В последните тежки времена, когато с умножаването на нашите грехове се увеличили и бедите ни - за да се сбъднат думите на св. апостол Павел: беди от разбойници, беди от сродници, беди от езичници, беди по градове, беди по пустини, беди по море, беди между лъжебратя; когато, по думите на Самия Господ, въстава народ против народ и царство против царство, и настъпват глад, мор и трусове, когато ни притесняват нашествия на чужденци, междуособни войни и смъртоносни рани - пречистата и преблагословена Дева Мария, Божията Майка, ни дава в защита своя покров, за да ни освободи от всякакви беди, да ни защити от глад, мор и земетресения, да ни спаси от войни и рани и да ни запази невредими под своя покров.
Знамение за това се явило в царствения град Константинопол при управлението на благочестивия цар Лъв Мъдри в преславната църква на Пресвета Богородица, намираща се във Влахерна.
Там по време на всенощното бдение във възкресния ден на първи октомври, в четвъртия час на нощта, в присъствието на множество народ св. Андрей, юродив заради Христа, издигнал очи нагоре и видял Небесната Царица, Покровителката на целия свят, Пресветата Дева Богородица, стояща във въздуха и молеща се, сияеща със слънчева светлина и покриваща хората със своя честен омофор. Като видял това, св. Андрей казал на своя ученик, блажения Епифаний:
- Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички, молеща се за целия свят?
Свети Епифаний отговорил:
- Виждам я, свети отче, и се ужасявам.
Както някога св. Йоан Богослов видял на небето велико знамение - жена, облечена в слънце, така и св. Андрей във влахернската църква, подобна на небе, видял неневестната Невеста, облечена в слънчева порфира. Знамението, видяно от св. Йоан Богослов, предизобразявало премилосърдната наша Покровителка, тъй като това знамение се явило във време, когато на тайновидеца била открита гибелта, заплашваща цялото творение: „... се явиха - казва той - светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка. И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце.” Защо това знамение, предизобразяващо пречистата Дева, не се явило преди мълниите, гръмотевиците, земетресението и градушката, когато всички стихии още били спокойни, но по време на най-страшното вълнение на небето и земята? За да покаже, че нашата преблага Защитница ще ни се притече на помощ в най-тежкото време при настъпването на гибел за нас и ще ни защити от блясъка на прелъстителната кратковременна светска суета, от гласовете на житейската гордост и тщеславието, от гърма на внезапното нападение на враговете, от бурята на страстите и от града на заплашващото ни свише наказание за греховете. Защото, когато всички тези беди ни притесняват, на часа, подобно на великото знамение, се явява бързата Помощница на християнския род, запазвайки и покривайки ни със своето невидимо застъпничество. Такова „знамение е дал” Господ „на боящите се” от Него, „за да избегнат лицето на лъка” (Пс. 59:6 - слав.); защото в този свят ние сме поставени като цел на стрелите. Стрелите летят срещу нас от всички страни: едни са от оръжията на видимите врагове, нетърпеливо изопващи лъка си и хвалещи се в своята гордост; други - от лъка на невидимите врагове, за да осъзнаем със скръб, че не можем да понасяме бесовските стрели; трети - от нашата плът, противяща се на духа; четвърти - от лъка на праведния Божи гняв и заплахите от наказание, по думите на праведния Давид: „ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва, приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи” (Пс. 7:13,14). За да не бъдем смъртоносно уязвени от всички тези стрели и за да можем да избегнем опасността, ни е дадено знамение - покрова на пречистата и преблагословена Дева. Покрити с него като с щит, ние оставаме невредими от стрелите. Защото нашата Защитница има хиляди щитове за наша закрила, както казва за нея Светият Дух: „шията ти е като Давидов стълп... на него висят хиляди щитове, все стрели на силни” (Песен на песн. 4:4).

E-книги