На 24 май с тържествена служба и молебен в присъствието на официална църковна и правителствена делегация бе приет за богослужебно ползване от православната българска общност в Рим храмът „Св. Викентий и Анастасий”.
За българското православно присъствие в сърцето на Рим в интервю за радио „Ватикана” говори Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан, оглавил официалната църковна делегация от Светия Синод на БПЦ.

- По традиция българска църковна делегация идва всяка година във вечния град Рим. Тук се намира скъпа за всяко българско сърце светиня - гробът на св. Кирил в храма „Сан Клементе”, където отслужваме молебен за нашия народ и за всички, които се прекланят пред делото на светите братя Кирил и Методий, обявени за съпокровители на Европа. Така че българският народ в сияйните образи и дело на своите Първоучители има безценен принос в културата и участва в изграждането на новото време и единство на християнска Европа.
- Тази година химнът на светите братя Кирил и Методий звуча и в храм „Св. Викентий и Анастасий”, който папа Йоан Павел II предложи за литургична употреба на българската православна общност в Рим, носеща имената на славянските просветители. Какво означава за вас това честване и православното присъствие в сърцето на католически Рим?
- В последно време българската общност в Рим се разрасна и се нуждаеше от свой храм, където да се извършва православно богослужение, да се чете св. Евангелие и проповед на роден език, за да чувстват нашите сънародници близостта си със своята родина и своята вяра. Предоставянето на храма „Св. Викентий и Анастасий” бе голям жест от страна на папа Йоан Павел II, заявен миналата година при неговото посещение в България, и бе приет с голяма радост. Този акт свидетелства за уважението и почитта, които храни Римокатолическата църква към паметта на св. братя, чието безсмъртно дело бе запазено за славянския и европейските народи именно в родна България.
С тържествената св. Литургия на 25 май бе поставено началото на редовно богослужение. Нашите сърца ликуваха в присъствието на православните българи, изпълнили храма. Макар и далеч от родината, в душите си те чувстваха дълбоката си близост с българската култура и единение с нашата православна вяра.

E-книги