История

Изповедническият подвиг на Китайските новомъченици в началото на 20 век (По случай 100 години от прославянето им (11 юни 1903 г. - 11 юни 2003 г.)


Първите изповедници на св. Православие в Китай проникнали в тази езическа страна през втората половина на 17 век, когато властвала манджурската династия Цун.
Някъде в средното течение на река Амур се намирало укреплението Албазин, построено от руски предприемачи, казаци, ловци на диви зверове и търсачи на скъпоценни метали. Китайският император Кан Си (1662-1723) решил да отдалечи опасните, по мнението на китайците, съседи и изпратил към Албазин войска, предвождана от генерал Лан Тан. Това станало през 1685 г. След продължителна обсада 450-те населници на приармурския гарнизон били пленени. Предложили им или да се върнат в Иркутск и Нерчинск, или да станат поданици на китайската империя. Част от албазинците заедно с домочадията си се преселили в Пекин. С тях бил и свещеникът на албазинската църква „Св. Николай Чудотворец”, отец Максим Леонтиев, който донесъл в Пекин църковни вещи и една икона на св. Николай. Православните албазинци били приветливо приети от самия император, който им отредил за живеене североизточния край на Пекин. След време цинският император им предоставил будистка кумирня, която отец Михаил преустроил в параклис. Новите си поданици император Кан Си причислил към наследственото военно манджурско съсловие.
Освен албазинците в Пекин идвали и православни руси. Руски търговци проникнали в Китай през 17 век, а през 1698 г. в хилядолетната империя стъпили представители на руското правителство, при което им било предоставено посолствено подворие.
Скоро бил осветен православният храм „Св. София”, където до кончината си служил о. Михаил. Над 25-годишната пастирска дейност на свещеника се ограничавала с извършването на богослужения и треби за албазинците и идващите в Пекин руси, както и духовното им обгрижване.
Руският император Петър I не останал безучастен към съдбата на православните си сънародници в Китай. Във връзка с освещаването на храма той им писал следното: „Това дело е наистина чудесно. Само че заради Бога, постъпвайте внимателно и неприбързано, за да не озлобите китайските началници и йезуитите, които от дълго време са свили гнездо там.” С указ на императора от 18 юни 1700 г. в Тоболск била учредена духовна мисия. Двама или трима възрастни монаси от членовете й трябвало да живеят в Пекин, за да „предпазват от всякаква идолослужителска измама живеещите там албазинци и преминаващите християни, и да служат в построения Божи храм”.
След близо 30 години на русите било разрешено да изпратят в Пекин православни свещеници с ученици, които да се заловят с изучаването на местните говори. Началникът на мисията бил подчинен пряко на иркутския архиерей, на когото бил длъжен да изпраща доклади за дейността си и от когото получавал съвет и указания при затруднения. Според синодалната разпоредба първоначалната цел на мисията не била толкова да разпространява светото Православие сред китайците, колкото да удовлетворява духовните потребности на албазинците. Едва при началника на мисията архимандрит Иларион било дадено благословение „благоразумно да призовава към благочестие и китайците”. През 1736 г. бил създаден първият православен манастир - Сретенската света обител. От началниците на мисията през 18 век трябва да се спомене отец Иакинт Бичурин, считан за първия руски китаевед. Той много се трудил над преводи и издал кратък катехизис на китайски език.
По времето на архимандрит Гурий (1858-1864) вече имало много преведени книжки и статии, жития на светци и богослужебни книги. Сам архимандритът подготвил и издал Новия Завет на литературния китайски език, който бил езикът на образованото малцинство, считан за класически (подобно на латинския в европейски план) сред далекоизточните страни.
Мисионерите се занимавали и с научна дейност и се стремели да живеят с всички в мир и съгласие. Затова те се ползвали с благоразположението на китайските власти, които неведнъж им предлагали придворни длъжности като астрономи, математици и лекари, но подобни предложения били отклонявани. Те склонили само да преподават в откритото манджурско-руско училище, а също така да се занимават с превода на дипломатически документи при Трибунала на външните връзки. Православните мисионери работели над превода на богослужебни книги на китайски език, съставяли речници и китайски граматики.
През пролетта на 1900 г. Православната мисия в Китай претърпяла тежко изпитание - т. нар. Боксерско въстание. По това време в страната върлувала суша, очаквал се повсеместен глад.
Езическият народ търсел причината за всичко в гнева на небето. Същевременно навсякъде го възмущавали интригите на недостойни християни, обиждащи своите съседи земеделци, опирайки се на инославните мисии, при които били покръстени.
Като повод за въстанието послужила и грабителската политика на западните колонизатори, както и демонстративното пренебрежение и надменност на европейците към местното китайско население. Боксерското или ихътуанското движение се подхранвало от краен национализъм и било насочено срещу всичко чуждоземно и християнско. Освен това китайският народ бил пренесъл неимоверно тежкото време на Опиумните войни от 19 век. Недоволството набирало мощ. Жертва на въстаниците станали много чужденци. Особена жестокост била проявена към християните.
Когато избухнало въстанието, то придобило характер на религиозно гонение срещу тях. Жертва на това безмилостно гонение станали 222-ма християни от 458-членното паство православни китайци. Пекин бил обсаден от бунтовниците. Започнали да изгарят православните храмове и да разоряват християнските общини. В града било страшно: ден и нощ - непрестанни атаки; изнурение, недостиг на хляб, месо и захар, помещенията - претъпкани, жегата - непоносима; облаци мухи, долитащи откъм опожарените пекински квартали, се носели из смрадния въздух, по улиците се чували изстрели, димели пожарища, а в пепелищата на купища лежали непогребани човешки трупове и запокитени оръжия. На 11 юни 1900 г. подворието на Православната мисия било разграбено и изпепелено. През този ден загинали мъченически голяма част от православните китайци в Пекин. Още в навечерието по всички улици били разлепени позиви, които подканвали езичниците да избиват християните и заплашвали да накажат със смърт всеки, който дръзвал да ги укрива. Когато боксерите нападнали християните, завладели домовете им, а тях изтезавали жестоко, като ги принуждавали да се отричат от Христа. Мнозина от ужас пред изтезанията се отричали от Православието и прекадявали с тамян идолите, за да спасят живота си. Но други, без да се страхуват от мъченията, мъжествено изповядвали Христа. Според свидетелството на китайци-езичници, православните посрещали смъртта с изумителна самоотверженост. Тяхната участ била страховита - разпаряли им коремите, отсичали им главите, хвърляли ги в кладенци, други живи били запалвани на жертвени клади.
Бил нападнат и домът на китайския православен свещеник о. Митрофан. Изключително миролюбив и смирен, той приел в дома си мнозина християни, като ги укрепвал в готовността им да пострадат за Христа. Всички били зверски убити. В тези размирни дни пострадали за Христовата вяра 222-ма православни китайци - мъже, жени, деца.
През 1901 г. ихътуанският метеж бил потушен и мирът в Китай - възстановен. Пролятата кръв на китайските мъченици послужила като семе за възраждането на Православието в Китай. Местното почитане на новомъчениците започнало още на следващата година. А през 1903 г. в деня на тяхната памет - 11 юни - мощите им (някои от тях нетленни) били тържествено пренесени в специално приготвена мраморна гробница в новопостроения храм на Всички свети мъченици, издигнат в Пекин на територията на Руската духовна мисия. Пекинските улици били изпълнени с хора. Радостни пасхални песнопения се разнасяли из тях, а над всичко се извисявали ясни детски гласове, които пеели на китайски „Христос воскресе”.
Както в зората на християнството Живият Бог бе прославен от подвига на светите мъченици, така и в зората на 20 век Той бе прославен от китайските новомъченици, тези дивни, благоуханни кринове на Православието сред езическата пустиня.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Стефан СТЕФАНОВ       

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!