Защо Словото Божие, желаейки да се съедини със Своите твари, се съединило не с най-съвършеното естество сред тях, т. е. ангелското, което има нещо близко и сродно с Него по своята невещественост, но се съединило с нашето естество - тленно и земно?
По причини възвишени и божествени.
Ако Словото се бе съединило с ангелското естество, то само това естество би влязло в общение с Него - и така то не би приело спасение, тъй като е вече спасено, а само би се извисило и би било възведено още повече към висшето съвършенство, удостоявайки се с общение с Бога. Никоя друга твар не би получила от това никаква полза, но би си останала в тлението, и особено падналият в греха човек, заради когото е изведена в битие всяка видима твар и чрез когото и тя се е подложила на тление...
Той (Бог) е благ. Затова именно е създал и тварите, за да може и Неговото създание да стане причастно на Неговите блага. Самият Той е всесъвършен, превечен и, разбира се, няма никаква нужда от нищо - Сам Той е завършено блаженство.
Тъй като от Божиите създания едни са духовни, а други чувствени, а само човекът съединява в себе си и едното и другото, съставен от духовна душа и чувствено тяло, то Бог Слово приема тъкмо това Свое създание - човека - и се съединява с него, възприемайки в своята Ипостас човешкото естество, с изключение на греха, от св. Дева и чрез Светия Дух.
Като приема тяло заедно с разумна и свободна душа, Той посредством разумната душа се съединява с разумната природа на ангелите, а чрез Своята божествена плът - с чувственото (материално) творение. По този начин освещението и благодатта справедливо преминават не само на човека, имащ духовна природа по душа и чувствена по тяло, но и на всяка твар.

E-книги