Вяра, Църква, Общество

Наркомания без наркотици


Сама по себе си наркоманията е много сериозен проблем на обществото ни. Но още по-големи тревоги буди фактът, че в съвременната ни култура и възпитание се забелязват елементи, които поначало са характерни за наркоманския тип мислене, а това, от своя страна, е много сериозна предпоставка и за още по-широко разпространение на наркотичните средства в близко бъдеще.
„Вирусът на наркоманията” сякаш е заразил цялото съвременно общество, в което едни искат да живеят в блаженство, без да полагат душевни усилия, а други - да забогатеят лесно и бързо без оглед на средствата.
Съвременната медицина, фармацевтичната промишленост и самите родители от най-ранна възраст внушават на децата, че ключът към здравето, силата и оттам - към щастието, е в продуктите на фармацевтиката: изпитваш болка - вземи хапче, чувстваш се неразположен - вземи хапче, неработоспособен си - вземи хапче ... и веднага, като по чудо ще се върне радостта на лицето ти, ще почувстваш прилив на сили, ще си популярен, забавен и харесван...Това е посланието на рекламната индустрия. От тук до дозата наркотик разстоянието е само „техническа подробност”.
В действителност лекарствата не лекуват причината за заболяването, а само потискат и приглушават симптомите. Както и наркотиците не лекуват страданието, а замъгляват съзнанието за него. Душевният свят на никой наркоман не се е подобрил от приемането на наркотични и психотропни вещества - напротив.
Истинското изцеряване на човека е в посока на укрепване на съпротивителните сили в борбата с истинския причинител на всяка болест - грехопадението, което ни откъсва от Бога и ни затваря за животворните сили, идващи от Него.
Една от най-често изтъкваните причини за посягане към наркотиците е именно желанието бързо и лесно да се отървеш от дискомфортното психическо състояние.
На мъжете им допада чувството на разкрепостеност, лекота, освободеност, а на жените - откъсването от проблемите, бягството от стреса, от тревогите.
Сред младежите наркотиците са така популярни, защото освобождават от задръжки и комплекси, но много скоро става ясно, че бягството не разрешава проблемите.
Ако подрастващите не знаят как и къде да търсят покой и откъде да черпят сили, за да продължат да живеят пълноценно, ако не знаят откъде да черпят основание за добро здравословно самочувствие и увереност в разумното начало на своя живот, ръстът на наркоманията ще продължава да расте независимо от държавните мерки.
Бягство от болката
от страданието. За съвременния човек е характерен този неистов стремеж да се избяга от проблемите, от всичко което причинява болка или просто дискомфорт. За съжаление отказът да приемеш страданието с вяра и чрез него да израснеш духовно, винаги води или до някаква зависимост, или до психично заболяване, или до инфантилност.
Хората открай време са познавали наркотиците и техните свойства. Използвали са ги както за лечение, така и за да осъществят връзка с обитателите на отвъдния свят - демоните, на които се кланяли и които почитали като богове, но в обществен проблем наркоманията се превръща едва в 19 в.
Какви са причините
Гордостта, стремежът на хората да разширят своите умствени, творчески и физически възможности. Налудничавото желание да надхитрят Бога и сами, със собствени сили да разрешат всичките си проблеми, да се преборят със страданието в света без разкаяние, без отхвърляне на греха, като откраднат „ключа за рая”. Еуфорията е била голяма, но не за дълго - сила и познание, които не са от Бога, са от дявола и не водят към нищо добро.
Разбира се, на всеки му се иска да избяга от трудностите и да заживее щастливо. Но тайната за постигане на духовен мир и истинско щастие е в богообщението и служението на ближните в безусловна любов. Нужна е непрестанна борба със страстите, ежедневни духовни подвизи, а съблазънта да постигнеш щастие без усилия и жертви е голяма. Затова и наркотиците са така популярни в едно общество от хора, свикнали с удобства и улеснения, свикнали да търсят и да получават на всяка цена удоволствия и задоволяване на всичките си капризи и желания; хора без истинско богопознание; без знание за същността и смисъла на трудностите и страданията; хора, свикнали да гледат с насмешка на понятия като търпение и смирение, несъзнаващи, че именно дълбокото смирение е основа на човешкото щастие и душевния мир, че то е „златното ключе” към царството Божие.
Най-популярната философия днес е философията на
хедонизма
Във всички времена от своята история човекът е служил на нещо вън от него: семейство, народ, държава...Бог. Днес всичките му усилия са насочени към достигането на все по-голям психологически и телесен комфорт, сякаш това е върховната цел на човешкото битие.
За какво се говори в съвременните семейства: как да се добие повече престиж, по-добро социално положение с по-малко труд, по-скъпа кола, по-модерни мебели...каква нова придобивка имат едни, къде са пътували и почивали други, как трети са преуспели в чужбина...Не само християнските, а и чисто човешките нравствени ценности вече не са на почит. Ценността на всичко се определя от паричната му стойност.
„Веднъж се живее”
„опитай всичко”, „ти си господар на живота си”, „отпусни се” и други послания на нашата култура успешно проправят пътя на наркотиците и техните демони. Ако децата директно посягат към наркотиците, то техните родители несъзнателно се стремят към същите наслади, но тяхната „доза” стимулант или успокоително са парите, комфортът, служебните постове, удоволствията, към които се стремят с не по-малка пристрастеност и които постигат, често пъти, по същия безсъвестен начин като наркоманите.
Типично наркоманска е и страстта, с която нашият съвременник се стреми към все повече и повече. Все по-силни преживявания, все по-изтънчени удоволствия, все по-деликатесни храни, все по-модерни дрехи, козметика, обзавеждане, все по-бързи коли...Това, което има (каквото и колкото и да е то), не му стига, не го задоволява „дозата”, тя става все по-голяма, „приемът” - все по-начесто... Такова е и основното рекламно послание: „Стоката, която притежаваш, вече не е най-добрата. Избери новото! Ти го заслужаваш.” Човек неусетно се увлича и докато се суети да си осигури всичко, Господ неочаквано изисква душата му, както „бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее за Бога” (Лука 12:20-21).
Привързаността към земните придобивки е толкова силна, че ако загубим някоя от тях, страданието което изпитваме е не по-малко болезнено и мъчително от абстиненцията при наркоманите.
Очевидно е колко чужди са тези страсти на Христовия дух. Сякаш всичко е насочено натам: да забравим Бога и висшето си назначение, да преминем живота си в омаята на светското безумие. Такъв е и смисълът на думата „наркомания” - пристрастеност към забравата.
Когато цивилизацията ни се отрича от Христа и поставя егоизма и наслаждението като своя висша цел, когато животът се превръща в забавление, то налице е наркомания без упойващи вещества.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Александра КАРАМИХАЛЕВА            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!