Духовни разкази

И сега лъжеш!


Една привечер, когато се прибирах към къщи, на тротоара на главната улица видях трима наши местни партийни „другари”, които стояха и си приказваха. Минах покрай тях и ги поздравих с обичайното за случая „Добър вечер”. Единият от тях ми отговори с пълен глас: „Добър вечер!”. Вторият кимна с глава и повдигна ръка за поздрав. А третият, най-вулгарно ме изпсува. Заболя ме. Мислено си казах: „Прости му, Боже”, и ги отминах, без да продумам думичка.
Бяха минали 26 дни от онази вечер. Пак беше надвечер. Тръгнал съм от къщи по мои задачи. А на 50 метра от дома ми срещнах „другаря”. Спира ме с думите:
- Към тебе бях тръгнал.
- Добре, ще се върна - казах му малко зачуден аз.
- Не, няма нужда, щом се срещнахме! - кимва ми той и продължава: - Сестра ми си има бебе и иска да го кръсти. Пък нали знаеш какви са ни обстоятелствата, та са дошли от Благоевград, тук да го кръстят на скришно. Затова съм тръгнал към тебе, с молба да дойдеш вкъщи към 10,30 часа и да кръстиш бебето.
- Добре, ще дойда! - отговорих веднага аз.
- Ама да не забравиш, защото утре искат да си ходят.
- Ще дойда - повторих аз и заедно тръгнахме към главната улица.
Той живееше надолу от нашата пресечка, а аз трябваше да ходя в обратна посока. На главната улица се разделихме всеки по своя път.
Останах сам със себе си, погледнах часовника си, беше 7,30 часа.
В този момент ме посети дяволът със своите мисловни мрежи: „Преди известно време ме напсува вместо едно „Добър вечер”. Сега ме кани у дома си да кръстя бебе на сестра му. Дали аз ще кръщавам, или той ще ме кръщава? Защо не му отказах? Защо не кани някой от градските свещеници, а мене кани? Аз не съм свещеник в града и можех да се оправдая с това.”
Но всичко е вече минало. Аз съм обещал и трябва да ходя, каквото и да става.
Когато се прибрах вкъщи, беше 8,15 часа. Жената ме пита:
- Защо си толкова пребледнял?
- Нищо ми няма - беше моят отговор. Слага вечеря, а мен не ми се яде. Мислите ме човъркат отвътре. Оправдах се, че имам кръщене. Жената на свещеника живее с неговите проблеми. Тя въздъхна.
- Та нали са комунисти, какви кръщенки правят посред нощ? - ме пита тя.
- Точно затова, че са комунисти, та се крият от хората - отговарям й аз.
В 10,15 часа излизам от дома, прекръствам се, с обикновеното: „Помагай ми, Боже!” Наближавам уличката, а тялото ми потреперва. Но не от студ, а от страх. Прекръствам се и пак: „Помилуй ме, Боже!” Наближих къщата, цялото стълбище свети, това ме обнадежди. „Слава Богу”, промълвиха устните ми. Натиснах звънеца и веднага чух весел женски глас:
- Дядо поп, чакаме те.
„Слава Богу - помислих си аз, - напразно са били страховете ми.”
Кръстих бебето. Прибирам си нещата в чантата и съм готов да си ходя.
- Не, ще останеш за вечеря - настояват родителите на бебето, кумовете и домакините. Поисках да отклоня поканата, не успях. Пет-шест души да те канят, можеш ли да откажеш. А което е още по-важно - Божият промисъл е бил такъв. Останах, наредихме се на масата, а домакинята шета.
Домакините имат шестгодишно момиченце, което бяха приспали, за да не издаде тайните на тате и мама. На трапезата сме осем души. Зетят и сестрата, до нея кумата и кумът срещу мене. До мене е бащата от лявата ми страна, майка му и другарят Х. Жена му шета в кухнята.
Бяхме си вече замезили, когато другарят се навежда малко напред, за да го виждам и ми казва:
- Дядо попе, ти ще ме извиниш за онази вечер.
В този момент идва жена му с табла в ръце от кухнята, с четири чинии супа, чува му приказката, застава с таблата в ръце и му казва:
- Ти с твоята партия на много хора си направил беля. И на дядо поп ли си направил нещо?
Слага супа пред мене, на кумовете, на свекъра си и чака отговор. Той смутен, почна да се оправдава и казва:
- Една надвечер бях пиян, та го напсувах.
Тя тропа с краката си по пода и ядосана казва:
- И сега лъжеш! Как не те е срам, кога си дошъл при мене вкъщи пиян? Засрами се от баща си, от майка си, от кумовете!
На масата беше сложен хлябът и четири чинии супа. Аз станах, прекръстих се, прочетох молитвите и благослових трапезата. Домакинята донесе и за другите супа и почнахме да се храним. Вечерята мина като пред ковчег с починал човек, без особени приказки. Когато си тръгнах, домакините ми се извиниха. Така Бог щедро възнаграждава за всичките ни дела.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве
E-книги
Книга за гости
Връзки
За нас...

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!