Православният църковен възглед за „образа Божий” в човека е следният: Бог дарява човека с възможността да бъде личност, т. е. да реализира своя живот по подобие на Божественото битие. Самата божественост на Бога има личностно съществуване, Троица на личните Ипостаси, които реализират Божието битие, Божествената природа като любов, свободна от каквато и да било необходимост. Бог е Бог, защото е Личност и Неговата екзистенция (съществуване) не зависи от нищо друго, нито от природата, нито от същността. Той Самият като Личност напълно свободно определя собствената Си природа, а не обратното. Той е, защото иска да бъде и това изявление на волята се осъществява като любов, като взаимоотношение между трите Ипостаси. Затова Бог е любов (1 Йоан.4:16) и самото Негово битие е любов.
Бог е запечатал тази способност за личностно съществуване в човешката природа. Тази природа е тварна и е дадена на човека от Бога и затова битието на хората, тяхната същност не се определя от личната им свобода. Но в същото време човешката тварна природа не може да съществува по друг начин, освен като личностна ипостас на живота. Всяко човешко същество представлява личностна екзистенция, способна да „ипостазира” своя живот като любов, като свобода по отношение на ограничеността на тварната природа и на която и да било необходимост, т.е. по подобие на съществуването на нетварния Бог.
Да го кажем по-просто: Бог е едновременно една природа и три Ипостаси. Човекът е една природа и множество ипостаси. Бог е единосъщен и триипостасен, а човекът е единосъщен и многоипостасен. Различието между природите, пропастта между тварното и нетварното може да бъде преодоляна на нивото на начина на съществуване, общ и за двете природи, чиято същност е личностното битие. Тази истина стана явна за нас чрез Божественото въплъщение в лицето на Иисус Христос.
Човекът е образ Божий. Това означава, че всеки от нас притежава възможността да реализира своя живот като личност и така да се уподоби на Христос. Да я осъществи като любов и свобода от естествената необходимост и така да последва Божествените Лица на Троицата.
По този начин човешкият живот става съпричастен на вечността и нетлението, доколкото е вечен и нетленен Божественият живот в неговото троично взаимопроникване и единство.

E-книги