите непрекъснато се стреми нагоре, а ние като легнем на земята, не можем да станем.”
На въпроса „Какво означава да живеем според сърцето си?”, старецът отговарял: „Да не се месим в чуждите дела и да виждаме у другите само доброто.”
„Внимавай, Мелитона! - казвал той на една монахиня, предпазвайки я от високомерие, - дръж средния тон; ако вземеш по-висок, няма да ти е леко, ако вземеш по-нисък, ще се подхлъзнеш, а ти, Мелитона, се дръж за средния тон.”

Защо грешат хората
Старецът решавал така този въпрос: „Или затова, че не знаят какво са длъжни да правят и какво да избягват; или, ако знаят, забравят; или, ако не забравят, то мързелуват, униват. Напротив: тъй като хората са много лениви към делата на благочестието, доста често забравят главното си задължение - да служат на Бога. От леност и забрава стигат до крайна неразсъдителност или незнание. Леността, забравата и незнанието са трите исполина, които оплитат целия човешки род с неразвръзваеми възли... Затова и се молим на Небесната Царица: „Пресвета Владичице наша, Богородице, със своите свети и всесилни молитви развържи нас, окаяните и смирени твои роби, от унинието, забравата, неразумието, нерадението...”
Неверието
Една духовна дъщеря на стареца Амвросий в беседа с него изразила съжаление за познато семейство, невярващо нито в Бога, нито в бъдещия живот. За тяхно оправдание казала, че може би те не са виновни, тъй като така са ги възпитали. На това отец Амвросий отговорил: „За безбожниците няма оправдание. Та нали на всички, абсолютно на всички, дори на езичниците, се проповядва Евангелието, а накрая се открива и в природата. У всички е вродена способността да познаят Бога. Те сами са си виновни. Ти питаш може ли да се молим за такива? Разбира се, можем да се молим за всички.”
„Някои - казвал старецът - се отричат от вярата в Бога поради подражание и от лъжлив срам. Ето такъв случай. Някой си човек не вярвал в Бога. А по време на войната в Кавказ му се наложило да се бие, и той в самия разгар на сражението, когато около него свистели куршуми, се навел, прилепил се към коня си и през цялото време се молел: „Пресветая Богородице, спаси нас!” А после, когато другарите му се надсмивали, той се отрекъл от думите си.” И старецът добавил: „Да, лицемерието е по-лошо от неверието.”


Самооправданието
Хората винаги се стараят да оправдаят постъпките си. А старецът казвал, че самооправданието е голям грях.
За пример той разказвал следния случай: „Пристигнал веднъж в затвора император Николай Павлович и започнал да разпитва арестантите за какво всеки от тях е в затвора. Всички се оправдавали и казвали, че без вина са затворени. И само един от тях на императорския въпрос отговорил: „За големите ми грехове и затворът е недостатъчен.” Тогава господарят заповядал да го освободят.”


За желанието да умреш
Една жена все се жалвала на стареца от скърбите си и непосилните си трудове и изразявала желание по-скоро да умре. А старецът й отговорил: „Един старец казвал, че не се страхува от смъртта. Като носел веднъж в гората наръч дърва, той много се изморил. Седнал да си почине и в скръбта си рекъл: „Ех, да дойдеше смъртта!”, но когато смъртта дошла, той се изплашил и предпочел да понесе дървата.


За раздразнението
Никой не бива да оправдава раздразнението си с някаква болест - всичко това е от гордост. Защото човешкият гняв не върши Божия правда (Як. 1:20). За да не се предаваме на раздразнителност и гняв, не бива да бързаме.
За семейния живот
На встъпващите в брак о. Амвросий давал следното наставление: „Винаги трябва да помните и да не забравяте, че само тогава животът ни ще тече мирно и благополучно, когато не забравяме Бога, нашия Създател и Изкупител, и Подател на временните и вечни блага. Да не Го забравяме, значи да живеем по Неговите божествени и животворни заповеди и когато ги нарушаваме, искрено да се каем за отстъпването от Божиите заповеди и незабавно да се погрижим за поправяне на грешките си.
Пишете: „Бих желала с мъжа ми да избягваме това пагубно разногласие по въпросите на възпитанието, което виждам почти във всички семейства.” - Да, това действително е много важен въпрос! Но да се спори по него пред децата, сама сте забелязала, не е полезно. Затова при спор по-добре избягвайте разногласията или се направете, че не сте чула, но никога не спорете за различните си възгледи пред децата.
Съветите за това и разсъжденията трябва да бъдат насаме и колкото се може по-спокойно - за да бъдат истински. Впрочем, ако успеете да насадите в сърцата на вашите деца страх Божи, тогава върху тях различните човешки капризи няма да въздействат.

E-книги