В Народното събрание предстои разглеждане на три законопроекта:
- законопроект за вероизповеданията, внесен от народния представител Борислав Цеков на 5.7.2001 г.
- законопроект за религиозните права и религиозното сдружаване, внесен от н. п. Лютви Местан и Ахмед Юсеин на 26.4.2002 г.
- законопроект за вероизповеданията, внесен от н. п. Кирил Милчев и Рупен Крикорян на 26.4.2002 г.
По законопроекта на н. п. Борислав Цеков:
Този законопроект има категоричната и нееднократно изразявана подкрепа от страна на Светия Синод на Българската православна църква. В свое становище от 19.4.2002 г. Дирекция „Вероизповедания” на МС също изрази подкрепа за основните принципи в него. Следва да се има предвид, че този законопроект се ползва с изключително широка обществена подкрепа, намерила израз в организираната от граждански организации, общественици и духовенството на БПЦ многохилядна подписка, събирана във всички православни храмове в страната. Подписката не е приключила, но доколкото съм информиран, има много широк отзвук сред обществеността и се радва на голям успех.
Въпреки множеството спекулации, с които определени среди се опитват да атакуват някои отделни текстове в този законопроект, следва да се отбележи, че той е съобразен с всички основни международноправни актове и препоръки. Той гарантира равнопоставеност на всички вероизповедания и не създава никакви правни или фактически привилегии за БПЦ, но заедно с това съдържа разпоредба, която конкретизира волята на конституционния законодател, а именно - посочва, че изразител и представител на традиционното, според чл. 13, ал. 3 от Конституцията, източноправославно вероизповедание е „самоуправляемата БПЦ, която се ръководи от Светия Синод и е член на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква”. Наред с това се предвижда признаване на БПЦ за юридическо лице по силата на закона. Тези текстове не представляват нарушение на принципа за равнопоставеност на религиозните общности и институции. Както се отбелязва в доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от септември 1999 г., озаглавен „Свобода на религията и религиозните убеждения: закони, уреждащи структурирането на религиозните общности”, подобно диференцирано третиране на дадено вероизповедание съществува в много от европейските държави и се дължи на определени исторически традиции, обективни процеси и национални идентичности и специфики и не представлява нарушение на установените международни стандарти за религиозните права и свободи.
Същевременно законопроектът е изключително прецизен от гледна точка на юридическа техника и формулировки, отнасящи се до богословските аспекти на тази проблематика. Нещо повече, законопроектът с § 2 от преходните и заключителни разпоредби дава категорични гаранции, че признатите и регистрирани до този момент религиозни институции чрез утвърдените устави от Дирекция „Вероизповедания” се запазват като юридически лица без да е необходимо да се регистрират по новия закон.
По другите два законопроекта:
Тези законопроекти са внасяни и в предишни регистратури. В 38-то НС законопроектът на Лютви Местан беше отхвърлен и не беше взет предвид при изготвянето на общ законопроект.
Законопроектът на Кирил Милчев беше разпространен в публичното пространство по времето на мандата на 38-то НС като изготвен от съветници на президента Петър Стоянов.
Те не се ползват с подкрепата на БПЦ, тъй като с предлаганата, включително за БПЦ, съдебна регистрация се създават предпоставки за задълбочаване на разкола в БПЦ и за регистриране на отделилите се от нея лица като легитимни представители на Църквата.
Същевременно в законопроекта на Милчев и Крикорян на практика се въвежда изискване за пререгистрация на всички вероизповедания, което би довело до излишни затруднения в дейността на вече утвърдени и регистрирани по реда на сегашния закон вероизповедания.
Въпреки редица свои достойнства (най-вече регламентацията на имуществените въпроси на вероизповеданията), тези законопроекти се характеризират с прекалена казуистика и съдържат някои непълни и неясни от богословска гледна точка понятия и формулировки.
Предложение:
Предлагам на първо четене да бъдат приети по принцип и трите законопроекта с ясната позиция, че законопроектът на Борислав Цеков следва да служи за основа и отправна точка при изготвянето на обобщен законопроект за второ четене, тъй като той се ползва с категорична подкрепа от страна на БПЦ, Дирекция „Вероизповедания”, а също така и с изключително широка обществена подкрепа, изразяваща се във вече неколкостотинхилядната и безпрецедентна в парламентарния живот за последните 12 години подписка, която се събира в цялата страна.
В обобщения законопроект следва да бъдат взети предвид най-добрите постановки от трите законопроекта, като бъдат защитени и приети следните основни принципи, съдържащи се в законопроекта на Цеков, които имат ключово значение както за всички вероизповедания, така и за удовлетворяване на очакванията на БПЦ:
1. Гарантиране на свободата на религиозните убеждения и равнопоставеността на религиозните институции.
2. Гаранции за ненамеса на държавната власт във вътрешната автономия на религиозните институции.
3. Признаване на БПЦ за юридическо лице по силата на закона (еx lege) - чл. 5.
4. Гаранции срещу злоупотребата с наименованията и имуществата на регистрирани религиозни институции - § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта.
5. Запазване на правосубектността на регистрираните досега вероизповедания без да се налага пререгистрация по новия закон - § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта.
Възможно е по т. 3 и 4 да има определени възражения от страна на ДПС, но за сметка на това има достатъчно основания да се смята, че те ще бъдат подкрепени от БСП и от президента Първанов. С други думи, в НС има необходимото парламентарно мнозинство по тези въпроси. Очаква се активна съпротива от страна на СДС, доколкото те са ангажирани с разкола в БПЦ и средите, които го поддържат.
Същевременно има основания да се смята, че при провеждането на отговорни политически разговори на най-високо ниво с ДПС те също не биха се противопоставили на тези пунктове, тъй като те по никакъв начин не засягат правата и статута на мюсюлманското вероизповедание у нас.
Вероятно някои политически и икономически среди ще се опитат да забавят възможно повече приемането на нов закон, доколкото тяхна цел е да запазят статуквото и разкола в БПЦ, от което извличат политическа или икономическа изгода. Независимо от това, наложително е да се действа решително и ускорено, с оглед приемането на закона в рамките на месец-два.

E-книги