В официално писмо до проф. Огнян Герджиков, председател на Народното събрание на Република България, Св. Синод на БПЦ взе отношение по някои въпроси на религиозното образование. Публикуваме пълния текст на документа.

Св. Синод на Българската православна църква в пълен състав в заседанието си от 4.9.2002 г., прот. № 35, разгледа подготовката за започване на новата учебна година в Духовните семинарии в гр. София и гр. Пловдив, както и обучението по Религия в българското училище. Констатирано бе, че все още не е постигната необходимата законова уредба, за да може обучението по Религия да намери полагащото му се място в българското училище за системно развитие на подрастващите и сигурно изграждане на ценностната им система.
В тази връзка Св. Синод на БПЦ реши да предложи на Народното събрание наложителни промени в предстоящия за приемане Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, касаещи изучаването на Религия в българското училище и образованието, получавано в средните духовни училища:
Чл. 8.
(2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане на:
[...]
3. Традициите на българската култура, образование и религия;
Чл. 10. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:
[...]
9. Религия
Мотивите за настоятелното искане на Св. Синод предметът Религия да бъде записан в Закона като културно-образователна област са следните:
1. Православната християнска вяра и религиозната нравственост облагородяват душевността на човека, поддържат будна съвестта му, предпазват го от порока, греховността и престъплението против човешката личност, възпитават в любов към Църквата и Отечеството;
2. Религията и светото Православие са в основата на българските обичаи и традиции;
3. В сега действащия Правилник за прилагане на Закона за народната просвета чл. 4/2/ се казва: „В светските училища религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети” - т. е. време е вече Религията да заеме полагащото й се място като самостоятелен учебен предмет, който ще подпомогне изучаването на предметите, в които са включени въпроси от областта на религиозното знание;
4. Промените ще дадат възможност учебният предмет Религия да се изучава не само в часовете за свободноизбираема подготовка, но и в часовете предвидени за задължителноизбираема подготовка, а на по-късен етап - в часовете за задължителна подготовка;
5. Ще се даде възможност учителите-богослови да бъдат назначавани като редовни учители;
6. Духовните училища ще имат възможност да изготвят учебни планове, в които част от специалните учебни предмети да преминат в часовете за задължителната подготовка.
Трудностите, които съпътстват въвеждането на обучението по Религия в българското училище, се отразяват особено тягостно и върху учителите-богослови, чието вдъхновение и усилия са подложени на изпитания и без подкрепа на тяхното мисионерско дело в нашето съвремие, изпълнено с множество световни съблазни и предизвикателства. В тази изключително важна област на българската образователна система очакваме активното съдействие и подкрепа на Българския парламент и всеки български родолюбец.