Само Библията не изгоря
Преди
няколко дни срещнах на улицата една позната жена, която ми се оплака,
че апартаментът на неомъжената й дъщеря във Варна бил запален от някакъв
човек, за когото на шега обещала да се омъжи, а след това скъсала
с него. Ще кажете - битово отмъщение, предизвикано от една лекомислена
девойка и един отмъстителен любовник. Друго ми направи впечатление
в този неприятен случай. Пожарът не само изпепелил цялото имущество,
но изгорял покривът и се разпукали стените. Цялата къща трябвало да
се събори и построи отново. Самата потърпевша казала на майка си,
че вече не вярва в никого и нищо, щом тази трагедия се е случила с
нея. Как можело Бог да допусне това да се случи, след като тя носела
златно кръстче и даже била палила неведнъж свещи в църква?!
Човек остава
смаян до каква степен българинът, който от векове е религиозно непросветен,
гледа елементарно и суеверно на вярата си. Носенето на кръстче и паленето
на свещ се превръща само във външна форма, обредност, символизъм,
ако ние не понесем житейския си кръст и не тръгнем след Христос. Ако
не превърнем душите си в светилници пред целия свят, както Христос
е заповядал, никакви свещи няма да ни озарят с вечната светлина. Ако
не докажем на дело нашата любов към Бога и хората, никакви лъжи и
лицемерие няма да ни спасят. Големият познавач на човешката душа св.
Исаак Сириец отбелязва: Когато достигнем любовта, ние достигаме
Бога; нашият път свършва и ние преминаваме на острова, който е извън
този свят.
Най-интересният
факт при този пожар е, че единственият предмет в къщата, който не
изгорял, била Библията. За мен това е невероятно чудо, което изобщо
не е направило впечатление на озлобената и разочарована девойка. Неволно
си спомням думите на Авраам в Евангелието, който казва на богаташа
в ада, че братята му няма да повярват дори ако някой от мъртвите възкръсне
(Лука 16:31). С подобно неверие и жестокосърдечие се сблъсква и апостол
Павел, който пише: На невярващите... богът на тоя век (дяволът)
е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието
за славата на Христа (2 Кор. 4:4).
Ние не трябва
да презираме или, още по-зле, да мразим невярващите, а да се стремим
да победим злото с добро, като се молим за тях. Бог е силен да извърши
останалото.
|