Аскетика

Химическа чистота и благочестие


Химически чисти вещества се срещат рядко в природата и още по-рядко в хранителната индустрия.
Нашето хранене днес е поставено в пълна зависимост от тази индустрия, особено в градовете. Ядем това, което ни се предлага в магазина и което в повечето случаи не бихме могли сами да си произведем. А връзката с производителя е прекъсната много преди стоката да се появи на щанда.
За да разберем какво точно консумираме, обикновено ни се налага да четем съдържанието, написано върху опаковката, и то ако е на български. Иначе тази полезна информация остава недостъпна за много хора. Но армията на „четящия потребител” при всички случаи нараства.
Неизбежно това се случва и с нас, които сме решили да постим. Пазаруването ни през постния период започва да прилича на посещение в читалнята на квартална библиотека. Слагаме очила, взираме се и бавим опашката, вторачени в ситния шрифт на различни опаковки. И ако не сме сигурни в нещо, питаме отегчената продавачка, която често пъти не знае.
Някои продукти вече ги познаваме и пазаруваме по-смело, но ето, че техните опаковки започват да се променят с рекламна цел и с това идват нови смущения: появява се надпис: „Може да съдържа следи от сухо мляко”! Досега са били постни, а от сега нататък може да са, но може и да не са. Стоим, терзаем се в колебания, понякога търсим същия артикул със старата опаковка, където нищо не пише за тези досадни „следи”. И щом не пише, малко се успокояваме до следващата покупка, докато накрая станем истински специалисти по постно хранене.
Може би тези наши терзания ще ни се вменят в подвиг, защото иначе никой не ни задължава и съвсем доброволно се обричаме на тях. Непостещите са напълно свободни от тегобата на такива мисли. Тук не е като терзанието пред високите цени, което е за всички...
И все пак, толкова би ни се искало в благочестието ни да има малко повече евангелски дух и малко по-малко скрупули. В моменти на просветление си задаваме въпроси: това ли е нашата свобода; още под Закона ли сме, или под благодатта; това ли е наистина постът на Христа, на светите апостоли и на древните отци? Не бъркаме ли някъде?
„Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън” (Рим. 14:20).
С тези думи апостолът не отменя поста, а скрупулите, дребнодушието в подвига.
Жалко наистина, ако вярваме, че смисълът на въздържанието е в химическата „чистота” на продуктите. Защото има случаи, когато някой прекратява поста заради това, че без да знае, си е отрязал парче хляб с нож, който се е докосвал до сирене, или е хапнал боб с лъжица, била преди това в нещо „блажно”. И го прави с искрено съжаление - „край, без да искам се облажих, наруших поста и вече е безсмислено да го продължавам”.
Истинският пост е пълното въздържание, от което така или иначе всички сме твърде далеч. Църквата затова не ни задължава да гладуваме, но е определила пост, който е по силите ни. Остава ни да намерим сили и за невидимата му страна - молитвата и ежедневното спазване на Христовите заповеди. Може би тогава ще ни се даде да постигнем мир в себе си при подбора на постните продукти.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Благовест АНГЕЛОВ           

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!