И сега лъжеш! Една привечер, когато се прибирах към къщи, на тротоара на главната улица видях трима наши местни партийни другари, които стояха и си приказваха. Минах покрай тях и ги поздравих с обичайното за случая Добър вечер. Единият от тях ми отговори с пълен глас: Добър вечер!. Вторият кимна с глава и повдигна ръка за поздрав. А третият, най-вулгарно ме изпсува. Заболя ме. Мислено си казах: Прости му, Боже, и ги отминах, без да продумам думичка. Бяха минали 26 дни от онази вечер. Пак беше надвечер. Тръгнал съм от къщи по мои задачи. А на 50 метра от дома ми срещнах другаря. Спира ме с думите: - Към тебе бях тръгнал. - Добре, ще се върна - казах му малко зачуден аз. - Не, няма нужда, щом се срещнахме! - кимва ми той и продължава: - Сестра ми си има бебе и иска да го кръсти. Пък нали знаеш какви са ни обстоятелствата, та са дошли от Благоевград, тук да го кръстят на скришно. Затова съм тръгнал към тебе, с молба да дойдеш вкъщи към 10,30 часа и да кръстиш бебето. - Добре, ще дойда! - отговорих веднага аз. - Ама да не забравиш, защото утре искат да си ходят. - Ще дойда - повторих аз и заедно тръгнахме към главната улица. Той живееше надолу от нашата пресечка, а аз трябваше да ходя в обратна посока. На главната улица се разделихме всеки по своя път. Останах сам със себе си, погледнах часовника си, беше 7,30 часа. В този момент ме посети дяволът със своите мисловни мрежи: Преди известно време ме напсува вместо едно Добър вечер. Сега ме кани у дома си да кръстя бебе на сестра му. Дали аз ще кръщавам, или той ще ме кръщава? Защо не му отказах? Защо не кани някой от градските свещеници, а мене кани? Аз не съм свещеник в града и можех да се оправдая с това. Но всичко е вече минало. Аз съм обещал и трябва да ходя, каквото и да става. Когато се прибрах вкъщи, беше 8,15 часа. Жената ме пита: - Защо си толкова пребледнял? - Нищо ми няма - беше моят отговор. Слага вечеря, а мен не ми се яде. Мислите ме човъркат отвътре. Оправдах се, че имам кръщене. Жената на свещеника живее с неговите проблеми. Тя въздъхна. - Та нали са комунисти, какви кръщенки правят посред нощ? - ме пита тя. - Точно затова, че са комунисти, та се крият от хората - отговарям й аз. В 10,15 часа излизам от дома, прекръствам се, с обикновеното: Помагай ми, Боже! Наближавам уличката, а тялото ми потреперва. Но не от студ, а от страх. Прекръствам се и пак: Помилуй ме, Боже! Наближих къщата, цялото стълбище свети, това ме обнадежди. Слава Богу, промълвиха устните ми. Натиснах звънеца и веднага чух весел женски глас: - Дядо поп, чакаме те. Слава Богу - помислих си аз, - напразно са били страховете ми. Кръстих бебето. Прибирам си нещата в чантата и съм готов да си ходя. - Не, ще останеш за вечеря - настояват родителите на бебето, кумовете и домакините. Поисках да отклоня поканата, не успях. Пет-шест души да те канят, можеш ли да откажеш. А което е още по-важно - Божият промисъл е бил такъв. Останах, наредихме се на масата, а домакинята шета. Домакините имат шестгодишно момиченце, което бяха приспали, за да не издаде тайните на тате и мама. На трапезата сме осем души. Зетят и сестрата, до нея кумата и кумът срещу мене. До мене е бащата от лявата ми страна, майка му и другарят Х. Жена му шета в кухнята. Бяхме си вече замезили, когато другарят се навежда малко напред, за да го виждам и ми казва: - Дядо попе, ти ще ме извиниш за онази вечер. В този момент идва жена му с табла в ръце от кухнята, с четири чинии супа, чува му приказката, застава с таблата в ръце и му казва: - Ти с твоята партия на много хора си направил беля. И на дядо поп ли си направил нещо? Слага супа пред мене, на кумовете, на свекъра си и чака отговор. Той смутен, почна да се оправдава и казва: - Една надвечер бях пиян, та го напсувах. Тя тропа с краката си по пода и ядосана казва: - И сега лъжеш! Как не те е срам, кога си дошъл при мене вкъщи пиян? Засрами се от баща си, от майка си, от кумовете! На масата беше сложен хлябът и четири чинии супа. Аз станах, прекръстих се, прочетох молитвите и благослових трапезата. Домакинята донесе и за другите супа и почнахме да се храним. Вечерята мина като пред ковчег с починал човек, без особени приказки. Когато си тръгнах, домакините ми се извиниха. Така Бог щедро възнаграждава за всичките ни дела.
|