Лични

Само Библията не изгоря


Преди няколко дни срещнах на улицата една позната жена, която ми се оплака, че апартаментът на неомъжената й дъщеря във Варна бил запален от някакъв човек, за когото на шега обещала да се омъжи, а след това скъсала с него. Ще кажете - битово отмъщение, предизвикано от една лекомислена девойка и един отмъстителен любовник. Друго ми направи впечатление в този неприятен случай. Пожарът не само изпепелил цялото имущество, но изгорял покривът и се разпукали стените. Цялата къща трябвало да се събори и построи отново. Самата потърпевша казала на майка си, че вече не вярва в никого и нищо, щом тази трагедия се е случила с нея. Как можело Бог да допусне това да се случи, след като тя носела златно кръстче и даже била палила неведнъж свещи в църква?!
Човек остава смаян до каква степен българинът, който от векове е религиозно непросветен, гледа елементарно и суеверно на вярата си. Носенето на кръстче и паленето на свещ се превръща само във външна форма, обредност, символизъм, ако ние не понесем житейския си кръст и не тръгнем след Христос. Ако не превърнем душите си в светилници пред целия свят, както Христос е заповядал, никакви свещи няма да ни озарят с вечната светлина. Ако не докажем на дело нашата любов към Бога и хората, никакви лъжи и лицемерие няма да ни спасят. Големият познавач на човешката душа св. Исаак Сириец отбелязва: „Когато достигнем любовта, ние достигаме Бога; нашият път свършва и ние преминаваме на острова, който е извън този свят.”
Най-интересният факт при този пожар е, че единственият предмет в къщата, който не изгорял, била Библията. За мен това е невероятно чудо, което изобщо не е направило впечатление на озлобената и разочарована девойка. Неволно си спомням думите на Авраам в Евангелието, който казва на богаташа в ада, че братята му няма да повярват дори ако някой от мъртвите възкръсне (Лука 16:31). С подобно неверие и жестокосърдечие се сблъсква и апостол Павел, който пише: „На невярващите... богът на тоя век (дяволът) е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа” (2 Кор. 4:4).
Ние не трябва да презираме или, още по-зле, да мразим невярващите, а да се стремим да победим злото с добро, като се молим за тях. Бог е силен да извърши останалото.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Архим. доц. Павел Стефанов            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!