Богу било угодно да послужа 6 години и 2 месеца в светата обител край гр. Лясковец. На 1 септември 2002 г. се навършват 20 години, откакто съм напуснал службата си в манастира.
Девическият манастир „Св. Петър и Павел” е стара българска светиня. Основан е в началото на Х век върху северния скалист издатък на високото Лясковско плато, наречено още Арбанашка планина, на мястото на разрушена римска кастела от II в. Лясковското плато започва на юг от село Арбанаси, широко е около 3 км, дълго - около 5 км, като постепенно се стеснява и завършва с високи и стръмни скали на север и изток, с полегат склон на запад. Погледнато от равнината, манастирът изглежда като кацнал орел на високите скали, 400 метра над морското равнище.
Каква е била съдбата му през първите години (Х до ХII в.) не е известно. Бил е изгарян, събарян, запустяван. В последните години на Второто българско царство той вече съществува, покровителстван от българските царе Иван Александър и Иван Шишман, от които има хрисовули за дадени права и привилегии. През турско време е бил автокефален, не е бил подчинен на гръцката патриаршия, поради която причина е имал постоянни борби с гръцките владици. Ето какво ни осведомява вестник „Съветник” в 1863 г.: „Монастира Лясковски иска да го усвои дядо Владика и се управлява с него, както с влашките монастири. Но лясковчани не ще му позволят да го вземе.”
В разрасналата се църковно-религиозна разпра с гърците манастирът е играл голяма и важна роля. В това време игумен е бил видният възрожденец Максим Райкович, който е водил истинска борба срещу домогванията на гръцкия владика. През различните времена на робството от 1700 до 1877 г. от манастира са организирани няколко въстания за освобождаването на българския народ. В 1700 г. е Мариното въстание. В 1856 г. капитан Дядо Никола с девет души лясковчани тръгват да се бият за свободата на народа ни. В 1862 г. в манастира се събират четниците на известната Хаджи-Ставрева буна. След потушаването на въстанието манастирът е разграбен от турците и всички ценни книжа и материали са унищожени.
В плана на Априлското въстание - 1876 г. Горнооряховският революционен комитет определя манастира „Св. Петър и Павел” за сборен пункт на въстаниците. Ако предателството не беше изпреварило, манастирът за четвърти път трябвало да преживее страшната катастрофа на изпепеляване.
Разбирайки голямото влияние на манастира за населението около Търново, новосъздадената Българска екзархия в Цариград избира местоположението на манастира „Св. Петър и Павел” за най-подходящо, за да открие тук духовно училище за просвета на българския народ. През 1874 г. тук се открива първата българска семинария. Първият директор на училището е бил г-н Недьо Жеков от град Лясковец. За нуждите на освободеното ни отечество княз Дондуков-Корсаков в 1878 г. наредил да се построи нова сграда за училището, заемаща 1 декар площ. Тя се вижда от десетки километри и сега.
На 1 юли 1913 г. катастрофално земетресение унищожило старата църква от ХIII в., съборила се камбанарията наполовина и се повредили някои сгради. През 1922 г. старите манастирски сгради били унищожени от стихиен пожар, причинен по невнимание от настанените тук да живеят белогвардейци.
Манастирът „Св. Петър и Павел” с просторните на юг от него горски поляни са като бели дробове на населението от трите града - Лясковец, Горна Оряховица и Велико Търново. Оттук се виждат около 25 селища в ширналата се Дунавска равнина, с десетки километри.
През 1958 г. Търновската митрополия с волни помощи от населението построява сегашната малка църква, с цел да възобнови манастира. В 1960 г. тук идват първите две монахини, излезли от Казанлъшкия манастир по здравословни причини, по препоръка на лекар за чист балкански въздух. Благодарение на благодетеля на манастира Енчо Стайков се създават условия за живот на монахините. Те започват подвига си тук с една лъжица и дървена паница. Тяхното смирение, усърдие и трудолюбие са удивителни. Така манастирът започва своя нов живот. Ремонтирани са някои сгради, с течение на времето е прекаран водопровод, електрификация, асфалтиран път и пр.

През 1975 г. с правителствено решение се започва реставрация на манастира. Пръв обект е изгорялата през 1922 г. жилищна сграда. На второ място е камбанарията. Тя беше със здрави, дебели стени, около 4 м висока, покрита временно с керемиди.
Когато започна реставрирането на манастира, лясковско семейство, живеещо в Швейцария, съобщава на игуменката да се направи отвор на камбанарията по определен размер, защото имат желание и ще изпратят часовник, който да бъде монтиран на камбанарията. Подарък за тяхно здраве и благополучие.
Получи се съобщение от Софийската митница, че часовникът е пристигнал, да отидем и си го приберем. Игуменката, майка Пелагия, в момента беше нещо болнава. Не можеше да предприеме дългото пътуване с влак, затова реши да пътуваме със самолет от Горна Оряховица до София за по-бързо. Отиваме двамата в София. На гишето на митницата един с голяма гушка бабаитин прие документите и почна да пише. После ни поиска сумата 1670 лв. за някакви такси по освобождаването на часовника. Аз му казвам:
- Чакай бе, човече Божи, часовникът ни е подарен и всичко за него е платено, какви такси искаш ти?
- Тук всичко се плаща - отговори ми другарят. Игуменката е готова да плати, а аз си поисках документите обратно и казах, че после ще дойдем. Тя полугласно мърмори:
- Ти все си такъв, повече ли знаеш от него?
Беше около 12 ч. Предложих да отидем на ресторант да обядваме и да убием времето до един и половина часа. Около това време бяхме пред вратите на Министерството на културата. Е, мърморенето беше през всичкото това време.
Влязохме при секретарката, млада, хубава жена и с добра душа. Казах й причината за посещението. Тя ахна - ама как може да ви искат пари? Зам.-министърът щял да закъснее малко, та ни черпи с кафе, за да не скучаем, докато чакаме. Дойде министърът, тя го осведоми за случая, продиктува й заповед, подписа я, момичето я подпечата и ни я подаде усмихната. Благодарихме и се отправихме отново към митницата. Там бабаитинът ни посрещна смутен и ни поиска само 37 лв. за някакви таксови марки. Показа ни откъде да потърсим таксиметър и от кой склад ще получим часовника. Благодарихме му. Закарахме часовника на гара София и го таксувахме до гара Горна Оряховица, а ние се върнахме пак със самолет.
Вечерта си бяхме в манастира. Там вече беше пристигнала новината, че часовникът ни бил взет в Търново и щели да го монтират в центъра на града. След два дни го получихме от гара Горна Оряховица и го заключихме в една стая. А новини пристигаха от разтревожени християни, взели ни часовника за Лясковец, за Горна Оряховица и т. н., все пуснати от някого лъжи.
Когато бе готова камбанарията, най-малкият по рождение брат на майка Пелагия - Борис, го монтира на мястото му, за да известява на околното население точния час на „новото време”.

На „Захарни заводи” в Горна Оряховица дошли поръчаните нови машини, а с тях пристигат и двама инженери от Чехия, за монтаж и запознаване с работата им. От София е изпратен инженер Минков за преводач и ръководство. Единият чех говори с Минков на немски език, а двамата чехи си говорят на техния език. При тръгването си от София колегата на Минков - Найден Спасов, мой личен приятел, му поръчва да доведе чехите, да видят манастира и ми донесе поздрави от него.
Една привечер, след вечерня - излизам от църквата, а нечий глас ме повика по име. Обърнах се, гледам млад, хубав мъж с къси панталонки.
- Не ме гледай, няма да ме познаеш, идвам от името на Найден Спасов, ако това ви говори нещо - продума весело мъжът, подавайки ръка за запознаване. - Инженер Минков.
След него дойдоха и чехите, но те не знаят нашия език - ръкувахме се. Поканих ги да седнем на една пейка на двора. В манастира има строг режим - никой няма право да влиза в чужда килия, нито да кани гости в своята. Извиних се за момент пред Минков и прескочих до стаята си да взема кутия бонбони, за да ги почерпя. Когато ги черпех, игуменката излизаше от църквата и ми заповяда да заведа гостите си в трапезарията. Там монахини донесоха салатки и ракия за почерпка. Беше ми много приятно от вниманието на Спасов и в компанията на Минков. А разговорът, иначе интересен, вървеше бавно с двата превода на немски и на чешки език. Мина доста време, а моите сестрички като че ли ни забравиха. Ракия и салатки имахме на масата. Но аз очаквах да сложат и вечеря. Отидох в кухнята и попитах майчето защо не ни сервират. А тя малко троснато ми рече:
- Какво да сложа, постен боб ли?
Беше сряда, а в манастира не се нарушаваха постните дни.
- Майко, не е важно какво ще сложиш, важното е с какво сърце ще го сложиш.
Покорих я с тези думи. Идва и казва на Минков, че иска да сложи вечеря - постен боб, понеже е сряда. Минков предаде на чеха, той на другия, после по обратен път отговори на игуменката:
- Ние сме в Горна Оряховица, за да монтираме машини в завода, хранят ни от хубаво по-хубаво. Но тази вечер се отказваме от пищната вечеря, за да хапнем постен манастирски боб.
Донесоха ни го монахини в порцеланови кастрончета. Прочете игуменката молитвите, благослових аз трапезата и почнахме да се храним с още по-весело настроение.
Приказката върви по верига, стига до четвъртия човек и се връща по същия начин. Гледам, смеят се чехите, а езика им не разбирам. Минков ме пита:
- Дядо попе, има ли още боб?
Казвам - ще проверя. Отивам в кухнята и питам. Донесоха вторите пълни кастрончета с боб. Храним се, ситуацията се повтори.
- Дядо попе, има ли още боб?
- Ще проверя.
Монахините донесоха трети пълни кастрончета с боб на Минков и другарите му, подмениха и моето. Настроението в компанията беше много добро и времето незабелязано мина.
Нахранихме се и към 9 часа гостите станаха да си вървят. Изпроводихме ги с игуменката до портала. При сбогуване Минков предаде думите на чехите:
- Никога не сме яли такъв вкусен боб, с това ще ви запомним.
Сбогувахме се със смях и с пожелания за здраве и живот. На връщане майчето ми казва:
- Добре, че ти настоя, мене ми беше неудобно да сложа постен боб.

При излизане от манастира вляво до стените му имаше храсталаци, шипки, къпини и други диворастящи растения. Манастирът е построен върху скали и в пукнатините на скалите поникнали тези растения.
Беше ми много мъчно, че точно пред манастира, като слязат от колите си, пристигащите гости отиват в храсталаците да се поосвободят. Реших да попреча на тази мръсотия, а имах и възможност. Сутрин след утреня и закуска и до вечерня нямах никакви задължения. Освен ако дойдат отнякъде посетители за молитва, св. кръщение или църковни треби. Взимам лозарска ножица и трионче и почвам да чистя храсталаците и да развалям скришните места. Пита ме игуменката:
- Какво смяташ да правиш?
- Ще садя лозе - казах й аз.
- Тук, на тези скали, ти да не си луд? Иди на блока и посади два-три декара лозе, щом искаш! - продължи ядосано тя. А блок от 100 декара на манастира има на 350 м в гората.
- Ще дойдеш ли да ми носиш вода, за да поливаме лозичките? - питам я аз и си продължавам работата. Пред портала вдясно имаме чешма. Очистих терена от храсталаците и с тях оградих мястото определено за лозе. Не се шегувах, бях решил да садя лозе.
Пролетта през отпуската ми в Сандански, като орязах лозето си, приготвих около 230 пръчки за лозето на манастира. Беше голям майтап, смях, обиди, подигравки от страна на монахините. Народът казва - на баир лозе, а дядо поп сади в скалите! Аз не обръщах никакво внимание на тези неща. Не се сърдех, защото знаех, че нямат понятие от лозарство. Лясковец е прочут и в чужбина с лозарството. Има в града и винпром, но лозята са в равнината. А моите духовни сестрички не са видели на баир лозе. Бях го посадил на редове, въпреки различните размери между лозичките, а те пораснаха. Привързани на тънки пръчки, люлени постоянно от вятъра, изпращат поздрави на минувачите. Един ден, когато ги поливах всяка една поотделно, идва сестра Магдалина, изпратена да ме смени, че дошли някои в църква, за да ги посрещна. Отидох, облякох се и обгрижих дошлите. Отивам пак на лозето, сестра Магдалина ме пита:
- Отец Георги, достатъчно ли е времето за една лозичка, докато си кажа 50-и псалом?
Беше поляла 52 лозички и казала 52 пъти 50-и псалом. Удиви ме със своето трудолюбие и молитвеност. По-късно оградихме лозето с мрежа и циментови колове. Беше лозе за чудо и приказ.

E-книги