Съвременни проблеми

Митът за компютъра в Брюксел, наречен "Звяр"

Виж първо: "Апокалиптичните" страхове

През 1974 г. в младежкото евангелско списание „Мууди” („Moody Magazine”) излиза статия, която през следващите години ще бъде многократно променяна, препечатвана и преразказвана.
Списанието се издава от църквата на Мууди, известна още като „Библейски институт Мууди”. Тази евангелска религиозна общност е основана през 1864 г. от Дуайт Лаймън Мууди - чикагски бизнесмен, по-късно мисионер. Мууди е известен още като активен член на ИМКА, известно време е бил и президент на тази, добре позната и в България организация. В статията от сп. „Мууди” някой си д-р Ханрик Елдеман, главен анализатор на „Конфедерацията на Общия пазар” в Брюксел, твърдял, че съществува план за компютъризирано преодоляване на хаоса, обхванал нашия свят. В Брюксел бил създаден гигантски суперкомпютър, наричан „Звяра”, който заемал три етажа от сградата на конфедерацията и бил „самопрограмиращ се”. Експерти в програмирането вече били довършвали план за обработка чрез компютър на цялата световна търговия. На всеки човек на планетата щял да се присвои уникален номер, който да замени търговията с кредитни карти. Този номер се състоял от три групи по шест цифри (666) и щял да бъде татуиран с лазерен лъч по дланите на хората и да се разпознава от инфрачервен скенер. Никой нямало да може да търгува без този номер, а ако някой откажел да го получи, щял да бъде заставен насила.
Важно е да се знае, че за разлика от повечето подобни легенди, измислицата за компютъра „Звяр” е с установен произход, който е бил оповестен публично преди повече от двадесет и пет години (източник: http://ship-of-fools.com/Myths/06Myth.html). През септември 1976 г., списание „Крисчън лайф” публикува преразказ на статията в сп. „Мууди”. Три месеца по-късно в списанието излиза опровержение от малко известен автор на име Джо Мюзер. Мюзер информира читателите, че компютърът „Звяр” в Белгия всъщност никога не е съществувал, а е част от неговата новела „Отвъд белия кон”. По-късно тя била филмирана от режисьора Дейвид Уилкерсън под името „Екстазът”. Като част от рекламната кампания на филма били отпечатани и разпространени огромен брой фалшиви вестници с репортажи от измислени събития, свързани с филма. Между тях била и информацията за компютъра „Звяр”. Малък надпис на трудно забележимо място във вестниците предупреждавал, че текстът вътре е дезинформация. През следващите три години Мюзер с почуда наблюдавал как в неговите християнски среди собственото му фантастичното произведение започва да се цитира и препраща като факт.
Читателите с достъп до интернет могат и сами да се убедят, че тази история е измислица. През търсачката Google.com може да се направи търсене за словосъчетанието „Common Market Confederacy” („Конфедерация на Общия пазар”) или за „Dr. Hanricк Eldeman”. Подобно запитване дава отговори в около 30 документа. Всичките те са преразкази на статията в сп. „Мууди”. Между двата милиарда страници в Google.com не съществува нито един ресурс относно „Д-р Ханрик Елдеман” или „Конфедерацията на Общия пазар”, който да е извън разказа за компютъра „Звяр”. Това следва да се счита за допълнително доказателство, че никога не е съществувала нито подобна организация, нито подобна личност.
Едва ли е възможно да се сдобием с оригиналната статия от сп. „Мууди”. Версиите, които циркулират в Интернет, са крайно разнообразни и в повечето от тях е трудно да се прецени къде свършва оригиналният материал и къде започват личните коментари на политическите и религиозните екстремисти, които ги разпространяват. Съществува например версия, разпратена като „спам” (спам - неетично разпращане на електронна поща към десетки хиляди абонати на интернет, които не са желали съобщенията - б.а.) от движението „Социален кредит” в провинция Квебек, от някакъв уеб сайт разбираме, че някой си Бари Смит от Нова Зеландия, който е председател на организация с гръмкото име „Международна опора на духовниците”, е написал книга за компютъра „Звяр” и сам я е публикувал. В друга, доста зле оформена страница на име „Kingdom Bible Studies” научаваме, че компютърът „Звяр” вече е амортизиран и заменен с нова информационна система, разположена в монетния двор на Люксембург, на друго място можем да прочетем предупреждение, че суперкомпютрите завладяват света.

,Листовка, разпространявана от сектата на Муун в Германия. Тук думата "computer" е "изчислена" като 666.


Във връзка с последното е забавно да се отбележи, че една от вариациите на тази легенда преписва на компютъра „Звяр” наличие на изкуствен интелект и го превръща в разумна машина, враг на човечеството. Изкуственият интелект е млад клон на информатиката. Независимо от многото му полезни приложения днес при системите за машинен превод, съветващите системи, технологиите за разпознаване на глас, разчитане на текст или играта на шах, повечето алгоритми от изкуствения интелект са прекалено трудоемки при приложение в практиката, работят несигурно и доста често имат алтернативи от класическата информатика. Двадесет и девет години след статията в сп. „Мууди” все още никой не е изобретил самопрограмиращ се компютър или дори софтуерен продукт, който сам да намалява ентропията в кода си. Не е необходимо човек да е компютърен специалист, за да изпита насмешка към този, вероятно най-екзотичен в историята на християнската църква есхатологичен възглед - че една програма за управление на бази от данни внезапно се е осъзнала като антихриста. Подобен възглед свързва сектантската есхатология с едно популярно през осемдесетте години течение в научната фантастика, наречено „киберпънк”. За „Библия” на киберпънка се смята книгата на Уилиам Гибсън „Невромантик”, в която се описва свят, обхванат от разруха и анархия, който тегне под игото на големи мултинационални корпорации. Един създаден от тях свръхкомпютър се осъзнава като разумен и успява да придобие контрол над човечеството.
Легендата за компютъра „Звяр”, която охотно се разпространява и в православните среди и плаши не само неофитите, отново ни напомня, че православните християни трябва да подхождат с разум към въпросите на вярата. Подобни истории отклоняват вниманието на вярващите от основното им назначение - живот в Христа, и ги тласкат към безплодни разсъждения, страхове и мъдрувания. За някои православни доверието в подобни истории се превръща в по-авторитетно „евангелие” от Свещеното Писание, а разпространяването им сред другите хора възприемат като свое апостолско призвание. По този начин те обезсмислят своя живот, превръщайки го от следване на Христа в гонене на химери...


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Константин СПИРОВ
В следващия брой четете „Фобията от баркодове и електронни карти”.
     

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!