Коментар

Машина за потири - машина за куршуми


Войни, разрушения, катаклизми, разбити човешки съдби, насилие, смърт... Синове убили бащите си, бащи насилници на дъщерите си, деца избиващи връстниците си... Новините по телевизията застигат слуха, заглавията от вестниците надничат през рамото на пътника до нас, в киното, уж търсим развлечение, а пак насилие и злочестие...
Злото е толкова шумно и показно! Така крещящо, така натрапчиво, така биещо на очи!
Наричаме черногледството си реализъм, песимизма си - обективност, злоречието си - честност, но реализъм ли е да виждаме само злото в света? Обективност ли е да виждаш само грозното и пошлото, или е духовна слепота?
Светогорският старец Паисий казва, че има два типа хора: едни, които виждат само хубавата страна на живота, и други, които виждат само лошата. Първите сякаш имат в себе си машина за производство на потири, какъвто и метал да сложиш в тази машина: злато, сребро, мед... тя пак ще произведе потир - нещо добро и свещено. А вторият тип хора имат в себе си машина за куршуми. Каквото и да им се случи, каквито и да са обстоятелствата в техния живот, каквото и да погледнат, те все ще си произвеждат куршуми. Златни, сребърни или железни, но разрушителни.
Ние като Христови последователи винаги трябва да търсим доброто в хората и в обстоятелствата и върху него да спираме ума си. Дори когато „с очите си виждаме” и с ушите си чуваме нещо лошо, да не губим вяра в целесъобразността на живота и тържеството на доброто.
Да виждаме злото повече отколкото доброто, не води към нищо добро. Това предизвиква недоверие към хората, страх и несигурност, гняв към всичко, което представлява мнима заплаха, съмнение в силата на доброто и съблазънта да отвърнем на злото със зло, за да се опазиш... Това черногледство говори за слаба вяра в Бога като премъдър и любещ Творец и Промислител за света и лесно може да ни доведе до смъртния грях на отчаянието.
Злите сили сякаш добре знаят колко пагубно за човека е да вижда злото повече, отколкото доброто, и че това само по себе си е зло. Вероятно затова и злото е толкова шумно и показно.
Противно на медиите и понякога дори на собствените ни очи, трябва да вярваме и да помним, че красивото в живота е не по-малко от грозното и пошлото, но неговата природа е друга: да бъде тихо и ненатрапчиво като аромата на цветето, като полъха на вятъра... Та нали, ако всички прекрасни мечти станат видими, ако всички пориви на милосърдие закрещят, ако всички красиви кътчета на природата се изложат по площадите, ако думите за любов зазвучеха по високоговорителите, а песента на птиците и ромонът на потоците надвикваха глъчката по булевардите... ако всичко красиво и добро стане крещящо и показно, то вече няма да е това, което е било.
Не можем да очакваме от медиите да служат за целите на Православието и да утвърждават християнските добродетели в своите зрители и читатели. Те вече отдавна са открили печелившата формула: най-бързо, лесно и сигурно се печели от човешките страсти, от греха. Но в наша власт е да избираме какво да приемаме в себе си и в какво да вярваме. В наша власт е да избираме красивото в света и на него да спираме очите си; в наша власт е да търсим целесъобразността в света и на нея да спираме ума си, да задържаме всяка светла мисъл и бързо да прогонваме онези, които внасят в нас раздвоение и страх, да търсим добро обкръжение, да избираме музика и слово, които внасят в нас хармония и радост, в наша власт е да избираме как да се чувстваме въпреки обстоятелствата, в които попадаме. Очевидно в света има много зло и неправда, но ние, християните, вярваме, че Бог води човешката история по пътя на спасението, макар и да не разбираме всичко в този дълъг и сложен процес. Ние се гневим на злото и му се противопоставяме, но не като отхвърляме човека и творението, което Бог сътвори „твърде добро” и целесъобразно, а като не допускаме разяждащите язви на греха да помрачат любовта ни към него и вярата в Премъдростта Божия. Не бива да се оставяме злото да ни надвива, но да надвиваме злото с добро (срв. Рим. 12:21).
Изкушения винаги ще има. Лукавият няма да се умори да търси начини да ни погуби, но с Божията помощ сме силни да им устояваме.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Александра КАРАМИХАЛЕВА            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!