Св. пророк Илия се родил около 900 г. преди Рождество Христово. Живеел като отшелник и постоянно пребъдвал в труд, пост и молитва. С тези подвизи достигнал до святост и бил удостоен да стане избраник на Бога.
На него се паднало да брани вярата и правдата през най-мрачната епоха от историята на еврейския народ. По това време евреите се кланяли на идоли и изпаднали в безверие и морална поквара.
Освен грубото идолопоклонство, характерно за езичниците, има и друго, вътрешно, често оставащо незабележимо, идолопоклонство, на което се отдават понякога и вярващите в истинския Бог хора. Всички греховни страсти, които завладяват душата и които ни отклоняват от мисълта за Бога, не са нищо друго освен идоли. Всичко, което измества Бога от първостепенното Му значение в нашия живот, е идол. Всичко, на което приоритетно отдаваме своето внимание, физическите и духовните си сили вместо на Бога, е пагубно идолослужение.
Кои са главните прояви на идолопоклонство, които ни застрашават днес? Това са преклонението пред „Аз”-а, ненаситният стремеж към трупане на все повече и повече материални блага, отдаването на чувствени удоволствия.
Ако се вгледаме в нашата съвременна действителност, ще установим, че макар да живеем в християнска епоха, нашата масова култура по своята същност е езическа. Всеки ден от телевизията, вестниците, списанията и билбордовете хората са изложени на масирана атака на реклами и „лъжливи пророци”, които им повтарят, че в живота има по-важни неща от вярата в Бога, любовта към ближните и спасението на душата. Внушава ни се, че има бляскави коли, домакински електроуреди, без които животът ни не би имал смисъл, хубави дрехи, без които никой няма да ни харесва, козметика, без която ще сме отблъскващи и неприятни, хубави питиета, които всеки уважаващ себе си мъж трябва да опита.
Ако християнството ни казва, че всички сме синове Божии, носим Божия образ в себе си и сме призвани към съвършенство и вечен живот; съвременната култура ни казва: ти си това, което притежаваш. Ако Господ Иисус Христос ни учи, че преди всичко трябва да обичаме Бога и ближния като себе си, съвременната култура ни казва: ти и твоите желания сте номер едно. Ако християнството ни учи, че земният живот е само подготовка за вечния, съвременната култура проповядва: живей за мига; тя издига в култ грижата за тялото, а грижата за душата свежда до чувствени наслади.
Луд стремеж към забогатяване и ненаситна жажда за удобства и плътски наслади, към себеизява и себеутвърждаване на всяка цена са лъжливите богове на този век. Ако в древност на истуканите на Ваал, Астарта и Молох са принасяли кръвни жертви, дори и човешки, то на сегашните идоли се принасят в жертва правдата, милосърдието, състраданието. Пред сегашните идоли мнозина всекидневно изгарят вярата, честта, съвестта си, жертват рода, отечеството, народността си, жертват всичките си физически и духовни сили. В крайна сметка пред тези идоли изгарят и всякаква надежда за спасение и вечен живот, поробвайки душата си.
Църквата Христова, подобно на древния велик пророк, тревожно предупреждава за пагубната насока на нашия живот, призовава да поправим живота си, да не ставаме роби на греха, да пазим Божиите заповеди и да се учим от уроците на историята. Нима ще останем глухи за тревожния зов на Църквата? Нима, познали Истината, ще се отвърнем от нея и ще я заменим с лъжа? Нима ще заменим вечното блаженство на душата с мимолетното горчиво щастие на плътта? Толкова ли сме безумни?
Бог поругаван не бива. Стига сме злоупотребявали с Неговото дълготърпение и милост, стига сме отлагали благочестивите си намерения, защото никой не знае кога Бог ще повика душата му.
Нека избягваме всякакъв род идолослужения и да отдаваме почит и поклонение само на Единия Истинен Бог, Комуто слава подобава сега и всякога, и во веки веков. Амин.

E-книги