Добрите отношения между народите на България и Армения са се установили в историята и до днес, макар да няма евхаристийно общение между Църквите поради различия в христологията. Специалисти са доказали, че в Армения е имало българи още от II век. През Х век между известните керамични икони, с които се е славел Велики Преслав, се намирала и такава на св. Григорий, но не може да се уточни на кой конкретно от деветимата и дали може да е на Просветителя на Армения. Със сигурност обаче може да се каже, че разцъфналият преславски кръст върху керамична плочка има влияние от известния арменски кръст-хачкар.
Несъмнено е и участието на арменци в изграждането на Бачковския манастир през 1083 г.
Историческите обстоятелства спомагат нашите народи да са едни от най-близките по душа и сърце.
В радости и най-вече в изпитания нашите народи са се подкрепяли един други. Трогателно е състрадателното отношение на българите към арменците по време и след османското робство. В Цариград с риск за живота и магазинчето си българинът е изтръгвал измъчваните арменски девойки и младежи от ръцете на черкезите. Когато говорим за благодарността на българите за освобождението на България от османско робство към освободителите, често пъти забравяме, че и арменци са участвали в Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. Това е може би и заради факта, че се говори повече за военните действия в България, където е действала Дунавската армия, наброявала 185 000 души, а се забравя, че имало и втори фронт, където е действала Кавказката със 120 000 войни, чийто принос за успешния край на войната не е по-малък. Подобно на руското духовенство и арменското е дало своя принос във войната с молитва и призиви за събиране на помощи. За падналите в битките арменското духовенство е извършвало заупокойни молитви, както и молебени за победа против врага и благодарствени молебени след победите при Свищов, Карс, Плевен, Ерзерум и т. н.
За храбростта и на арменците говори и награждаването на руски военни свещеници, служили в местни поделения. Така например, по предложение на главнокомандващия Кавказката армия велик княз Михаил Николаевич, с указ на императора от 8 юли 1878 г., с орден „Св. Анна” - II степен с мечове, бил удостоен свещеник Василий Бекаревич, обслужващ ереванския отряд от 3-та сводна кавалерийска дивизия.
На 12 октомври 1878 г. с орден „Св. Владимир”- IV степен с мечове, бил награден свещеник Доримедонт Поповицки, обгрижващ 13-и лейбгвардейски Еревански полк, проявил се при превземането на Суботан на 27 септември 1877 г.
Арменци са взели участие и в състава на българските дружини.
Най-много свещеници има наградени за боевете около крепостта Карс. Свещеникът на 3-ти гренадирски на Перновския крал Фридрих-Вилхелм IV полк Николай Сахаров на 15 юли 1878 г. е награден с орден „Св. Анна” - III степен с мечове, за отличаването му в боевете за Карс на 1, 2 и 3 октомври 1877 г. За геройството му при самото превземане, т. е. „преди и по време на щурма през нощта на 5 срещу 6 ноември 1877 г.” е получил златен нагръден кръст на Георгиевска лента от кабинета на Негово величество.
По същия повод са наградени с орден „Св. Владимир” - IV степен с мечове, свещениците на полкове: 81-ви Апшеронски на Негово височество великия княз Георги Михайлович - Виктор Гречко, 150-и Тамански и благочинен на 38-ма дивизия - Йоан Веригин, 159-и Гурийски - Арсений Копецки и 160-и Абхазки - Феодор Михайлов; с орден „Св. Анна” - II степен с мечове, свещениците на полкове: на 157-и пехотен Имеретински Алексий Михайловски и „Св. Анна” - III степен с мечове, на 151-ви пехотен Пятигорски полк свещ. Митрофан Молчанов.
Затова именно неслучайно и при посрещането на всички войски, независимо от кой фронт са били, на тържествените арки наравно със Свищов, Плевен, Шипка и др. са били изписвани имената и на Карс, Ерзерум и т. н.
Това важи и за иконата на Спасителя „Неръкотворен образ”, с която се увековечават най-решителните битки по време на войната и на двата фронта. Изкусното творение на майстора на златна бродерия от Москва г. Шадрин било изработено от злато и сребро със забележителна художествена изработка. Като рамка на иконата са образите на св. Божии угодници, чиято памет св. Църква извършва в тези дни, които са били ознаменувани с важни събития от войната, а именно: 10 юни - св. Тимотей Пруски - „Преминаване на Дунава през 1877 г.”, 10 август - св. архидякон Лаврентий - „Превземане на Шипченския проход”, 30 октомври - св. мчк Дионисий Теополит - „Разбиване на Мухтар паша”, 6 ноември - св. Павел Изповедник - „Превземане на Карс,”, 28 ноември - св. Стефан Изповедник - „Превземане на Плевен”, - преп. Георгий - „Превземане на Одрин”. Под иконата е бил поставен императорският герб, на който от двете страни били разположени образите на св. апостоли Архип и Филимон, които се празнуват на 19 февруари, в деня на подписването на Санстефанския мирен договор.
Най-известният арменец, участвал в Освободителната война е адмирал Лазарев-Аствацатурян, на чието име е наречен гр. Лазаревск, близо до Новоросийск. В Първата световна война най-известният арменец е генерал Андраник и др.
След геноцида срещу арменците целият български народ прие с отворени обятия многострадалните си събратя и до днес живее с тях в мир и съгласие. Ненапразно П. К. Яворов написва известното стихотворение, което цитира и проф. Райкин, имайки предвид съдбата на хиляди българи, пръснати из целия свят. За арменците България стана втора Родина и в знак на благодарност към Православната ни църква на престола в Патриаршеския ни катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски” стои изящен златен кръст в български стил с надпис на четири нива: „12 септември 1924 г.”, „Арменците в България”, „С дълбока почит и признателност”, „На храм-паметника „Св. Ал. Невски”.
На обратната страна на постамента същият надпис е изписан на арменски.
В София, Пловдив и Варна, които подобно и на други населени места са приютили най-големите арменски общности, арменци и българи от деца са заедно, дали в училище или в армия, както и на всички житейски поприща. Представители на арменското духовенство са в контакт с централното и местното ръководство на Българската православна църква. Зад граница миряни и представители на духовенството от двете страни следват и специализират заедно в богословски факултети, духовни академии и институти в Атина, Москва, Регенсбург и др.

Днес Арменската църква се старае изцяло да обхване и организира душеспасителната си и просветна мисия в страната, като подпомага и държавата в социалната сфера.
Бившите „пионерски дворци” са под грижите на Църквата, действат около 30 безплатни трапезарии. В основните корпуси на армията има свещеник-капелан, около 30, без да получават военен чин, тъй като по принцип духовните санове отговарят на съответен военен.
Арменската църква разполага с три семинарии: Гюмри и Ечмиадзин по три години, Севан (5 години + 1 в Ечмиадзин за висше) и 3 г. висше богословско в Ечмиадзин.
По време на атеистичния период са действали само 13 църкви. След промяната са върнати над 200, построени още нови и общият брой наближава 300 храма. По време на Първата световна война са разрушени 4 хиляди манастира и днес са останали около 200, но за съжаление без монаси и монахини, поради което предстои да се положат старания за възобновяване на монашеството.
Според държавното законодателство в Армения църковни и религиозни организации нямат право на собствено радио или телевизия, нито да спонсорират предавания по тях. Поради това чрез свещеник, участвал в търг за радио като частно лице, са закупени радиочестоти, по които през есента ще има 9-часова религиозна програма.
За осъществяване на цялостната си дейност патриаршията формира бюджета си от приходи, от които 80% са от дарения на вярващи.
Арменският патриарх-католикос Карекин (Саркисян) е роден на 21 август 1951 г. За дякон е ръкоположен през 1969 г., за йеромонах през 1972 г., а за епископ през 1983 г. като патриаршески викарий. На 27 октомври 1999 г. Национално-църковният съвет, състоящ се от 450 души (75% миряни и 25% клирици), го избира за патриарх-католикос на всички арменци и архиепископ на Арарат.

E-книги