Протойерей Иван Русинов е роден в село Чукурли (дн. Песнопой), Карловско, на 8 ноември 1879 г. След завършване на основното си образование отива да учи в Самоковското богословско училище. След това се завръща в родното си село и става учител. Там той работи заедно със съученика си от Самоков Константин Русинов - Червения поп, с когото запазват приятелството си въпреки идеологическите различия.
Червения поп се отрича от Църквата и става комунист, започва да се занимава с партийна работа. „Ние комунистите - казва той - отричаме религията и нейните разновидности като теософията, спиритизма и другите мистични лъжеучения на господстващата експлоататорска класа, целящи да притъпят съзнанието на трудещите се. Ние ще се борим против реакционната идеология и религиозните заблуждения, които буржоазията ни поднася ту в груби попски дрехи, ту в изтънчени философски одежди.”
По този повод отец Иван Русинов пише в писмото си до Пловдивския митрополит Максим: „Протойерей Константин Русинов, за да попадне в днешното безизходно положение, е жертва на децата си и на госпожа презвитерата, жена почти неграмотна, която заедно с децата си е посещавала редовно клуба на комунистите и е толкова фанатизирана, че мъжът й се поставя при свършен факт да мине в редиците на комунистите. Ваше Преосвещенство, много говорихме, увещавах го, молих го с болка на сърцето си да заяви, че се отказва от комунистите, обаче с тъга на душата си донасям, че няма резултат положителен и нищо утешително няма.”
Така двамата семинаристи стават представители на двете крайности - образцовия служител на Божия олтар - отец Иван Русинов, и неговия антипод - богоборника Константин Русинов.
През 1909 г. отец Иван първо е поставен за четец и иподякон, а на 23 август е ръкоположен за дякон. На 13 септември същата година в църквата „Св. ап. Петър и Павел” в гр. Сопот е ръкоположен за свещеник. Въдворен е за енорийски свещеник в с. Гирен, Пловдивско.
В същото време Червения поп води яростни антирелигиозни проповеди, заради което през 1941-42 г. попада в концлагер. В книгата си „Червения поп” от 1988 г. Яко Бойчев отбелязва: „Най-популярен в целия концлагер беше Константин Русинов - Червения поп. Той забавляваше концлагеристите с памфлети и анекдоти с дълбоко политическо съдържание.”
В същото време протойерей Иван Русинов води нравствени и антиатеистически беседи, за което пише в писмото си до Пловдивския митрополит Максим: „При всеки удобен случай не съм пропущал да кажа поучение на богомолците. Енорията ми за слава на Бога е запазена от инославни и други сектантски проповедници и противорелигиозни агитатори. Всички енориаши изпълняват религиозните си обязаности към църквата и свещеника, макар че в енорията има няколко отделни християни, които не посещават църквата, като обясняват това, че не били свикнали. Редовно братство засега нямаме, обаче фактически съществува, защото през целия зимен сезон редовно се събирахме в църковния салон и там се държаха беседи.” Гина Тодорова - съселянка на отец Иван от село Белозем, Пловдивско, където последно той свещенодейства, си спомня, че винаги откривал учебната година с водосвет. Учениците редовно постели и децата със своите родители редовно се причастявали, а отец Иван на всяко дете подарявал по едно кръстче.
Чирпанското катастрофално земетресение през април 1928 г. разрушава голямото училище, много къщи и църквата в селото, в което служи о. Иван. С неговите усилия новият храм „Св. Георги” е построен през 1929-1930 г. на същото място.
На 23 декември 1944 г. о. Иван е арестуван, защото отказал да венчае един от партизаните, тъй като жена му била пристанала. Комунистите викат за справка набелязани хора от селото заради митинга на Г. М. Димитров. Между тях попада и отец Иван, вероятно заради лична омраза.
В спомените си Васил Тодоров пише: „Не чух ни дума, ни ох, ни ах от устата на дядо поп Иван. Караха го да се отрече от Господ, но той не се отрече. Загина твърд като мъченик за вярата.”
На сутринта близките му отиват да го приберат с каруца - били му избодени очите.
В смъртния акт № 115 пише: „Смъртта се дължи на кръвозагуба, което личи от анемичността на вътрешните органи и големите кръвонасядания по тялото. Тези кръвоизливи са причинени от скъсване на кръвоносните съдове вследствие на ударите, нанесени с твърд, тъп предмет.”
Васил Тодоров си спомня, че дело е имало. Трима от десетината убийци получили някакви присъди, но това не попречило впоследствие те да станат „народни милиционери” (по опит и заслуги), а някои и професори. Не са пропуснали да увековечат подвизите им и общинарите, като са наименували някои улици на селото на тях. А Константин Русинов - Червения поп, става депутат в Народното събрание.
Дъщерята на протойерей Иван Русинов - Стояна Русинова, малко след смъртта на баща си го сънувала. Разказва, че в съня си се изкачвала по една златна стълба, на края на която имало чудно хубава градина, много светла, цялата в зеленина и цветя, където видяла да стои баща й. Тя поискала да отиде при него и да го прегърне, но той й казал, че не може. Само може да го види отдалеч къде се намира, за да не се тревожат за него...
Ставрофорен свещеноиконом Стоян Копринаров - племенник на протойерей Русинов, казва: „Отиде си един образцов служител на Божия олтар. Отиде си преждевременно. Нека Господ Бог да приеме будния му дух и като награда за неговата вяра да го настани близо до Себе Си. Амин!”

E-книги