На 26 юли вечерта Негово Преосвещенство Траянополски епископ Иларион отслужи всенощно бдение с петохлебие в столичния храм „Свети Седмочисленици” по повод честването на светите Седмочисленици и 100 г. от освещаването на храма в тяхна прослава.
На 27 юли в храма бе отслужена архиерейска св. Литургия от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим в съслужение с Негово Преосвещенство Траянополски еп. Иларион, патриаршески викарий, Негово Високопреподобие архим. Йоан, протосингел на Софийската митрополия, храмовото духовенство и столични свещенослужители.
За историческото развитие на храма говори ставроф. свещеноик. Николай Коцев, предстоятел на храма.
Слово за равноапостолното дело на светите Седмочисленици произнесе Негово Светейшество патриарх Максим.
Храмът е осветен на 27 юли 1903 г. на самия храмов празник. Посветен е на светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
До Освобождението на България сградата е била мохамедански молитвен дом. Наричали я „Черната джамия” заради минарето й, изработено от черен гранит. Построена е през 1528 г. по поръчение на Сюлейман I от имперския архитект Коджа Синан.
През 1878 г. руските освободителни войски намерили джамията изоставена и превърната в склад за оръжие. По-късно по настояване на живущите в квартала и по предложение на тогавашния министър-председател Петко Каравелов било решено изоставената джамия да стане православен храм.
Идейният проект за преустрояването на сградата е на руския архитект А. Н. Померанцев, автор на плановете и на храм „Св. Ал. Невски”, а окончателните планове и ръководството на строежа били възложени на архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов. Преустрояването продължило от 1901 до 1903 г.
Богомолците дошли да почетат празника имаха възможността да се поклонят на частици от мощите на св. Климент Охридски, св. Горазд и св. Харалампий, които се съхраняват в храма.
Ал. КАРАМИХАЛЕВА

E-книги